Защитения

Лийша кимна. Джизел разтвори обятията си, Лийша се хвърли в тях и силно прегърна по-възрастната жена. Когато се разделиха, някакъв вик отвън ги накара да подскочат.

– Помощ! Помощ! – изпищя някой.

И двете погледнаха към прозореца. Вече се беше стъмнило.

Да си отвориш капаците на прозорците през нощта беше престъпление, наказуемо с бой с камшик, но Лийша и Джизел не се подвоумиха да го направят и видяха към тях по дъсчената настилка да тичат трима градски стражи, двама от които носеха по един мъж.

– Здравейте, лечебницата! – извика водача им, щом съзря отворените кепенци на осветената стая. – Отворете вратата! Убежище! Убежище и лечение!

Лийша и Джизел се втурнаха едновременно към стълбите и едва не се претърколиха, докато бързаха да стигнат до вратата. Беше зима и макар майсторите по защитата на града да се трудеха усилено, за да поддържат отбранителната мрежа чиста от сняг, лед и сухи листа, по няколко въздушни демона неизменно си откриваха пролука всяка нощ, ловуваха бездомници и чакаха някой случаен глупак да се осмели да пренебрегне вечерния час и закона. Един въздушен демон можеше да се спусне като безшумен камък, да разпери ноктестите си крила и с внезапен замах да изкорми жертвата си, сетне да сграбчи тялото с долните си крайници и да отлети с него.

Двете отвориха широко вратата и застанаха да чакат на входната площадка мъжете да се приближат. Порталът беше защитен. Лечители и пациенти бяха в в достатъчна безопасност дори без вратата.

– Какво става? – извика Кейди, подала глава от балкона на втория етаж. Останалите чирачки се натрупаха зад гърба ù.

– Слагайте си отново престилките и бързо долу! – нареди Лийша и по-младите момичета се втурнаха да изпълняват.

Мъжете все още бяха далече, но тичаха с всички сили. На Лийша ù се сви стомаха, когато чу писъците в небето. Наоколо се въртяха въздушни демони, привлечени от светлината и врявата.

Стражите обаче, напредваха бързо и Лийша вече се надяваше, че ще пристигнат невредими, когато един от мъжете се подхлъзна на леда и падна на земята. Той извика, а пострадалият, който той носеше, се претърколи до дъсчената улица.

Стражът, който все още мъкнеше човек на рамото си, извика нещо на другия, приведе се напред и забърза крачка. Колегата му се втурна назад към падналия им другар.

Внезапното шляпане на кожени криле беше единственото предупреждение, преди главата на злощастния страж да се откъсне от тялото му и да се претърколи на дъсчения път. Кейди изкрещя. Още преди кръвта да заблика от разреза, въздушният демон изпищя и се метна към небето, завличайки във въздуха тялото на мъртвия човек.

Натовареният страж прекоси защитите и пренесе човека на сигурно място. Лийша погледна отново към човека навън, който се мъчеше да се изправи, и челото ù се напрегна в решителност.

– Лийша, не! – извика Джизел и посегна да я хване, но Лийша се изплъзна пъргаво и хукна по дъсчената улица.

Тичаше на остър зиг-заг, а писъците на въздушните демони ехтяха в студения въздух над нея. Един от ядроните все пак реши да се спусне и да я нападне в движение, но не я уцели, макар и на сантиметри. Сгромоляса се върху дъските с трясък, но бързо се опомни, невредим под дебелата си кожа. Лийша се завъртя и хвърли шепа от ослепяващия прах на Бруна в очите му. Съществото изрева от болка и Лийша продължи да тича напред.

– Спаси него, не мен! – извика ù стражът и посочи с пръст лежащата до него неподвижна фигура. Глезенът на стража беше изкривен под странен ъгъл, очевидно счупен. Лийша погледа към другото тяло, проснато на дъските. Не можеше да носи и двамата.

– Не мен! – извика отнова стражът, докато тя се приближаваше.

Лийша поклати глава.

– Теб имам по-голям шанс да те отведа на безопасно място – каза тя с тон, нетърпящ възражения. Застана под мишницата му и го вдигна.

– Не се изправяй много – каза задъхано стражът. – Въздушките по-малко се хвърлят на плячка, която върви ниско.

Тя се прегърби, доколкото можа, и подкрепяйки тялото на едрия мъж, тръгна несигурно напред, без да се съмнява, че с това тътрене, ниско или не, доникъде няма да стигнат.

– Сега! – извика Джизел.

Лийша погледна напред и видя Кейди и останалите чирачки да тичат към нея. Над главите си държаха краищата на бял чаршаф. Плющящото платно се разпростря над почти всичко и задачата на демоните да си изберат мишена стана почти невъзможна.

Под това прикритие, госпожа Джизел и първият страж се втурнаха към тях. Джизел помогна на Лийша, докато стражът хвана човека, изгубил съзнание. Страхът им вдъхна нови сили и те бързо преминаха останалото разстояние. Прибраха се в лечебницата и залостиха вратата.

***

– Този е мъртъв – каза Джизел с хладен тон. – Бих се обзаложила, че е мъртъв от повече от час.

– Едва не се жертвах за мъртвец? – възкликна стражът със счупен глезен.

Лийша не му обърна внимание и отиде при другия ранен.

С неговото кръгло, луничаво лице и слаба фигура, той приличаше повече на момче, отколкото на мъж. Бе станал жертва на побой, но все още дишаше, а и сърцето му беше силно. Лийша незабавно се захвана с прегледа, разряза разноцветните му дрехи и започна да го проверява за счупени кости, както и да издирва раните, които напояваха костюма му с кръв.

– Какво се е случило? – Джизел попита ранения страж, докато преглеждаше счупения му глезен.

– Връщаме се, ‘начи, от последната обиколка – каза стражът през стиснати зъби – и ги намираме ей тея двамата, жонгльори, ако се съди по външния им вид, лежат на пътя. Требва да са ги обрали след шоуто. И двамата беха живи, ама не беха добре. Вече се беше стъмнило, ама те немаше да изкарат до утре без да ги види билкарка. Спомних си за тая лечебница и се счупихме да тичаме, пък гледахме така да се движиме под стрехите, та да не ни забележат въздушките.

Джизел кимна.

– Постъпили сте правилно – каза тя.

– Кажете го т’ва на горкия Джонсън – каза стражът. – Създателю, какво ще кажа утре на жена му?

– Тази грижа ще я оставим за утре – отвърна Джизел и поднесе манерка към устните на човека. – Изпий това.

Стражът я погледна с подозрение.

– Какво е то? – попита той.

– Ще те приспи – отвърна Джизел. – Трябва да ти наместя глезена и повярвай ми, не искаш да си буден, докато го правя.

Стражът бързо изгълта отварата.

Лийша почистваше раните на по-младия, когато той се сепна от сън с внезапен хрип и се изправи в леглото си. Едното му око беше подуто и затворено, но другото беше ярко зелено и се стрелкаше наоколо.

– Джейкъб! – извика той.

Бясно се замята и бяха нужни усилията на Лийша, Кейди и последния страж, за да го върнат обратно в легнало положение. Той обърна едното си пронизително око към Лийша.

– Къде е Джейкъб? – попита той. – Добре ли е?

– По-възрастният мъж, когото намериха с теб ли? – попита Лийша и той кимна.

Лийша се поколеба и затърси правилните думи, но паузата ù беше достатъчно красноречива. Той извика и отново се опита да се освободи. Стражът здраво го закова за леглото и го погледна в очите.

– Видя ли кой ви направи това? – попита той.

– Той не е в състояние да... – започна Лийша, но човекът я прекъсна с яростен поглед.

– Тази нощ загубих човек – отвърна той. – Нямам време да чакам. – Обърна се отново към момчето. – Е? – попита той.

Момчето го погледна, а очите му се пълнеха със сълзи. Най-накрая поклати глава, но стражът не се отказа.

– Със сигурност си видял поне нещо – настоя той.

– Достатъчно – намеси се Лийша, сграбчи стража за китките и го задръпа настрана с всичка сила. За момент той се възпротиви, но после се отказа. – Изчакайте в другата стая – нареди тя.

Той се намуси, но я послуша.

Момчето плачеше открито, когато Лийша се обърна към него.

– Просто ме остави навън в нощта – каза той и вдигна осакатената си ръка. – Съдбата отдавна иска да умра, и сега всеки, който се опита да ме спаси, умира.

Лийша пое осакатената ръка в своята и го погледна в очите.