Буреносен фронт

— Или магия, или е било невероятен секс — отговорих аз.

Кармайкъл изсумтя.

Аз се засмях и това беше всичко, от което се нуждаеше крещящата част от моя мозък, за да разбие вратите, зад които я бях залостил. Стомахът ми се разбунтува и аз побягнах навън. Верен на обещанието си, Кармайкъл беше приготвил лъскава кофа и аз се строполих на колене пред нея и започнах да повръщам.

Трябваха ми само няколко мига, за да се овладея отново, но в никакъв случай не можех да се върна в спалнята. Не можех да видя отново двата трупа, чиито сърца бяха буквално експлодирали от гърдите им.

И някой наистина беше използвал магия, за да го направи. И то в нарушение на Първия закон, за да причини вреда на друг човек. Членовете на Белия съвет щяха дружно да получат удар. Това не беше дело на някой зловреден дух или пакостливо същество, или атака на някое от многото същества от Небивалото като вампири и тролове. Това си беше обмислено и целенасочено действие на магьосник, на човек, който е в състояние да се намеси във фундаменталните енергии на съзиданието и на самия живот.

Беше по-лошо от убийство. Беше извратена, жалка перверзия, все едно някой бе пребил човек с шедьовър на Ботичели, превръщайки красотата в инструмент на разрушение.

Трудно може да се обясни това, ако никога не сте се сблъсквали с него. Магията произлиза от живота и се управлява от съзнанието, ума и чувствата на човешките същества. Да отнемеш живот със същата магия, която го е породила, беше отвратително и дори граничеше с кръвосмешение.

Седнах и си поех дълбоко дъх, опитвайки се да преглътна горчивия вкус в устата си, когато Мърфи и Кармайкъл излязоха от стаята и дойдоха при мен.

— Добре, Хари — каза Мърфи. — Дай да видим какво е станало тук?

Нужно ми беше малко време, за да си събера мислите и да започна да говоря.

— Влезли са в стаята. Пийнали са малко шампанско. Потанцували са на музиката от уредбата и са започнали да се целуват. След това са преминали в спалнята. Общо са били тук по-малко от час. Ударило ги е в мига на най-голямата възбуда.

— По-малко от час? — попита Кармайкъл. — Как го изчисли?

— Дискът е дълъг час и десет минути. Допускам, че са потанцували няколко минути, преди да влязат в спалнята. Уредбата свиреше ли, когато ги намерихте?

— Не — каза Мърфи.

— Не е била нагласена да започва отново от началото. Искали са малко музика за настроение в тон с цялата обстановка.

Кармайкъл изсумтя:

— Нищо повече от това, което и бездруго разбрахме — обърна се той към Мърфи. — Да каже още нещо.

Мърфи изгледа Кармайкъл с поглед, който казваше млък!, след което добави меко:

— Имам нужда от още подробности, Хари.

Прекарах ръка през косата си.

— Съществуват само два начина някой да успее да направи такова нещо. Първият е чрез призоваване. Това е най-директната, впечатляваща и шумна форма на магия. Експлозии, пожари, такива неща. Но се съмнявам случаят да е такъв.

— Защо? — попита Мърфи.

— Защото трябва да можете да виждате или да докоснете обекта, върху когото искате да въздействате — казах аз. — Трябва да попадне в зрението ви. Мъжът или жената, които са извършили това, би трябвало да са били в стаята заедно с тях. В такъв случай ще е трудно да прикрият уликите от присъствието си, затова всеки, който е достатъчно сръчен да извърши подобно заклинание, би предпочел пистолет. По-лесно е.

— Каква е другата възможност? — попита Мърфи.

— Тавматургия 3 — отговорих аз. — Правиш нещо в малък мащаб и му придаваш енергия, за да се изпълни в по-голям.

Кармайкъл изсумтя:

— Ама че глупост.

Мърфи беше скептична.

— Как става това, Хари? Може ли да се направи от разстояние?

Кимнах.

— Убиецът трябва да притежава нещо, което да го свързва с жертвите — коса, нокти, кръв. Такива работи.

— Нещо като кукла за вуду магия?

— Точно така.

— Косата на жената е боядисвана наскоро — каза Мърфи.

Кимнах.

