Отклонение

Атвар Х’сиал издаде едновременно феромонен еквивалент на проклятие, въздишка и подигравателен смях.

— За съжаление сърцето не е леснодостъпно, нито за вашите ножове, нито за моя сонар. То лежи дълбоко. Същото се отнася и за мозъчния център и за централните канали на нервната система. Мозъкът е под сърцето, а нервният стълб тръгва оттам надолу до най-далечната част на тялото. Това е ефективна структура за защита от нараняване далеч по-добра от вашата или моята.

— Проклятие!

— Зная. Съжалявам, Луис Ненда. Разбрах вашите чувства, когато кракът на Калик беше откъснат и споделям амбициите ви. Тяхното осъществяване ще изисква много повече от физическа сила.

— А как стои въпросът с твоите оръжия? Имаш ли начин да ги вкараш в действие?

— Невинаги. Беше трудно да пренеса ефективни оръжия през пунктовете на прехода Боуз.

— Аз казах на Дариа Ланг, че ти можеш да убиеш зардалу.

— Това, за нещастие, си е чисто пожелание. Аз имам ножове, но те са твърде къси, за да достигнат мозъка или сърцето на зардалу. Имам и три електростатични гранати. Не са предназначени да се използват като оръжие, но причиняват болезнено повърхностно обгаряне. За нещо с големината и силата на зардалу обаче това ще бъде като ухапване от комар.

— Забрави за тях. Със същия успех можеш да се опиташ да ги гъделичкаш, докато се спукат от смях. Това ли е всичко?

— Имам и едно устройство, което в мрежата Боуз не беше взето за оръжие. То може да свърши добра работа, но колкото за сметка на зардалу, толкова и за ваша сметка.

Атвар Х’сиал се пресегна под крилата си и извади малко черно яйце. Ненда любопитно го огледа.

— Не прилича много на оръжие. Какво е неговото действие?

— Известно е като „звезден взрив“. Имам две. Произвежда силен светлинен взрив в обхват от едно точка четири до едно точка два микрометра. Всяко същество, което вижда посредством такава радиация, в зависимост от очната чувствителност и непосредствеността на облъчване, ще ослепее временно или трайно. Вярвам, че очите на зардалу използват лъчи в този диапазон на вълната. Същия диапазон, за нещастие използват и хора, ло’фтианци и хименопти. Аз, разбира се, ще остана незасегната.

— В такъв случай по-добре ме предупреди кога да затворя очи. Това е хубаво, но то не решава проблема. Как и къде би могла да го използваш? Трябва добре да помислим, Ат.

— Ще помислим. Длъжна съм да ви посоча, че ние нямаме монопол в случая. Колкото и да ви е неприятно, Луис, трябва да работим с капитан Ребка и професор Ланг. Най-малко до времето, когато зардалу престанат да са проблем.

— След това… — голямата сляпа глава се завъртя, сякаш оглеждаше всичките милиони километри площ на Серенити, които ги заобикаляха. — След това и само след това можем да започнем отново да действаме при нормални условия. Което ще рече търговски условия. Затова, предполагам, тук има много повече от обикновените неща, които биха ни съблазнили.

— И аз имам същото впечатление. Само веднъж да се измъкнем от това място! Тук има неща, за които на мнозина в спиралния ръкав ще им потекат лигите.

— Далеч повече от онова, което досега ни беше позволено да видим. Някъде в този артефакт лежи технологията, с която е създадено съществото, което Ребка и Ланг идентифицират като Посредника и е създадена междугалактическа транспортна система. Ако тези тайни станат наши…

Сикропеанката спря. Големите антени на върха на сляпата глава неочаквано се разгънаха като платна два метра дълги и един метър широки. Те се обърнаха назад към залата, където тя и Луис Ненда бяха оставили Тали и Ребка.

Ненда се обърна заедно с нея.

— Какво има, Ат? Още зардалу?

— Не, но улавям слаби нови миризми, отдалеч, като тези от Чакащия. Ако не греша, известният като Говорител-между влиза в залата с камери за стазис, в която са Ребка, Ланг и Тали. Това е, предполагам, среща, на която се налага да присъстваме.

