Буреносен фронт

Поклатих глава.

— Това, което е запечатано тук, може да ми потрябва.

— Съдържанието на снимките е напълно безполезно, ако не знаете какво да търсите — възрази той. — Изобщо не ви познавам. И не искам никакви неприятности. Единственото ми желание е да се измъкна от тук жив и здрав.

Погледнах го за миг. Ако се споразумея с него, губя филма и всичко, което е запечатано на него. Но ако не му го дам, а той казва истината, няма да имам никаква полза. Следата ме доведе до тук, до него. Ако не успея да разплета новата следа, съм мъртъв.

Щракнах с пръсти и оставих жезъла да падне на пода. След което му подхвърлих филма. Той го изпусна, наведе се да го вземе и ме изгледа внимателно.

— След като изляза от тук — каза той, — сме квит. Нито съм ви чувал, нито съм ви виждал.

Кимнах с глава.

— Добре. Хайде, казвайте сега.

Дони преглътна, прекара ръка през косата си и нервно подръпна края на опашката.

— Познавам Линда от известно време. Правих снимки за нейна рекламна брошура. Снимам и други момичета. Повечето се опитват да публикуват снимките си в списания.

— Списания за възрастни? — попитах аз.

— Не — прекъсна ме той нервно. — За деца. Разбира се, че за възрастни. Не са елитни списания, но все пак могат да изкарат добри пари, дори ако не са достойни за Хю Хефнър 23. Миналата сряда Линда дойде при мен. Каза, че ми предлага сделка. Аз ще й направя няколко снимки, а тя — тя ще бъде много мила с мен. Искаше да отида на едно място, да направя няколко снимки през прозорците и да се чупя. Щеше да си ги получи на другия ден. И аз така и направих. Но тя сега е мъртва.

— Край езерото Провидънс ли? — попитах аз.

— Да.

— И какво видяхте там?

Дони Уайз поклати глава и погледът му се плъзна по леглото край мен.

— Линда. И още няколко души. Не ги познавам. Бяха си организирали някакво парти. Със свещи и всичко останало. Бурята беше много силна, с много гръмотевици и светкавици, така че не можах да чуя нищо. Притеснявах се някой да не ме види на фона на светкавиците, но допускам, че те бяха погълнати от нещо съвсем друго.

— Секс ли правеха? — казах аз.

— Не — сряза ме той. — Играеха на канаста. Разбира се, че имаше секс. Истински, а не нагласените пози от екрана. В действителност не изглежда толкова красиво. Линда, още няколко жени и трима мъже. Изщраках лентата и се разкарах.

Аз се усмихнах, но той, изглежда, не схвана задната ми мисъл. Вече рядко може да се види истински разврат.

— Можете ли да опишете някои от тези хора?

Той поклати глава.

— Не ги огледах. Пък и не можех особено да ги различа, ако разбирате какво имам предвид. Малко ми се повдигна.

— Имате ли представа защо Линда е поискала тези снимки?

Той ме погледна озадачено, след което се изкиска, като че ли бях пълен глупак.

— Боже мили! За какво си мислите, че някой се нуждае от подобни снимки? Искала е да изнудва някого. Нейната репутация нямаше да пострада кой знае колко, ако я видят на снимка във вихъра на някоя оргия. Но за някои от хората, участвали в нея, това едва ли би било без значение. Що за аматьорско ченге сте?

Пренебрегнах въпроса му.

— Какво ще правите с филма, Дони?

Той повдигна рамене.

— Вероятно ще го изхвърля.

Видях, че очите му шарят, и знаех много добре, че лъже. Ще запази филма, ще разбере кои са на снимките и ако реши, че е възможно, ще се опита да извлече някаква полза за себе си. Беше точно такъв тип, а аз се доверявах на инстинкта си.

— Може ли? — казах аз и щракнах с пръсти. Fuego! 24

Сивата капачка на кутийката изхвърча от пламъка, който избухна под нея, и Дони Уайз изпищя и я изпусна, дърпайки рязко ръката си. Червената кутийка на свой ред също избухна в пламъци, докато се приземяваше на пода, където се превърна в димяща купчинка.

Той ме зяпаше с отворена уста.

