Отклонение

Но не това привличаше вниманието на Бърди Кили. Докато те говореха или ядяха, или просто лежаха и си почиваха, зардалу раждаха. Те извършваха този акт бързо, леко и спокойно.

Бърди и Джулиъс Грейвс наблюдаваха процеса, докато Стивън Грейвс го записваше в огромната си памет, за да не се забрави с времето — или напук на времето, помисли си Бърди, и да може да го прибави към централните банки данни на Четвъртия съюз. Стивън също беше записал мнението си, че зардалу са се развили при ниска степен на осветление, която предпочитаха и сега. Той обоснова това си мнение върху факта, че са струпали хранителните си запаси в най-лошо осветената част на залата.

Стивън не се опита да свери идеите си със случайните проблясъци от расова памет на Калик за зардалу. Хименоптът не беше надежден. Всички бяха го разбрали, още с първата поява на гигантските земни сефалоподи. Направеното тогава и онова, което правеше Калик сега, беше извън всякаква представа за сътрудничество с възможна изгода в бъдеще. При първия сигнал на древните си господари Калик беше легнала и запълзяла по корем, нежелаеща да вдигне нагоре нито едно от многото си черни очи.

Зардалу приеха нейното робство като естествено. Нараняването на крака й беше извършено да затвърди властта на Холдър, а не защото тя се съпротивляваше. Подобно на Луис Ненда, зардалу сигурно знаеше, че загубата на един крайник не е голяма травма за един хименопт.

Докато Грейвс и Кили наблюдаваха, четири зардалу родиха. Първият признак беше ритмично пулсиране на едно от подутите места в огърлицата от торбички. След по-малко от пет минути то беше последвано от появата в торбичката на кръгъл конус, като връх на мида. Беше бледосин на цвят, бързо се издуваше и изскачаше петнайсетина сантиметра извън отвора на торбичката.

Най-напред Бърди мислеше, че този конусообразен връх е главата на новородено. Когато острият връх продължи да излиза още повече и се отвори той разбра грешката си. От него се появи гладко, кръгло яйцевидно тяло с цвят на недозряла кайсия. Това изненада Бърди повече, отколкото беше готов да признае. Той очакваше всичко в зардалу от очите до торса и краищата на пипалата да бъде със същия нюанс на синьото.

Яйцевидната форма беше мозъчно-черепната торбичка на новороденото. То пристигаше като миниатюрна версия на своя родител, с изключение на рудиментарните пипала. Малкото се гърчеше напълно свободно от торбичката още две минути, поемаше първата вълнуваща глътка въздух, след това се плъзгаше надолу по тялото на възрастното под прикритието на пипалата. Бърди хвърли последен поглед към светлооранжевото, после няколко минути не видя нищо друго. Но скоро между две от пипалата на родителя се появиха човка и уста. Чу се тихо изсвирване. Родителят на оплакващото се отроче избра от контейнерите в центъра на залата парче храна и му го подаде.

От реакцията на младенеца стана ясно, че не е искал това. След още няколко минути той продължи да негодува и да кълве с острата си човка месата на своя родител.

А междувременно една втора торбичка на огърлицата започна да се издува…

— Страхувам се, че няма дълго да се задоволят с тази храна — каза Грейвс. — Искат месо.

— Калик казва, че те могат да оцелеят и с друга храна, ако се наложи — Бърди се надяваше, че гласът му прозвуча по-оптимистично, отколкото той самият го почувства.

Грейвс кимна.

— Но те не виждат никаква причина, поради която това се налага. Ние трябва да я създадем, ако можем — той започна да си проправя тихо път към Калик. Мястото на изгубения крайник на хименопта вече беше зараснало и беше започнал да израства друг.

— Чакаме вече пет часа — каза Грейвс веднага щом се приближи достатъчно до нея, за да чуе шепота му. — Колко трябва да мине, преди да започнат да вършат нещо друго?

Докато говореше, Грейвс видя укоряващия поглед на Бърди Кили. През последните няколко часа имаше мълчаливо споразумение за нищо да не разчитат на хименопта. В отговор Грейвс вдигна рамене. Какви други възможности имаха? Те не можеха да разбират зардалу, дори техните похитители да желаеха да говорят с тях.

Калик тихо изсвири на Д’жмерлиа, после каза:

— Не зная. Те не обсъждат плановете си пред мен. Виждам обаче нови признаци на нетърпение. Сега има повече малки зардалу, отколкото зрели и те са принудени да търсят по-подходяща жизнена среда. Искат да напуснат това място.

— Ще ти разрешат ли да зададеш един въпрос или да направиш предложение?

— Не е прието един роб да прави това.

— Но ако ти нарежда човек да го сториш?

Калик погледна със светлите си неразгадаеми очи към Джулиъс Грейвс.

— Ако на зардалу се каже, че въпросният човек е мой бивш господар, те може би ще разберат защо съм помолена да задам въпрос от негово име. Или… — тя млъкна.

— Или?

— Или могат силно да се разгневят, че не им се подчинявам напълно. Могат да решат да ме убият като нелоялно докрай същество.

Джулиъс Грейвс поклати глава.

— Тогава да забравим за това.

— Аз не мисля обаче — продължи Калик, — че това е най-вероятният резултат. Те знаят, че за тях аз съм единственото средство за комуникация с вас и с другите хора. Няма да искат да изгубят този канал. Какво е вашето послание?

— Бих желал да предложа аз да бъда използван като посланик до капитан Ребка и другите. Кажи на зардалу, че мога да обясня на другата група необходимостта от бързо действие и да им посоча защо зардалу трябва да напуснат това място колкото се може по-скоро. Бих желал да наблегнеш, че моята роля в човешките дела винаги е била роля на посредник между видовете. Попитай ги дали мога и сега да изпълнявам тази роля.

Калик проведе друг кратък разговор със свирения с Д’жмерлиа.

— Почакайте тук — каза тя накрая. — Ще се опитам — хименоптът изпълзя назад към плътната група зардалу, държейки ниското си тяло близо до пода и жълтото жило напълно прибирано.

— А пък аз мислех, че един предател е вече предостатъчно — каза тихо Бърди Кили, щом Калик се отдалечи, за да не може да го чуе. — Но вие сте по-лош и от нея. Тя поне е била възпитавана да бъде роб.

— Вие добре ме познавате, комисар. Или поне трябва да ме познавате. През целия си живот съм работил за изглаждането на проблемите между видовете. Този случай е точно такъв. Не мога да остана безучастен наблюдател.

— И затова се продавате на тях, ставате техен роб?

— Разбира се, че не ставам роб. В момента ние просто уговаряме условията, доколкото се отнася до зардалу. Това не е достатъчно добро. Ние трябва да установим директна комуникация с тях. Те трябва да мислят за нас като за хора… разумни, интелигентни същества като тях.

— Те да мислят за нас по този начин! Никак не е вероятно. Какво ви кара да мислите, че ще реагират разумно?

Грейвс кимна към групата скупчена около Калик, среднощно сини тела.

— Невероятно, може би. Но погледнете там! Изглежда дава резултат.

Едно от зардалутата се беше издигнало на мощните си пипала и вървеше към тях, последвана от малкия хименопт.

То спря пред Д’жмерлиа, наведе се и погледна в него с хладни, светлосини очи, всяко голямо колкото ло’фтианската глава. После се обърна и огледа по същия начин Грейвс и Бърди Кили.

От страховитата небесносиня човка излезе тихо изсвирване и серия от тракания. Накрая зардалу се изправи в цял ръст и се върна при останалите.

— Е? — попита Грейвс. — Какво казаха? Съгласиха ли се?

Калик поклати глава.

— С цялото си уважение аз мисля, че може би беше грешка да ги занимавам с вашия въпрос. Казаха, че аз съм напълно достатъчна да им осигуря цялата нужна им комуникация с хората и че ако е необходимо, Д’жмерлиа може да комуникира със своята господарка — сикропеанката Атвар Х’сиал. Освен това казаха, че на другата група ще им бъде даден само още един час да проведат среща със съществата, които контролират това място и да уредят зардалу да заминат, където пожелаят. Бърди Кили погледна към Грейвс.

— Казах ви. Пълен неуспех! Защо това нещо изобщо си направи труда да дойде тук? Какво ни каза то, Калик?