Глава 23

Свободното движение из вътрешността на Серенити може би беше забранено за хора, но имаше други, за които това ограничение не се отнасяше.

Дариа окончателно се увери в това при появата на Посредника. Извънземната структура се движеше нагоре през непроницаемия под на залата като сребрист дух. По средата той спря и големината му започна равномерно да намалява. Когато Луис Ненда и Атвар Х’сиал влязоха забързани в залата и видяха събеседника си, те се изправиха пред привидно неподвижно вградена в твърдия под полусфера. Посредника изглеждаше точно като горната половина на Чакащия.

Главата с форма на цвете леко се наведе напред да погледне новопристигналите, после се обърна към Ребка, Ланг и току-що събудилия се Е. К. Тали. Хуманоидът беше блед и слаб.

— Чакаме ви от последната ни среща — каза Ребка. — Съществуват големи проблеми. Знаете ли кои са зардалу?

„Разбира се — главата-цвете се наведе и кимна. — Още от пристигането им аз отговарям за тях. Аз изключих камерите за стазис и позволих да се извърши тяхната реанимация. Каква е целта на вашия въпрос?“

— Те сега са будни.

„Както й следва да бъде.“

— И опасни. Вече нараниха двама от нашата група и заплашват останалите. Сигурен съм, че вие не ни докарахте чак дотук, за да ни убият зардалу.

Посредника не отговори веднага. Той започна да напява и тихо и да мърмори: „Човек, сикропеанка, зардалу… Човек, сикропеанка, зардалу…“ После, след няколко секунди мълчание, рече: „Всички присъстват. Така, както трябва да бъде. Процесът може да започне…“

— Не и ако включва някой от нас — Ребка излезе напред достатъчно близо, за да докосне блестящата повърхност на Посредника. — Докато вие не ни изслушате и не получим отговори на няколко важни въпроса, ние няма да направим нищо.

„Това не може да стане. Вашето участие се…“

— Е, опитайте се да го направите, без преди това да сте говорили с нас. Ние няма да участваме. Никой човек или сикропеанка. Недалеч от тук се намира входът на транспортна система. Ако се наложи, ще я използваме.

Ребка беше го казал напосоки, мъчейки се да изкопчи информация. Отговорът на Посредника потвърди предположението на Дариа.

„Ще бъде крайно неразумно. Без преди това да се използва подходящ ключ, не е гарантирана сигурна крайна точка на пътуването. Един такъв преход положително ще бъде фатален.“

— Ще поемем риска. Ако не получим от вас отговори на някои въпроси, няма да ви сътрудничим.

„Казвам ви, че сътрудничеството е наложително — Посредника отново замълча за няколко секунди. — Но ще ви изслушам и ще отговоря, ако е необходимо, по възможност кратко.“

— Колко кратко?

„Не повече от осем ваши часа.“

— Ние обаче не разполагаме с толкова много време. Нека да ви разкажа за зардалу и какво правят те.

„Слушам ви — Главата-цвете въздъхна. — Говорете, щом трябва.“

Посредника изслуша обясненията на Ханс Ребка в пълна тишина. Другите го прекъснаха само веднъж, когато Луис Ненда изръмжа от гняв при разказа на Ребка как зардалу са се отнесли към Калик.

„Много добре — каза Посредника, когато най-после Ребка стигна до последните заплахи на зардалу. — Всичко това е много добре. Трябва да започнем.“

— Какво трябва да започнем?

„Процесът на подбор — Посредника се заповдига през пода, докато цялото тяло и опашката с рог накрая се показа за първи път пред Ненда и Атвар Х’сиал. — Зардалу, изглежда, разбират без обяснение какво е необходимо. Но за останалите от вас… слушайте внимателно.“

„За Строителите това беше просто проблем. В сравнение с него всичко друго от трансформацията на планети до създаването на звезди беше нещо обичайно. И докато всички проблеми изискваха пълната им концентрация, този беше чисто абстрактен:

«Какво е дългосрочното бъдеще на Вселената?»

Като неделима част от централния въпрос, като смущаваща естествена последица дойде и другият, по-личен: