Отклонение

— На вас нито дума, страхувам се. Каза ми обаче, че е взето решение. След един час зардалу ще влязат в контакт с другата група. Ако тогава не бъде постигнато удовлетворително споразумение зардалу да напусне това място, ще бъде жертван друг заложник — хименоптът погледна в Бърди с тъмни, нетрепкащи очи. — За голямо съжаление, комисарю, взето е решение тази жертва да бъдете вие.

Бърди се втренчи в Калик, неспособен да говори. Джулиъс Грейвс скочи на крака.

— Връщай се веднага при тях и им кажи, че всички ще се бием до смърт, но няма да позволим да се случи подобно нещо — покритото с белези от радиацията лице на Грейвс пребледня от гняв. — Комисарят Кили е толкова ценен, колкото всеки един от нас. Той има толкова много таланти, колкото и аз! Ние няма да им позволим да смятат когото и да било за излишен.

— Моите уважения, съветник Грейвс — Калик се беше обърнал настрана да избегне погледа на Бърди. — Въпросът не е в талантите или кой е излишен. Вие и комисарят изглежда сте оценени еднакво в това отношение.

— Тогава в какво, по дяволите, се състои въпросът?

Калик премести очи върху Джулиъс Грейвс, все още избягвайки да погледне Бърди.

— Нещо много по-просто, съветник. Младите зардалу растат и стават все по-взискателни.

— Вие сте много слаб. Комисарят Кили безспорно има повече месо.

Глава 25

Бърди Кили никога не беше се мислил за герой. Напротив. Когато другите търсеха приключения, той работеше под прикритие.

Но този път беше различно. Той беше на прицел и не съществуваше възможност да се прикрие. Трябваше да направи нещо.

Бърди усети прилив на храброст, предизвикан от ужаса при вида на зардалу и на техните гладни малки. Те непрекъснато надничаха изпод защитния чадър на пипалата и искаха храна. Светлооранжевите човки бяха дебели само сантиметър, но нямаше никакво съмнение, че са много остри. С лекота разкъсваха всяко парче храна, дори най-твърдите кори, и когато малките, недоволни от онова, което им се предлагаше, кълвяха твърдата плът на родителите си, възрастните подскачаха.

След като първото болезнено впечатление от тази гледка премина, Бърди тихо се приближи до Джулиъс Грейвс.

— Съветник, какво ще правим? Вие чухте Калик… След един час с нас ще бъде свършено. Най-напред с мен, след това с всички.

Грейвс кимна, набръчкал лоба на голямата си плешива глава от безпокойство.

— Зная, зная. Ние няма да им позволим да те изядат, комисар. Преди да се случи това, ще трябва да се бият с нас. Но какво можем да направим? Те отказват да ме изслушат, камо ли да ми позволят да действам като посредник. Ако биха се съгласили да седнат и да поговорим…

Бърди нямаше предвид разговор. Той знаеше от опит, че онези, които искат да седнат и да поговорят, губят спора. Предпочиташе едно мощно автоматично оръдие.

Бърди кимна и се върна на мястото си. Джулиъс Грейвс беше готов да говори, но нямаше да предприеме нищо друго. Сигурно нямаше изобщо да може да попречи на зардалу да го дадат за храна на малките.

Той отново се обърна към похитителите. Огледът му започна от страхливо поглеждане към малките до основно проучване на всички земни сефалоподи.

Те, разбира се, имаха вид на неуязвими. Но Бърди знаеше, че това е илюзия. Единайсет хиляди години по-рано видове, които от рождение са възпитавани да вярват в превъзходството на зардалу, бяха въстанали и се бяха били с тираничните си господари — и бяха спечелили. Те ги бяха изтребили, с изключение на тези последни няколко представители на вида.

В защитната им броня трябваше да има някое слабо място, някаква пукнатина, която бе използвана по време на Голямото въстание…

Сигурно не е лесно да се открие такава. Бърди беше видял по-рано как две зардалу вдигнаха празни контейнери за храна и ги сплескаха, за да си направят от тях оръжие. Той отиде до един такъв контейнер и стъпи върху него. Не подаде нито милиметър. Изпита респект пред силата на триметровите, прилични на въжета пипала. Те можеха да го направят на пихтия, без да помръднат дори на йота несъществуващите си коси.

