Отклонение

Неочаквано дълбоко хихикане зад нея накара мускулите й да се стегнат и сърцето й да подскочи в гърдите. Нещо я хвана за ръката и тя се обърна.

— Хей, вие там — каза един тих глас.

Беше Луис Ненда. Не беше чула тихото му приближаване.

— Друг път не правете така!

— Нерви? — той отново изхихика. — Успокойте се, професоре. Няма да ви изям.

— Какво правите тук? И вие ли не можете да спите?

Той вдигна рамене.

— Подремнах малко. После се събудих. Много съм ядосан и не мога да намеря покой.

— Много ядосан?

— Ядосан. Луд. Бесен. Какъвто винаги съм бил. Вие видяхте какво направи онази зардалу на Калик.

— Видях. Но съм изненадана, че така го изживявате. Тя беше ваша вярна робиня, но вие я оставихте там, долу на Куейк, да умре и по време на летния прилив стреляхте по кораба, в който беше тя.

— Казах на Грейвс и на другите, че не си спомням да съм стрелял по никакъв кораб — той се изхили. — Във всеки случай, дори и да е било така не съм знаел, че Калик е била на борда.

— Но признавате, че сте я оставили да умре на Куейк.

— По дяволите, не! Щях да я взема, преди да стане горещо. Във всеки случай не това е въпросът. Калик е мой хименопт. Тя ми принадлежи. Какво правя аз с нея е едно, а какво й направи онази синя негодница — е съвсем друго. Тя няма право да я докосва — Ненда се намръщи. — Как й беше името?

— Холдър.

— Вярно. Е, искам да ви предупредя, когато ги срещнем отново никой да не пипа Холдър. Тя е моя. Мъртва е. Ще я изкормя и ще изям червата й на закуска, ако ще после цяла седмица да дрейфам.

— Много сте смел, когато ги няма, но когато бяха тук, мълчахте като риба.

— Така беше. Също и Атвар Х’сиал. Аз и тя, и Ребка също. Ние знаем каква игра играете вие. Вие също не се втурвате да я спасявате, не действате и сега прибързано. Вие наблюдавате, чакате и избирате точното време. Правете разлика между предпазливост и страх, професоре.

Дариа погледна валчестата му сърдита фигура.

— Добре говорите, Ненда, но това няма да помогне. Зардалу са три пъти по-големи от вас и десет пъти по-силни. И навярно имат оръжия, а вие нямате.

Ненда се беше обърнал, готов да си тръгне. Той й се усмихна съжалително.

— Мила, вие можете да сте умен професор, но не знаете много за реалния живот. Мислите, че нямам оръжия? В такъв случай това би било първия случай, откакто съм проходил — той се пресегна до прасеца си и извади дълъг нож с тънко острие. — Това е само за начало. Но то ще стигне да нарежа червата на зардалу за наденици. И ако мислите, че аз съм невъоръжен, погледнете само какво носи Атвар Х’сиал под крилата си. Тя е истински поддръжник на идеята за самозащита. Атвар Х’сиал е достатъчно умна. Тя знае, че оръжието трябва да се използва само когато е необходимо — Ненда й намигна. — Трябва да вървя. Сега спете добре и приятни сънища. И помнете, че ние с Ат сме тук да се грижим за вас.

Дариа проследи с поглед как се отдалечава към завоя в коридора.

— Внимавайте къде отивате! — извика тя след него. — На около стотина метра натам има вихър и може би сингулярно поле. Искрено ще съжалявам, ако попаднете в него.

Той не отговори. Дариа продължи към залата, странно окуражена от срещата. Луис Ненда и Ханс Ребка имаха поне едно общо нещо — през живота им се бяха случвали толкова ужасни неща, че нищо не можеше да сломи духа им.

Е. К. Тали не беше се помръднал. Но Ханс Ребка беше се събудил и седнал, а Атвар Х’сиал бе изчезнала.

— Нямам представа — отговори Ребка на въпросителния й поглед. — Не зная къде е нито тя, нито Ненда. Нито пък къде бяхте вие, преди да се бяхте появили.

— Аз видях Ненда — Дариа му разказа набързо за срещата си с Луис Ненда и за скитанията си. — Но пътят навън не е безопасен — каза тя, когато стигна до вихъра и убеждението си, че това е входен пункт към транспортна система. — Изобщо не е за ползване, преди да сме се убедили, че е предназначен за живи същества. И дори тогава не може да се използва, преди да открием крайните му точки.