— Ако откриете салона, в който си е боядисала косата, може да излезе нещо от там. Не знам.

— Имаш ли нещо друго, което може да ни е от полза?

— Да. Убиецът е познавал жертвите. И мисля, че е жена.

Кармайкъл изсумтя:

— Само си губим времето в приказки. Във всеки девет от десет случая убиецът познава жертвата.

— Млъкни, Кармайкъл — прекъсна го Мърфи. — Защо мислиш така?

Изправих се и потърках лицето си.

— Така действа магията. За да направиш нещо с нея, тя трябва да излезе отвътре, от теб самия. Магьосниците трябва да се съсредоточат върху това, което искат да постигнат, да си го представят, да повярват и то става. Не можеш да причиниш нещо, ако то не е част от теб. Жената, която ги е убила, би могла да умъртви и двамата и да се опита да нагласи нещата като нещастен случай, но е предпочела да го направи по този начин. А за да го направи именно така, трябва да е имала много силни лични мотиви да пожелае смъртта им, та чак да проникне вътре в тях. Вероятно става дума за отмъщение. Би трябвало да търсите съпруга или любовница. А също така и заради момента на настъпване на смъртта — по време на сексуалния акт. Това не е случайно. Емоциите са един вид проводник на магията, път, който може да бъде използван за нейното осъществяване. Избрала е моментът, когато ще са заедно и ще са обладани от похотливото си желание. Разполагала е с техни вещи или нещо, върху което да насочи енергията си, но е планирала всичко предварително. Никой не причинява такива неща на непознати.

— Глупости — каза Кармайкъл, но този път ругатнята му не беше насочена към мен.

Мърфи ме погледна.

— Непрекъснато говориш за жена — предизвика ме тя. — Защо, по дяволите, мислиш така?

Посочих спалнята и отвърнах:

— Не можеш да направиш нещо толкова ужасно, ако не си изпълнен с достатъчно омраза. Жените мразят по-силно от мъжете. Те могат по-добре да насочват и да освобождават омразата си. По дяволите, вещиците са много по-гадни от магьосниците. Това тук ми прилича на някакъв вид женско отмъщение.

— Но би могъл да го направи и мъж — възрази Мърфи.

— Ами… — започнах да увъртам.

— Господи, каква сексистка свиня си, Дрезден. Само жена ли може да направи такова нещо?

— Ами не, не мисля така.

— Не мислиш така? — изръмжа Кармайкъл. — И това ми било експерт!

Стрелнах и двамата с ядосан поглед.

— Още не съм започнал да работя конкретно върху това, което ми трябва, за да накарам нечие сърце да се пръсне, Мърф. Но при първа възможност със сигурност ще те известя.

— И кога може да стане това? — попита Мърфи.

— Не знам. — Спрях с ръка следващия й коментар. — Не мога да кажа кога. Просто не мога. Дори не знам дали ще мога въобще да разгадая историята, камо ли кога ще успея.

— При хонорар от 50 долара на час по-добре да стане бързичко — подхвърли Кармайкъл.

Мърфи го погледна — в погледа й не се четеше съгласие, но нямаше и укор.

Възползвах се от това, да поема дълбоко дъх и да се поуспокоя. След което погледнах отново двамата и попитах:

— Добре, а кои са жертвите?

— Не е твоя работа — сряза ме Кармайкъл.

— Рон — каза Мърфи, — много ми се пие кафе. Ще отидеш ли да вземеш?

Кармайкъл се обърна към нея. Той не беше висок, но въпреки това стърчеше над нея.

— Стига, Мърф. Този тип се занася с нас. Наистина ли мислиш, че ще може да ни каже нещо важно?

Мърфи изгледа студено и възмутено своя изцъклен и потен партньор, който беше с една глава по-висок от нея.

— Чисто, с две бучки захар.

— По дяволите — изруга Кармайкъл. Стрелна ме със студен поглед (но не право в очите), пъхна ръце в джобовете си и излезе от стаята.

Мърфи го последва с тихи крачки и затвори вратата след него. При спомена за двете тела в съседната стая холът моментално стана по-тъмен и клаустрофобичен, обладан отново от ухиления призрак на предишната интимност, който танцуваше сред миризмата на кръв.