Така. Наистина са толкова силни, колкото изглеждаха.

А дали виждат и чуват добре? До момента никое зардалу не се беше обърнало към него. Бърди потропа леко с пръсти по един празен контейнер за храна. Никакъв резултат. Няколко по-силни удара с длан също не предизвикаха реакция от тяхна страна.

Той се изправи, бавно и тихо отиде до края на залата и тръгна да излиза. Зардалу бяха близо до единствения изход, но в едната страна имаше достатъчно място човек да се промъкне покрай стената, без да влезе в обхвата на техните пипала.

Бърди се промъкна и се приближи няколко стъпки от най-близкото зардалу. Скоро достигна до място, откъдето можеше да вижда вън от залата. Изходът водеше към широк коридор. Едно бързо втурване би го завело към неизвестната вътрешност. Той се изправи на пръсти. В този момент най-голямото зардалу, онова, което се представи като Холдър, изсвири пронизително към мястото, където лежаха Грейвс, Калик и Д’жмерлиа.

— Моите уважения, комисар Кили — извика Калик. — Зардалуто каза да напуснете мястото, на което се намирате сега. Нарежда веднага да се присъедините към нас. И освен това ви заповядва да се въздържате от чукане по контейнерите за храна. Малките се дразнят от шума.

Бърди кимна. Най-ужасното от всичко беше, че зардалу дори не го заплашиха с наказание, ако не се подчини. Знаеха, че той е наясно какво го очаква. Обърна се бавно и се придвижи назад покрай гладката сива стена, но в този момент зърна движение във външния коридор. Наложи си да продължи, без да се обръща. Неговият поглед за част от секунда не беше достатъчен да идентифицира човека, но беше човек, не зардалу, сикропеанка или друго извънземно. Човек, приведен в дъното на коридора, надзъртащ да види какво става в залата. На Бърди му се стори, че далеч зад него, почти неразличим в тъмните сенки, зърна друг, по-малко познат силует.

Той продължи да се движи покрай стената, върна се на мястото си и седна до Джулиъс Грейвс. Няколко минути по-рано беше убеден, че зардалу не чуват особено добре, сега обаче не беше толкова сигурен. Беше се убедил, че долавят и най-лекия шум. А дори да не чуват, Калик сигурно чуваше. Предателят хименопт щеше да им каже всичко.

Бърди се наведе и доближи уста до ухото на Грейвс.

— Не казвайте нищо и не вършете нищо — прошепна. — Може би идва помощ.

— Какво? — попита Грейвс толкова високо, че се чу на двайсетина метра. — Говорете силно, комисар, не под носа си. Слухът ми не е много добър.

— Нищо — побърза да отговори Бърди. — Нищо не съм казал.

Няколко зардалу се обърнаха да ги погледнат с огромните си небесносини очи с тежки клепачи. Преди Бърди да има време да се почувства виновен, че привлича вниманието им друг земен сефалопод, по-близо до вратата, се изправи на мощните си разперени пипала. От хранопровода се чу звук като от орган и той се отправи към изхода на залата.

Бърди никога не беше виждал нещо толкова голямо да се движи толкова бързо и безшумно. Зардалуто изскочи от залата като тих среднощен лъч — един миг вътре, и в следващия го нямаше. Бърди чу звук от движение навън и вик на изненада. Той знаеше, че звукът не бе дошъл от изчезналото зардалу. Бяха човешки гласови струни, същите, които нададоха и дрезгав рев от болка.

— Какво беше това? — попита Грейвс. — Какво стана?

Бърди не отговори. Изчезналото зардалу се връщаше в залата. Не беше само. На два метра от пода, стиснато с едно кафяво пипало, увито около врата му, висеше тялото на Луис Ненда. Дишането му бе спряло. Ритащата му, посиняла фигура се бореше за живот.

— Не дойдох да шпионирам.

Луис Ненда триеше ожуленото си гърло. Пуснат от смъртоносната хватка на пипалото, но с друг мускулест екстензор, обвит плътно около гърдите и ръцете, той не желаеше да срещне погледите на други хора и извънземни. Беше забил поглед надолу и пелтечеше: