Буреносен фронт

Бях прикован на легло в болницата, така че не можах да присъствам на Белия съвет, но се оказа, че са решили да отменят Проклятието на Дамокъл (винаги съм мислил, че това е доста претенциозно название), надвиснало над мен, заради „смели действия над и отвъд дълга“. Не вярвам Морган да ми е простил, че съм се оказал сред добрите. Наложило се е да преглътне доста неща пред Съвета, движен от чувството си за дълг и чест. Нашите отношения не пострадаха от това. Човекът беше честен, трябва да му призная поне това.

По дяволите, от сега нататък няма да ми се налага да се оглеждам непрекъснато, всеки път когато произнеса някакво заклинание, дали няма да изникне отнякъде. Поне се надявам да е така.

Мърфи беше в критично състояние в продължение на четири дни, но успя да прескочи трапа. Беше настанена в съседна стая, малко по-надолу по коридора. Изпратих й цветя, придружени от оцелялата халка от нейните белезници. В бележката, с която придружих букета, помолих да не пита как е скъсана веригата, свързваща двете халки. Едва ли щеше да повярва, че някой я е срязал с магически меч. Цветята поне послужиха за нещо. Веднага щом можа да се надигне от леглото, тя закуцука по коридора до моята стая, хвърли ми ги в лицето и си отиде, без да каже нито дума.

После призна, че не помни какво се е случило в моя офис, и това вероятно е така. Във всеки случай поиска да бъде отменена заповедта за моето задържане и когато се върна на работа, след няколко седмици ми се обади за съвет по някакъв въпрос. И ми изпрати тлъст чек за разходите по разследването на убийствата. Смятам, че отново сме приятели, поне в професионален план. Но вече не си разменяме шеги. Някои рани трудно зарастват.

Полицията откри огромни количества Трето око в склада сред останките от къщата край езерото и стана ясно, че Виктор Селс е стоял в дъното на всичко. Моника Селс и децата й изчезнаха под закрила като защитени свидетели. Надявам се, че така ще имат по-добър живот. Защото можеше да стане още по-лошо.

Боб се върна вкъщи, почти в рамките на двайсет и четирите часа. Не обърнах внимание на слуховете за особено лудо парти в Чикагския университет, което се е разиграло от събота чак до неделя вечер, а и Боб не спомена нищо за подобно събитие.

Статията, озаглавена „Среща с демона“, обра всички точки в „Аркейн“, когато излезе следващия понеделник, и Сюзан дойде да ме посети в болницата с един брой и да си поговорим за него. Стори й се много забавно, че гипсовата превръзка ме държи обездвижен, докато докторите повярват, че всички фрактури са зараснали (не знам защо, но рентгенът непрекъснато се разваляше, когато се опитваха да ме изследват с него). Даже съжаляваше, че не съм достатъчно подвижен. Възползвах се от това, да си определя среща с нея, и тя доста охотно се съгласи.

Този път никакви демони не ни попречиха. Освен това нямах нужда нито от любовните отвари, нито от съветите на Боб.

Върнах на Мак неговия транс ам и получих своята синя „Костенурка“. Двете коли не са напълно равностойни, но все пак „Костенурката“ продължава да върви. Почти винаги.

Погрижих се да изпратя пица на Тут-тут и неговите приятелчета — отначало всяка вечер през първата седмица, след това по веднъж седмично. Сигурен съм, че момчетата от „Пица Експрес“ са ме помислили за откачен, защото им поръчах да оставят пицата край пътя. Тяхна си работа. Аз държа на обещанията си.

Мистър се оказа малко пренебрегнат от това, но да забелязва подобни пропуски е под достойнството му.

А аз? Какво получих от всичко това? Не ми е много ясно. Отървах се от нещо, което ме преследваше отдавна. Е, не съм съвсем сигурен от какво точно. Не знам кой точно беше убеден, че аз съм самият Антихрист, който чака нещо да стане — консерваторите от Белия съвет, хора като Морган или дори аз самият. За тях поне въпросът е оставен настрана. Но аз не съм съвсем сигурен. Силата е налице. Изкушението също. Може би така трябва да бъде.