— Не съм сигурен в това. Нещата са такива, каквито хората смятат, че са. Не изключвайте от това правило и онзи вихър.

Той отказа да обясни думите си. Не каза нищо повече по темата, освен че добави замислено, когато Дариа се оплака, че Посредника е говорил с тях само веднъж и после съвсем се е скрил.

— Посредника и вашият вихър имат едно общо нещо и е добре да не го забравяме. И двата са извънземни. Една от най-лошите грешки, които можем да направим, е да си мислим, че разбираме начина на мислене на извънземните, без да ги познаваме достатъчно. Ние смятаме, че е трудно да знаем какво мотивира Атвар Х’сиал или Калик, или дори зардалу, но хиляди пъти по-трудно е да знаем какво се опитва да постигне един Строител или неговите творения.

— Мислите ли, че ние и Посредника се разбираме неправилно?

— Сигурен съм. Ще ви дам само един пример. Всички ние сме ядосани, защото сме оставени тук, без да знаем какво ще последва от страна на Посредника. Ние сме разстроени, защото не знаем как да се свържем с него. Но той е съществувал, седял е и е чакал милиони години! От негова гледна точка един ден… или дори година… е като мигане на окото. Той вероятно няма представа, че неговото отсъствие ни тревожи.

Ненда я прихвана и я поведе към мястото, където седеше Тали, мълчалив, със затворени очи.

— Дариа, ние нямаме представа кога или дали Посредника ще се върне. Ако изобщо не сте спала, трябва веднага да се опитате да поспите. Аз дремнах два часа и не можете да си представите колко по-добре се чувствам — той видя, че тя се оглежда. — Не се тревожете. Ако зардалу се върнат, ще ви събудя. Никъде няма да отида. Ще стоя тук и ще ви пазя.

По негово настояване Дариа легна и затвори очи. При съществуващото положение тя не очакваше да може да заспи дори за секунда. Тя отново се замисли за зардалу, за свиренето от болка на Калик, когато кракът й беше изскубнат от тялото, за черепната травма на Тали, и за парчето череп, захвърлено в залата. После си спомни за спокойното, бледо лице на Ханс Ребка и гнева на Луис Ненда от онова, което се бе случило на Калик и неговата необяснима самоувереност.

Почти сигурно е, че ще загинем, но тези двамата няма да го приемат дори и за секунда.

Дариа отвори очи и видя Ханс Ребка да я гледа. Той й кимна. Тя затвори отново очи и за трийсет секунди заспа.

След срещата си с Дариа Ланг Луис Ненда не отиде далеч. Седеше с кръстосани крака на пода на лошо осветено помещение на по-малко от триста метра от мястото, където тя спеше. Наведена над него, с раковина, достатъчно близо да може той да я докосне, стоеше Атвар Х’сиал.

— Добре — феромонната реч на Ненда се разпростря и стигна до чакащата сикропеанка. — Какво долови с твоите звукови рецептори?

— По-малко, отколкото се надявахте. Всъщност мисля, че ще бъде разумно да споделите тази информация с капитан Ребка и професор Ланг. Тя няма никаква евентуална търговска стойност.

— Все пак обаче искам да я чуя, преди да решим.

— Онова, което видях посредством нискочестотното звуково изображение, е вероятно точно същото, което вие сте получили чрез собственото си зрение. Външната форма на зардалу е внушителна.

— Не ми казваш нищо ново. Една от тях беше достатъчна да удържи Калик.

— По-интересна информация дойде от ултразвуковото сканиране на цялото тяло. Огърлицата от торбички, която всяка зардалу има под главния орган за приемане на храна, съдържа, както съобщи Е. К. Тали, млади зардалу в различна степен на развитие. В широките пояси около горната част на пипалата не са скрити оръжия, както подозирах, а храна и лични принадлежности. Не виждам в това заплаха. По-важното е, че зардалу имат два циркулационни центрове за телесни течности. Главният, който носи кръвен кислород, е леснодостъпен за ултразвукова ехолокация. Разположен е дълбоко в центъра на торса, половин метър под огърлицата и половин метър под повърхността.