Мисията на посланика
Мисията на посланика читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту pbn.book@yandex.ru для удаления материала
Жената го гледаше студено и напрегнато. Лоркин не се и съмняваше, че тя иска да го убие. Сърцето му заби силно от страх. Изпита непреодолимо желание да побегне. „В което има смисъл — помисли си той. — Тя сигурно е Изменница, което означава, че е черна магьосница, следователно е по-силна от мен“.
Но още преди да завърши мисълта си, до него се появи Тивара. Погледът на жената се прехвърли върху нея. Заля го вълна от облекчение. Тивара направи крачка пред него и той почувства как бариерата й покрива неговата. Макар ударите да бяха спрели, той продължи да поддържа силен щит, в случай, че нейният не издържи.
— Престани, Раша! — каза Тивара.
— Само ако и ти спреш — отвърна жената.
— Заклеваш ли се, че няма да нападнеш нито мен, нито Лоркин?
— Кълна се, че няма да нападам теб. Но той… — погледът на жената се прехвърли върху него. — Трябва да умре.
Лоркин потрепери. Но освен това забеляза, че жената бе спряла да нанася удари по Тивара.
— Кралицата нареди да не бива убиван.
— Тя няма право да ни забранява да си отмъстим — изсъска Раша.
— Ишира умря първа.
Очите на жената проблеснаха гневно.
— Първа или последна, има ли значение?
— Тя ми беше другарка. Смяташ ли, че не ми е липсва? Смяташ ли, че не съм тъгувала по нея?
— Ти не знаеш какво е да загубиш дете! — извика жената.
— Да — отвърна Тивара с остър глас. — Но взимам пример от кралицата как да живея със загубата си, а не от онези, които са готови да убият нечие дете заради грешките или престъпленията на родителите му.
Раша погледна Тивара, лицето й бе изкривено от омраза.
— Не всеки може да прости толкова лесно. Не и за нещо такова. Не и ако убиеш някой от собствените си хора — очите на жената проблеснаха. — Само си хабиш силата, като го защитаваш. Остави ми го.
— А щом го убиеш, какво ще правиш с мен? — Лоркин забеляза, че гласът на Тивара звучи невероятно спокойно. Но тя изглеждаше напрегната, сякаш всеки момент очаква нова атака. „Опитва се да я принуди да говори. Поне се надявам да е така. Възможно е да се опитва да спазари живота ми за своя“.
— Ти ще се върнеш в убежището с мен. Всички Изменници трябва да разберат, че кралицата предпочита някой от собствените й хора да умре, вместо сина на мъжа, убил дъщеря й.
— Всъщност кралицата предпочита хората й да се подчиняват на заповедите й. Така никой няма да бъде убит — разнесе се силен глас. — Това си е много смислена заповед и е добра за всички.
Раша отстъпи настрани и същевременно се обърна. На входа стоеше друга жена, облечена като робиня, която се бе облегнала на стената в умишлено безгрижна поза.
— Чари — каза Тивара с облекчение и топлота в гласа.
Новодошлата се усмихна весело, после влезе в сградата със стъпката на млада киралийка, която се появява с целия си блясък на някой бал или прием.
— Нося нови заповеди от кралицата — каза им тя. — Лорд Лоркин не трябва да бъде нараняван. Тивара трябва да бъде отведена в Убежището и да бъде изправена на съд за убийството на Рива — тя се обърна към Раша. — И тъй като съм по-висшестояща от теб, на мен се полага изпълнението на тази задача. А ти по-добре бягай у дома, преди господарят ти да е усетил, че липсваш и да прати подире ти групичка надзиратели с камшици.
Раша впери поглед в Чари, после изсъска нещо и се измъкна през отвора в стената. Ясно се чуха звуците от пращене на клони, когато тя се промъкна през бодливите храсти, с които бе обрасъл хълмът.
Чари се обърна и погледна Тивара.
— Много си загазила.