Ще го преживея някак си.

Светът става все по-откачен. И по-мрачен с всеки изминал ден. Всичко се развива все по-бързо и по-бързо, и все по-неправилно. Ястребите и техните укротители. Центърът вече не издържа.

В своя си ъгъл обаче аз се опитвам да въведа ред. Не искам да живея в джунглата на Виктор, която накрая го погълна. Не искам да живея в свят, управляван от силните. Бих предпочел малко по-спокойно място. Където троловете си стоят под мостовете и където елфите не връхлитат, за да отвличат деца от люлките им. Където вампирите уважават правилата, а феите пазят добро поведение.

Името ми е Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден. Можете да ме повикате на свой риск. Когато стане нещо странно, когато нещо угаси светлините посред нощ, когато няма кой да ви помогне, можете да ми позвъните.

Номерът ми е в указателя.

Бележки на автора

Бях едва седемгодишен, когато заради тежка ангина се наложи да отсъствам цяла седмица от училище. През това време сестрите ми донесоха първите фентъзи и научнофантастични книги — „Властелинът на пръстените“ и поредицата за приключенията на Хан Соло от Браян Дейли. Изгълтах ги само за седем дни.

От този момент бях орисан да се присъединя към почитателите на тези жанрове. А от там имаше само една малка крачка, за да реша сам да пиша любимите си книги, и ето ме тук.

За това обвинявам сестрите си.

Първата ми любов бяха фентъзи книгите, тип меч и магия. След Толкин дойде К. С. Луис, а след него — Лойд Алегзандър. А след това се заредиха Фриц Лейбър, Роджър Зелазни, Робърт Хауард, Джон Норман, Пол Андерсън, Дейвид Едингс, Вайс и Хикман, Тери Брукс, Елизабет Мун, Глен Кук и преди да се опомня, се оказах с двойно гражданство — на САЩ и на Ланкмар, Нарния, Гор, Кимерия, Крин, Амбър — разбирате, нали?

Когато се залових да ставам писател, прекарах години да пиша романи, тип меч и магия — и не показах особен талант. Но подобрих стила си на писане и експериментирах в други жанрове, включително научна фантастика, загадки и съвременно фентъзи. Така се появиха „Досиетата на Дрезден“ — по щастливо съвпадение, докато се опитвах да направя нещо друго. Също както пеницилинът.

Никога обаче не забравих първата си любов и за моя огромна радост и удоволствие, един ден ми се обади моят агент и се оказа, че ще трябва да споделя с феновете най-новия си роман в стил меч и магия.

„Кодексът Алера“ представлява фентъзи поредица, при която действието се развива в дивия свят на Карна, къде то духовете на стихиите, известни като фурии, са в основата на всяка дейност и където многобройни интелигентни раси са в борба за сигурност и оцеляване. Кралството на Алера представлява монолитната човешка цивилизация, която единствена притежава уникалната способност да владее и управлява стихиите, като по този начин осигурява оцеляването си пред заплахите от враждебните природни сили на Карна и на дивите създания, които биха превърнали Кралството в пустиня от развалини.

Но дори и толкова могъщо Кралство като Алера не е застраховано срещу разрушителни сили отвътре. Смъртта на наследника на Короната предизвиква развихрянето на амбициозни политически интриги и битки между Върховните лордове, които контролират най-мощните стихии, познати на хората. Заговори и кроежи, предатели и шпиони — гражданската война изглежда неизбежна; и всичко това в момент, когато враговете на Кралството наблюдават в готовност да нападнат при първи признак на слабост.

Тави е млад мъж, който живее в пограничните райони на Алеранската цивилизация — защото, нека си го признаем, точно там започват всички истории във фентъзи романите, тип меч и магия. Роден с недъга да не разполага с никакви способности да контролира стихиите, той разчита единствено на своите ум, бързина и смелост, за да оцелее. Амбициозен заговор за дискредитиране на Короната оставя родното място на Тави, долината Калдерон, почти напълно беззащитно пред кръвожадните варварски орди на маратите, а момчето и неговото семейство попадат на пътя на Злото.