— Дано не разбера, че ме лъжете, Дони — казах аз.

Той побеля като платно, увери ме, че не лъже, след което се обърна и изхвърча от апартамента, късайки парчета полицейска лента по пътя си. Дори не затвори вратата след себе си.

Оставих го. Повярвах му. Не беше достатъчно умен, за да импровизира подобна история, а освен това здравата го бях разтърсил. Изпитах яростен прилив на триумф, на гняв и на желание да пипна тази личност, която и да бе тя, и да я поваля в боклука, защото впрягаше суровите сили на живота и съзиданието и ги превръщаше в средства за разрушение. Който и да беше, убиването чрез магия и постепенното деградиране на хората посредством Трето око, бяха достатъчни причини да искам да го хвана. Сега, когато имах върху какво да мисля, мозъкът ми се включи на пълни обороти и се опитвах да открия други развръзки за утре сутринта, извън тази да бъда убит по най-различни отвратителни начини.

Линда Рандал беше планирала да изнудва някого. Допуснах за миг, че това може да е бил Виктор Селс или някой друг участник в партито в неговата къща. Но защо? Не притежавах вече снимки, а само информацията, която бях изтръгнал от Дони Уайз. Не можех повече да се мотая. Налагаше се да проследя следата, която той ми беше посочил, ако исках да стигна до края й и да открия кой е убил Линда.

Как бях успял само за няколко дни да се забъркам в подобна каша? И как се беше случило така, че водейки едно съвсем друго разследване, бях налетял случайно на сложен и опасен заговор, обикаляйки около къщата край езерото Провидънс?

Отговорът беше прост — това не беше случайност. Всичко е било обмислено и аз съм бил насочен натам. Някой умишлено ме беше накарал да отида при къщата край езерото, да се забъркам там и да открия какво става. Някой, който ужасно се притеснява от магьосници, дори не си казва името и преднамерено се опитва да ме убеди в своето невежество, който припряно избяга след края на срещата ни и беше готов да хвърли на вятъра петстотин долара, само да ми затвори после телефона. Някой, който ме изкара на сцената и така ме превърна в мишена на най-различни враждебни действия.

Това беше ключът.

Грабнах жезъла и пръчката и излязох през вратата.

Време беше да си поговоря с Моника Селс.

Глава 20

Таксито ме остави на една пряка от къщата на Моника Селс в предградията. Времето ми свършваше, заемът от Мърфи също, а аз нямах никакво търпение, пък и не исках да пропилея и минутка, като отида пеша до жилището й, защото исках да стигна там, преди да се стъмни.

Моника живееше в симпатична малка къща на два етажа, с няколко млади дръвчета в двора, които вече съперничеха по височина на постройката. В алеята към гаража стоеше миниван, а баскетболното табло видимо беше доста използвано. Тревата отпред беше леко избуяла, но това можеше да се обясни и с обилните валежи напоследък. Уличката беше много тиха и скоро открих, че повечето от къщите не бяха обитавани. На много от вратите висяха табели „ПРОДАВА СЕ“. Тук-там оскъдни пердета покриваха прозорците като паяжини. И все пак, при все че имаше много дървета, не чух никаква птича песен, а докато вървях по алеята, дори не излая куче. Над главата ми облаците се сгъстяваха, предвещавайки нова гръмотевична буря.

Имаше вид на пусто място, идеалното убежище за някой черен магьосник. Прекосих двора на семейство Селс и застанах пред вратата.

Звъннах и почаках.

Никакъв отговор.

Почуках и се облегнах на вратата.

Отново не последва отговор.

Стиснах зъби и се огледах. Наоколо нямаше никого и се приготвих да използвам заклинание, за да отворя вратата.

Вместо това тя се открехна на около петнайсетина сантиметра. В процепа се показа Моника Селс, вперила в мен зелените си очи. Беше с джинси и обикновена блуза с навити ръкави, косата й беше прибрана с някаква лента. Не си беше сложила грим. Изглеждаше по-възрастна и едновременно с това по-привлекателна — може би защото видът й беше естествен и разкриваше истинската й личност, за разлика от скъпите дрехи и бижута, с които се беше накиприла, когато ме посети в офиса. Лицето й пребледня, а устните й се обезкървиха.