Отклонение

Той се блъсна в масивния гръб на едно зардалу и размишленията му прекъснаха. Пред тях Д’жмерлиа и Джулиъс Грейвс неочаквано спряха. Бяха достигнали до края на наклон, който се извиваше леко в спирала надолу в тъмнината.

— Какво има? — извика Калик отзад.

— Коридорът се спуска стръмно надолу — отвърна Грейвс.

— Тунелът се стеснява. Нататък е широк не повече от три или четири метра. Гравитационното поле също нараства. Ако направя още една стъпка, не съм сигурен дали ще мога да се върна.

— Така й трябва да бъде — Ненда се провря напред през плътната редица от зардалу. — Останете, където сте. Чувствате ли по-силния въздушен поток? Идва от самия вихър. Почти сме там, на рампата, която води към транспортната система.

Той тръгна отново напред и достигна до самия край на спускащата се надолу спирала. Вятърът от въртящата се сингулярност в края на тунела издуха от лицето му тъмната, мокра от пот коса.

— Калик, кажи на Холдър, че пристигнахме. Обясни й, че използването на системата е лесно. Единственото, което трябва да направят, е да слязат долу и да се оставят на самия вихър.

Той се обърна, опитвайки се да отиде назад при Бърди Кили. Но зардалу не го пуснаха да мине. Вместо това Бърди и Калик бяха избутани напред, така че след няколко секунди всички зардалу останаха най-отзад.

Холдър свиреше и цвърчеше.

— Зардалу казват, че ние трябва да минем първи — отвърна Калик. — Всичките. Преди те да влязат в системата, ние трябвало да влезем. Ще се върнем заедно с тях обратно на спиралния ръкав.

Ненда погледна през рамо надолу към стръмния склон, който водеше към вихъра, после към Калик.

— Но аз ги доведох тук! Припомни им това, Калик. Кажи им, че те обещаха да ме освободят.

Джулиъс Грейвс се засмя, трепвайки от болката, която този смях предизвика в контузената му ръка и рамо.

— Не, Луис Ненда, те искат да ви обещаят. Никое зардалу не е съгласно. Вие сте чули онова, което сте желали да чуете. Те не са възнамерявали да пуснат никого от нас. Когато пристигнем на желаното от тях място и повече не сме им нужни, ще научите какви са били истинските им планове за нас. Аз не съм отмъстителен човек… Един съветник не може да си го позволи, но в този случай съм съгласен с Бърди Кили. Ако има справедливост във вселената, вие трябва пръв да умрете.

— И ако има риск — обади се Калик, — Холдър казва, че ще го споделите. Ако все пак има опасност долу във вихъра най-добре кажете още сега. С това предупреждение животът ви ще бъде спасен.

Ненда се обърна с лице към хименопта. Той отвори уста, сякаш да отговори, но вместо това постави два пръста между зъбите си, изсвири пронизително и извика силно: „Затворете очи! Закрийте ги с ръце!“

В този миг от дълбините на тунела в плавна дъга излетя малък черен елипсоид.

Ненда хвърли поглед към другите и изруга. Калик и Д’жмерлиа веднага се подчиниха на командата и пъхнаха глави между многото си крака. Но Джулиъс Грейвс и Бърди Кили правеха най-лошото възможно нещо — гледаха право в елипсоида, който мина над главите им.

Ненда не можеше да направи нищо за Грейвс, но достигна до Бърди Кили. Той замахна към лицето му и Бърди рефлексивно мигна. Ненда го покри с ръка и в същия момент силно стисна очи, после сложи другата си ръка върху своето лице. Последното нещо, което видя, преди да затвори очи, беше пипало на зардалу, протягащо се към овалната форма да я хване и върне там, откъдето беше дошла.

Зардалуто закъсня с част от секундата. Със затворени очи и притисната върху тях ръка Луис Ненда усети как светът се нажежи.

Той почувства върху кожата си щипене от радиацията. Ненда стоеше и чакаше, както му се стори, безкрайно дълго, макар да беше може би не повече от половин секунда. Силата на светлината в тунела сигурно беше невероятно силна, щом като дори през ръката и спуснатите му клепачи я усещаше.

После, когато притъмня, той отвори очи. Ненда сграбчи Бърди Кили и го бутна на пода на тунела. Легна върху Бърди и се сви на кълбо.

