Отклонение

«Каква е целта на Строителите и каква роля ще играят те в еволюцията на Вселената?»

Строителите не можеха да дадат отговор, но те живееха страхотно дълго и бяха безкрайно търпеливи. Те размишляваха върху тези въпроси двеста милиона години и най-после бяха стигнали до заключение, което беше по-лошо от самия въпрос — това беше парадоксът.

Те заключиха, че хаотичните елементи са направили дългосрочното бъдеще на Вселената неопределено и в Гьоделианския смисъл на въпроса. На него не можеше да се отговори вътре от самата Вселена. Ала в същото време, неопределено или не, бъдещето на Вселената е предопределено. По такъв начин с или без Строителите на неопределения въпрос накрая ще се намери отговор.

Изправени пред парадокса, Строителите взеха типично за тях решение: пренесоха се навътре, заровиха се дълбоко в природата на тяхното собствено съзнание; проучваха умствени процеси и мисловни структури; откриха отделните елементи на мисълта и навика, но все още не можеха да решат били ли са онези индивидуални атрибути основни за проблема или не са имали нищо общо с него.

Строителите бяха отново в безизходица. Нещо по-лошо: тяхната неспособност да решат проблема започна да оказва катастрофални последици върху самите тях. Вместо бавна еволюция и развитие, както е било стотици милиони години, започна бърз процес на упадък. Появиха се несъвършени форми на Строителите — фейджите.

Това беше начин за спасяване от непоносимия душевен проблем. Глупави, забравящи собствената си лична история, невежи за постиженията на техния вид, фейджите бяха дълголетници като техните интелигентни събратя. Скоро те се превърнаха в напаст за целия спирален ръкав. Където можеха да живеят Строителите, там можеха да живеят и всеядните фейджи. С липсата на интелигентност и с лениви рефлекси те рядко биваха опасни, но станаха много досадни на също толкова бавно движещите се Строители.

И отново Строителите потърсиха отново спасения от новата трудност с помощта на обичайния си подход.

Те бяха близо до решение на проблема, но не трябваше да бързат. Щяха да изчакат в състояние на продължителен стазис. Когато дойдеше точното време и обстоятелствата се променяха, техните слуги и конструктори щяха да ги събудят. Тогава щяха да се заемат отново с проблема, но в качествено различна епоха.

В решението да чакат имаше логика, защото макар Строителите да не можеха сами да решат проблема, те знаеха, че в бъдеще може би ще имат помощ.

В хода на тяхното развитие в спиралния ръкав Строителите не видяха нищо, което макар и малко да прилича на тях, но в развитието на други форми на живот те забелязаха същества от «малките светове», в чийто генезис имаше известно сходство със собствения им произход от газовия гигант. Новите бяха различни…“

— Различни как? — Луис Ненда зададе въпрос поставен му от Атвар Х’сиал. Това беше първото прекъсване на бавния говор на Посредника.

„Малко живееха — Посредника отговори и продължи: — Невероятно кратък живот и въпреки това изпълнен с насилие, ирационални желания, алогични надежди. Съвсем неподготвени да бъдат полезни и все пак…

Строителите нямаха никаква трудност с краткосрочните проекти за бъдещето чак до десет или двайсет милиона години. Те имаха аналитичен инструментариум, с който да оценят темповете на развитие на видовете и да предскажат с голяма точност, че някои форми на живот са в процес на еволюция, която неизбежно ще ги доведе до самосъзнание, интелигентност и технология.

Далеч по-трудно беше да се предскаже докъде ще достигнат тези форми философски. Ще достигнат ли до собствена перспектива за смисъла, вложен във вселената? Ще станат ли те един ден, въпреки странните си органи, надеждни сътрудници на самите Строители?

Никакви техники на прогнозиране на Строителите не можеха да отговорят категорично на този въпрос. Това отново беше свързано с проблема и пред този въпрос тяхната интелигентност се оказа безсилна.

Строителите ясно видяха появата на интелект на три малки светове от спиралния ръкав. Те предсказаха, че в бъдеще всеки може да играе важна роля. Един от тези видове сигурно ще прибави ново измерение към мисълта на Строителите, необходимо за преразглеждане на проблема. Един от тези видове. Но кой?

Но въпросът не можеше да бъде разрешен, преди появата на видовете да бъде завършена и техните цивилизации и философски възгледи установени. Само едно нещо изглеждаше ясно, макар че всичките три вида изглеждаха много различни от Строителите, най-вероятно за намирането на ново разбиране на проблема ще бъде полезен онзи, който се различава най-много от самите Строители.“

— Вие продължавате да повтаряте, че ние сме толкова различни от Строителите — каза Дариа. — Аз разбирам, че ние живеем много по-кратко. И сме още много далеч от модерната технология. Но тези различия не изглеждат принципни… Времето ще промени и двете.

„Би могло и ще стане — Сребристото цвете-глава кимаше и светеше с вътрешни светлини. — Но времето не може да промени някои елементи, общи за вас, зардалу и сикропеанците. Обичайни също за ло’фтианци и хименоптите, както изглежда, макар тези видове да са се появили по-късно и тяхното влияние в спиралния ръкав да е по-слабо. Елементът, притежаван от всички ваши видове е трудно да се изрази с една дума. Той може да бъде наречен разточителство.“

— По-добре го наречете някак другояче, ако искате да ми стане ясно — каза Луис Ненда. — Какво разбирате под разточителство?

„Раждаемост. Изобилие. Прахосничество.“

Посредника се поколеба, търсейки думи. Досега се справяше добре, въпреки тенденцията от дълги, загадъчни паузи. Дариа се чудеше колко от казаното е изкривено в нюансите поради езикови проблеми. Тя изгаряше от желание да има в ръцете си една от онези многоезични преводачески уредби, така обичайни на далечната Сентинел Гейт и така редки на един беден свят като Опал. Далечният Сентинел Гейт.

Тя разбра, че гледано от Серенити, Опал и Сентинел Гейт бяха съседи. Петстотин светлинни години бяха нищо за онзи, който се намира на трийсет хиляди светлинни години от галактиката.

„Може би е най-добре да ви дам пример — каза най-после Посредника. — Аз функционирах много милиони години. Вероятно ще функционирам още толкова. Ако получа някакво нараняване, ще се оправя сам. Ако е необходимо да го направя, мога да модифицирам или подобря собствените си действия и организация.

Аз съм изкуствено създадено същество, но самите Строителите, моите създатели, са се развили по естествен път по същия начин. Те живеят вечно, по вашите стандарти, и са способни на индивидуално самоусъвършенстване и трансформация.

Сравнете това със съществата от вашите светове. Вие живеете малко, всеки от вас, знаете, скоро ще умре, и въпреки това не сте завладени от мисълта за смъртта или за бъдещето без вашето присъствие. По стандартите на Строителите вие се размножавате невероятно бързо и също толкова бързо се променят вашите видове. Въпреки това вие не можете да се самоусъвършенствате като индивиди. Но за вас това няма значение, защото — най-изненадващо от всичко — оцеляването на един индивид за вас не е от значение.“

Луис Ненда сръга леко с лакът Дариа.

— Чуйте това? Адски сигурно е, че можехте да ме направите да приличам на глупак.

— Шт!

„На много от малките светове Строителите намериха чудно проектирани организми — продължи Посредника. — Те бяха специализирани да тичат или да летят, или да се държат във въздуха, или с голям успех да преследват други същества. Но след като един отделен организъм престане по някакъв начин да функционира, поради старост или малка повреда, той става излишен. Оставят го да загине. Този чудесен механизъм се изхвърля, докато друг също толкова съвършен заеме неговото място. Това отношение към живота, това разточителство и идеята, че то може някога да доведе до интелигентен живот… беше толкова чуждо на Строителите, че те не можеха да го разберат. Защото ако интелигентността може да се изрази с едно-единствено нещо, това сигурно е натрупването на опит.