Буреносен фронт

— Хари, какво ще кажете, ако аз ви задавам въпроси, а вие отговаряте само с „да“ или „не“?

— Не — отвърнах бързо.

Не ме бива да лъжа и умен репортер като Сюзан веднага ще ме хване.

Очите й проблеснаха хитро.

— Томи Том по паранормален начин ли е бил убит?

— Не — отговорих отново упорито.

— Това „не“ означава, че не е бил убит — уточни Сюзан, — или, че не е бил убит с помощта на паранормални средства?

Погледнах към Мак за помощ. Той не ми обърна внимание. Мак никога не взема страна. Той е мъдър.

— Не. Не желая да отговарям на подобен въпрос — казах аз.

— Полицията разполага ли с улики или заподозрени?

— Не.

— Да не би вие сам да сте заподозрян, Хари?

Що за хрумване.

— Не — казах аз ядосано. — Вижте, Сюзан…

— Имате ли нещо против, в събота да вечеряме заедно?

— Не, аз… — примигнах към нея. — Какво?

Тя се усмихна, наведе се към мен и ме целуна по бузата. Устните, които толкова харесвах, бяха много, много сладки.

— Чудесно — каза. — Ще дойда да ви взема от дома ви. Да кажем, към девет?

— Извинете, пропуснах ли нещо? — попитах аз.

Тя кимна, а очите й грейнаха закачливо.

— Ще ви предложа фантастична вечеря. Били ли сте някога в „Залата на изкушенията“? А в „Дипломатическия салон“?

Поклатих глава.

— Невероятни стекове — увери ме тя. — И най-романтичната атмосфера. Официалното облекло е задължително. Ще се справите ли?

— Ами да — казах предпазливо. — Тоест това е отговорът на въпроса дали ще дойда с вас.

— Не — усмихна се Сюзан. — Това е отговорът, който аз изкопчих от вас. Исках просто да разбера дали притежавате друго облекло освен джинси и каубойски ризи.

— О, да — казах аз.

— Супер — повтори тя и ме целуна още веднъж, преди да стане и да си вземе чантата. — Ще се видим в събота.

Тръгна, след като ми отправи още една самодоволна усмивка. Убийствена и знойна.

— С удоволствие ще дойда.

После се обърна и излезе. Продължих да зяпам след нея. Ченето ми щеше да падне на пода.

На среща ли се накиснах? Или на разпит?

— Вероятно и на двете! — измърморих под нос.

Мак тупна сандвича със стек и пържените картофи пред мен. Дадох му някакви пари и той ми върна рестото.

— Тя иска само да изкопчи от мен информация, която не бива да й давам, Мак — оправдах се аз.

— Ъхъ — съгласи се Мак.

— Тогава защо приех?

Мак сви рамене.

— Тя е готина — казах аз. — Умна и секси.

— Ъхъ.

— На всеки мъж би му кипнала кръвта и би направил същото.

— Ъхъ — изръмжа Мак.

— Е, може би не и ти.

Мак се размекна и леко се засмя.

— Въпреки това може да си навлека неприятности. Луд съм, че се хванах на това хоро. — Взех си сандвича и въздъхнах.

— Тъпо — каза Мак.

— Ама нали току-що казах, че е умна, Мак?

Усмивката на Мак озари лицето му и то стана почти момчешко.

— Не тя — каза той. — Ти си тъп.

Захапах сандвича. Трябваше да призная, че беше прав.

Това объркваше плановете ми. Най-добрият начин да огледам къщата на Селс край езерото и да измъкна някаква информация, беше да го направя през нощта. А вече бях решил утре вечер да поговоря с Бианка, защото имах чувството, че Мърфи и Кармайкъл няма да изкопчат нищо от нея. Това означаваше, че трябва да отида до езерото Провидънс още тази вечер, защото съботната беше заета от Сюзан — или поне част от нея.

Устата ми пресъхна, когато си помислих, че може би остатъкът от нощта може също да бъде ангажиран. Никога не се знае. Тя ме беше замаяла и направила на идиот и вероятно щеше да опита всички възможни хватки, които владее, за да измъкне от мен повече информация за първото издание на „Аркейн“ в понеделник. А на всичкото отгоре беше секси, умна и донякъде привлечена от мен. Това подсказваше, че може да има нещо повече от вечеря и приказки. Нали?

Въпросът беше дали и аз го искам.

Досега всичките ми връзки бяха пълен провал, още откакто не сполучих с първата си любов. Много момчета също не успяват първия път.

Но малцина убиват гаджето си.

Пропъдих тези мисли, за да не извикам прекалено много стари спомени.

Мак ми подаде кесийка с остатъците от храната ми — „За Мистър“ беше единственото му обяснение. Шахматната партия в ъгъла продължаваше и двамата играчи бяха обгърнати в сладникавия облак дим от лулите. Запътих се към колата и се опитвах да измисля как трябва да се държа със Сюзан. Не е ли редно да поразтребя малко апартамента? Имам ли всичко необходимо за заклинанието, което трябва да направя по-късно тази вечер при къщата край езерото? А дали Мърфи ще побеснее, ако говоря с Бианка?

Докато влизах в колата, все още усещах целувката на Сюзан върху бузата си.

Смутено поклатих глава. Казват, че магьосниците били много лукави. Но повярвайте ми, ние не разполагаме с нищо, абсолютно нищо, с което да устояваме на жените.

Глава 6

Котаракът Мистър не се виждаше никакъв, когато се прибрах вкъщи, но въпреки това му оставих храната в паничката. Надявах се да ми прости, че се прибирам толкова късно. Събрах нещата, които ми трябваха, и ги подредих върху кухненската маса — домашен прясно опечен хляб без консерванти, мед, мляко, една ябълка, остро сребърно ножче и един малък сервиз за хранене, състоящ се от чинийка, чашка и купичка, които собственоръчно бях издълбал от парче тиково дърво.

Върнах се при колата. Моят син фолксваген „Костенурка“ всъщност не е изцяло син, защото и двете му врати са сменени — едната е зелена, а другата — бяла, а капакът на багажника, който е отпред, е червен, обаче името така си остана. Майк, автомонтьорът, при когото ходя, когато закъсам, е страхотен. Никога не задава въпроси за прогорена от огън дупка в капака на багажника или за следи от нокти и зъби по вратите. Такъв сервиз — цена няма.

Запалих „Костенурката“ и поех по щатската магистрала покрай брега на езерото Мичиган, като за малко навлязох в съседния щат Индиана, а след това пак се върнах в Мичиган. Езерото Провидънс е тузарски район с първокласни големи къщи и обширни имения. Парцелите тук никак не са евтини. Виктор Селс сигурно добре е печелел от предишната си работа в „Силвър и сие“, за да си позволи такава къща.

Пътят край езерото извиваше сред гъсти гори и заоблени хълмове чак до брега. Отделните имения бяха пръснати по на няколкостотин метра едно от друго. Повечето бяха оградени и имаха врати от дясната страна на пътя в северна посока. Къщата на Селс бе единствената от страната на езерото.

Към нея водеше покрита с чакъл алея, оградена от дървета. От брега се издаваше малък полуостров, с достатъчно място за къщата и за малък пристан, на който нямаше никакви лодки. В сравнение с останалите постройки около езерото Провидънс, тази не беше много голяма. Двуетажна модерна сграда — изградена от много стъкло и дърво, но така изгладено и полирано, че приличаше повече на пластмаса. Алеята завиваше зад къщата, където имаше паркинг, достатъчно голям за игра на баскетбол пет на пет под таблото с коша, издигащо се до нивото на дървената веранда на втория етаж.

Заобиколих къщата със синята „Костенурка“ и я паркирах там. Принадлежностите ми бяха в черна найлонова раница на задната седалка. Взех я и излязох от колата да се поразтъпча. От езерото подухваше хладен ветрец, който ме накара да потреперя и да се загърна с шлифера.

Първото впечатление е важно, затова исках да чуя какво ми казва инстинктът за тази къща. Постоях така известно време и само наблюдавах.

Инстинктът ми явно имаше нужда от още една бутилка от тъмната бира на Мак. Не ми казваше нищо друго, освен че къщата изглежда като малко скъпо жилище, което е приютявало семейството през многобройни ваканции. Да, когато инстинктът се провали, трябва да се намеси интелектът. Почти всичко изглеждаше съвсем ново. Тревата наоколо не беше пораснала достатъчно през зимата, за да има нужда от косене. Баскетболната мрежа беше достатъчно разпъната и показваше, че е използвана често. Всички пердета бяха дръпнати.