Тези предпазни мерки бяха излишни. Звездното избухване сигурно беше станало само на метър или два от скупчените зардалу. При избухването на суперновата звезда, те явно бяха гледали в нея. Сега всички зардалу бяха покрили очи с пипалата си, през които се процеждаше течност. Хаотични свирения, тракания и стонове изпълниха тунела.

Пред очите на Ненда трепкаше лабиринт от образи с наложена върху тях червена мрежа от кръвоносните съдове на клепачите му. Но той можеше да вижда — достатъчно добре, за да разбере, че проблемите им тепърва започват.

Невиждащите зардалу блокираха пътя към тунела. Те удряха с пипала и сграбчваха слепешком всичко на височина над кръста си. Пътят назад към тунела беше затворен от маса гърчещи се мускулести змиевидни пипала.

За момента Ненда и Кили бяха в безопасност на пода. В безопасност бяха и Д’жмерлиа, и Калик. Ненда не можеше да каже дали могат да виждат, но те инстинктивно бяха залегнали на пода, разпервайки тънките си крайници.

Проблемът беше Джулиъс Грейвс. Съветникът беше ослепен. Той вървеше пипнешком навътре към мястото, където тунелът се спускаше стръмно надолу. Още две стъпки и щеше да бъде притеглен от нарастващото гравитационно поле до точката, от която нямаше връщане. При падането вероятно щеше да повлече със себе си във вихровото поле всеки, който беше в тунела. Луис Ненда знаеше какво има там, долу, и не можеше да го допусне.

Той не се реши да извика и да предупреди Грейвс. Зардалу щяха да се ориентират по гласа му. Той изпълзя над Бърди Кили, който се мъчеше да си поеме дъх. Изправи се и се хвърли напред. Когато докосна отново пода, сграбчи Грейвс за коленете и го издърпа назад.

Грейвс беше хванат в мига, в който се канеше да направи фаталната стъпка. Той падна настрани, удари контузената си ръка и изстена от болка.

Това беше достатъчно за зардалу. На мястото веднага се събраха пет-шест дълги пипала. Те се пресегнаха за Грейвс, но намериха Луис Ненда.

Преди да ги види, той почувства докосването им върху крака си като намаслена коприна. Ненда се опита да се измъкне, като пропълзя навътре в тунела, към вихъра. Закъсня. Едно мускулесто пипало го хвана за крака. Друго се обви около кръста му. Те го стиснаха и го вдигнаха във въздуха. Главата му се удари в тавана на тунела. После беше повлечен от зардалу. Още преди да усети болка, той разбра какво става. Пипалата около тялото и крака му принадлежаха на две различни извънземни. Едно от дългите пипала на Холдър беше увито около кръста му, а друго зардалу, по-напред, държеше коленете му. И двете бяха ослепени и не знаеха какво прави другото. Всяко се мъчеше да придърпа Луис Ненда към собствената си човка.

Издигнат високо над главите на зардалу, Ненда видя Дариа Ланг, Ханс Ребка и Е. К. Тали да се появяват в тунела зад тях. Всеки държеше уред за електрическо изгаряне. Те ги пуснаха в действие и започнаха да жилят и да изгарят зардалу отзад, принуждавайки ги да се завъртят така, че да изгубят чувство за ориентация, после ги подгониха напред по коридора с рефлексивни скокове.

Но това нямаше да помогне на Ненда. Двете зардалу, които го държаха, бяха пред групата, отделени от хората и от останалите зардалу зад тях.

Пипалата започнаха да се стягат около тялото му и да го дърпат в противоположни посоки. Той не можеше да диша. Имаше чувство, че провисналият му гръбнак ще се пречупи. Беше разпънат и дърпан с ужасна сила. Знаеше какво ще се случи. След секунда, и щеше да бъде разкъсан на две. Не можеше да направи нищо, за да го предотврати.

От болка зрението му се замъгли. Нещо черно префуча покрай него през въздуха към зардалу, но той не разбра какво е. С мъка обърна глава.

Точно тогава разкъсващите го сили отслабнаха за момент. Ненда разбра, че летящият обект е Калик.

Хименоптът скочи в наведено положение с всичката сила на жилавите си крака. Скокът го пренесе високо във въздуха върху главата на едно от зардалутата, държащи Ненда. Лапите с нокти се забиха в твърдата кожа и се вкопчиха в кръглата глава над слепите очи и страховитата човка.