Буреносен фронт

По тялото му се стичаше обилно топла кръв. Демонът беше засегнал някаква артерия и само стискаше челюсти, задържайки се на ръба на балкона, докато Виктор се гърчеше и се опитваше да ритне ръката ми, която бе по-близо до него. Удари ме веднъж, после още веднъж, при което наруши равновесието ми и за малко да се изпусна. Бърз поглед надолу ми показа, че друг скорпион, този път по-близо до мен, се готви за скок.

Мърфи — помислих си аз, — трябваше да те послушам. Ако скорпионите не ме убият, демонът ще ме довърши, а ако той не успее, огънят ще ме настигне и аз ще загина.

Тази мисъл ми донесе някакво успокоение, защото знаех, че всичко ще свърши. Щях да умра. Какво по-просто от това. Борих се, доколкото можах, направих всичко, което успях да измисля, и край. Почувствах, че в последните си секунди съжалявам, че не ми остана време да се извиня на Мърфи, да помоля Джени Селс да ми прости, че съм убил татко й, и на Линда Рандал, че не съм успял да предвидя навреме и достатъчно бързо как да я спася от гибел. Усещах хладината на белезниците на Мърфи, докато се люлееха на предмишницата ми и докато чудовища, демони, черни магьосници и задушлив дим ме обграждаха и се приближаваха към мен. Затворих очи.

Белезниците на Мърфи.

Светкавично отворих очи.

Белезниците на Мърфи!

Виктор отново протегна левия си крак към мен. Ритнах с двата си крака и се набрах на рамене, за да си дам секунда подскок, и хванах крачола на панталона на Виктор с лявата си ръка. С дясната замахнах с висящите на китката ми белезници и ги закопчах около колоната на парапета. Металният пръстен се уви около колоната и щракна на място.

Тогава се спуснах надолу, дърпайки силно крака на Виктор. Той изпищя пронизително и ужасно, когато двамата започнахме да падаме надолу. Калшазак, най-сетне изваден от равновесие от допълнителните тегло и сила, които бях добавил към съпротивата на Виктор, се прекатури през парапета и се строполи на пода под нас, повличайки Виктор със себе си.

Чуха се стържещи и щракащи звуци от скорпионите и пронизващо свистене от демона. Писъкът на Виктор се превърна в нещо остро и ужасно, докато накрая прозвуча като животински рев, като квиченето на прасе, което водят в кланицата.

Висях от балкона на няколко метра от бъркотията отдолу, закачен по много мъчителен начин с белезниците на Мърфи за колонката на парапета. Погледнах надолу и погледът ми започна да се замъглява. Видях цяло море от кафяви, лъскави плочи от хитинови сегментирани брони. Видях отровните опашки на скорпионите да се размахват във всички посоки. Видях светещите очи на физическата форма на Калшазак и как едно жило на скорпион се заби в едното и го угаси моментално.

Видях как скорпионите удрят Виктор Селс отново и отново с остриетата на опашките си, които вече бяха с размерите на пикел за алпинисти, и раните, които му нанасяха, кипяха от отровата. Демонът не обръщаше внимание на щипките и жилата на скорпионите и продължаваше да го разкъсва на парчета. Лицето му беше сгърчено в агония, страх и ярост.

Силните оцеляват, а слабите биват изядени. Виктор обаче беше инвестирал в погрешната сила.

Не исках повече да гледам това, което ставаше долу. Пламъците, които обгръщаха покрива, бяха много по-красиви — бушуващи вълни от яркочервено и оранжево, като залеза. Бях твърде слаб, за да се опитам да се измъкна от тази каша, и всичко ми изглеждаше прекалено мъчително и досадно, дори да си помисля за такова нещо. Само наблюдавах пламъците и странно, изведнъж открих, че просто умирам от глад. Нищо чудно. Не съм хапнал нищо прилично от кога? От петък? Петък. Казват, че в последните си моменти хората си мислят странни неща.

Тогава започвате да имате видения. Например аз видях, че Морган влиза през плъзгащата се врата, която води към външната тераса, стиснал в ръка сребърния меч на Белия съвет. Видях, че един от скорпионите, достигнал размерите на немска овчарка, изпълзя по стълбите и се хвърли срещу Морган. Видях как сребърният меч на Морган изсвистя и превърна скорпиона в купчина гърчещи се крайници на пода.

След това видях, че Морган се запъти към мен с мрачно изражение и отслабеният от огъня под проскърца под теглото му. Когато ме забеляза, очите му се присвиха и той вдигна меча, навеждайки се навън над парапета на балкона. Острието проблесна сребристо и започна да се спуска към мен.

Типично, беше последната ми мисъл. Напълно типично е да оцелееш от всички атаки на лошите и да бъдеш повален от хората, за чиято кауза си се борил.

Глава 27

Дойдох на себе си на някакво хладно и тъмно място, с ужасни болки и почти задушен. Дъждът валеше върху лицето ми и това беше най-приятното нещо, което някога съм изпитвал. Видях лицето на Морган надвесено над моето и разбрах, че той ми прави изкуствено дишане.

Пфу.

Давих се и кашлях, но успях да седна и да си поема с усилие въздух. Морган ме наблюдава известно време, след което се начумери и се отдръпна, оглеждайки се наоколо.

Успях да си поема достатъчно дъх и казах тихо:

— Ти ме спаси.

Той се намръщи.

— Да.

— Но защо?

Погледна ме отново, след това се протегна за меча си и го прибра в ножницата, висяща на колана му.

— Защото видях какво става тук. Ти рискува живота си, за да спреш Виктор Сянката. Без да нарушаваш закона. Ти не си убиецът.

Изкашлях се отново и казах:

— Това не означава, че трябваше да ме спасиш.

Той се обърна и примигна изненадано срещу мен.

— Какво искаш да кажеш?

— Можеше да ме оставиш да умра.

Суровото му изражение не се промени, но той каза:

— Ти не си виновен. И принадлежиш към Белия съвет. — Устата му се изкриви, като че думите бяха резенчета лимони. — Формално погледнато, аз трябва да те пазя. Това е мой дълг.

— Аз не съм убиецът — казах аз.

— Не.

— Значи — изхърках аз, — съм бил прав. А това означава, че ти…

Морган се намръщи.

— Аз все така съм готов да изпълня Проклятието, ако прекрачиш границата, Дрезден. Не си мисли, че си се отървал, поне от мен.

— Така. Доколкото си спомням, като Пазител си длъжен да докладваш в понеделник на Съвета точно какво се е случило. Само истината и цялата истина.

— Да — изръмжа той. — Възможно е да отменят Проклятието.

Започнах тихо да се смея.

— Все още не си победил, Дрезден. Има достатъчно членове на Съвета, които знаят, че ти си контактувал със силите на мрака. Ние поне няма да намалим бдителността си. Ще продължим да те наблюдаваме денем и нощем и ще докажем, че представляваш опасност, която трябва да бъде обезвредена.

Продължих да се смея, дори се претърколих на една страна.

Морган повдигна вежди и просто ме изгледа.

— Добре ли си?

— Дай ми едно кило листерин 29 — задавих се аз — и ще бъда наред.

Морган само ме погледна и се изсмя. Повдигна очи и избоботи нещо за полицията, която щяла да пристигне всеки момент и да доведе медицинска помощ. След това се обърна и закрачи към гората, мърморейки нещо през цялото време.

Полицаите пристигнаха навреме, за да заловят семейство Бекитс и да ги арестуват, ако не за друго, то поне защото бяха голи. По-късно добавиха обвинението, че са замесени в производството и разпространението на Трето око. За тяхно щастие, те попаднаха под юрисдикцията на правосъдната система на Мичиган. Ако бяха в Чикаго, никога нямаше да излязат живи от затвора. Това нямаше да е добре за бизнеса на Джони Марконе.

След моето посещение „Варсити“ изгоря при мистериозен пожар. Марконе нямаше никакви проблеми да си получи застраховката, въпреки странните слухове, които плъзнаха из града. По улиците се говореше, че е наел Хари Дрезден да обезглави бандата на Трето око. Това беше слух, чийто източник никога не можа да се установи. Не се налагаше да го опровергавам. Доста ниска цена, за да не се тревожа, че някой може да ми взриви колата.