Тивара се усмихна.
— Благодаря, че се намеси. Откъде знаеше къде сме?
Младата жена сви рамене.
— Не знаех. Вярно, че се оглеждах за вас, но не очаквах, че ще го доведеш тук. Това е най-очебийното скривалище в цялата област. Къде ти беше умът?
Тивара сви рамене.
— Не знам — тя разтри лицето си и умората изведнъж й пролича. — Толкова добре се справяхме… Реших, че хората ще предположат, че няма да поемем към Убежището.
Чари поклати глава.
— Добре, че наглеждах и Раша. Тя е главен наблюдател в съседното имение и доста се поизпоти, докато ви открие. Когато научих, че е събрала група и тръгва след вас, аз се измъкнах и я последвах.
— Група? — Тивара се намръщи. — А къде са останалите?
— За ваше щастие тя им каза да изчакат, за да тръгне напред и да повали новия ти приятел — Чари погледна Лоркин и се усмихна. — Аз обаче отидох при тях и им казах да се прибират.
„Аз съм по-висшестояща — спомни си Лоркин думите й. — Тя очевидно е доста влиятелна Изменница. И щом имат рангове, значи не са толкова равностойни, както твърди Тивара“.
— Добре… благодаря ти за това — Тивара се поколеба. — А ти какво смяташ да ни правиш?
Чари не отговори. Тя наведе глава, сви устни и се приближи. Спря се на няколко стъпки от тях и погледна изпитателно Тивара.
— Вярно ли е?
— Да.
Чари кимна и въздъхна.
— Рива беше размирничка. Ако някой би могъл да те предизвика, то това би била тя.
Тивара поклати глава.
— Ако имаше друг начин…
— Добре, хубаво е, че не отричаш. Какви са ти плановете?
— Да се прибера и да реша проблема.
Погледът на Чари се отмести към Лоркин и тя го огледа от глава до пети.
— Ами той?
Лоркин реши да не обръща внимание на това, че го обсъждат така, сякаш не присъства и учтиво наведе глава.
— За мен е чест да се запознаем, Чари от Изменниците.
Жената се ухили и пристъпи към него.
— Харесва ми. И за мен е чест, Лоркин от Гилдията.
— Той предложи да се върне с мен, за да говори в моя защита пред съда. — Гласът на Тивара беше тих.
Чари повдигна вежди.
— И ти си съгласен да дойдеш с нея? — попита го тя.
— Да.
Изражението й бе едновременно преценяващо и одобрително.
— Ти си смел мъж. Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща?
— Ще го обсъдим, когато стигнем там — отвърна Тивара, преди Лоркин да успее да отговори.
Младата жена се засмя.
— Непременно. Това, разбира се, не трябваше да се случва — каза му тя. — Ти трябваше да се върнеш в Арвис. А ние със сигурност нямахме намерение да те водим в тайния ни дом. Трябва да получа разрешение за това.
— Колко време ще отнеме? — попита той.
Чари се замисли.
— Шест или седем дни. Може да скъсим срока, ако се срещнем с Говорителката Савара при колибите на щавачите — тя погледна към Тивара. — Савара беше наставничка на Тивара — както и моя — и е една от водачките ни. Ако все още искаш да дойдеш в Убежището, ще трябва да я убедиш да те заведе.
— И как да го направя?
Чари сви рамене.
— С обичайния си чар и ентусиазъм — каза му Тивара. — Но не давай никакви обещания. Хората ми ще ги приемат с подозрение, ако въобще им повярват. Трябва само да споменеш, че си склонен на отстъпки, заради предателството на баща си, но без да посочваш какви точно.
Той кимна.
— Мога да го направя.
Тивара се усмихна.
— С нетърпение очаквам да видя как.
— Както и аз — каза Чари. После погледна към обувките му. — Как си чувстваш краката?
— Добре употребени.
— Искаш ли да се повозиш в каруца? Утре изпращаме товар с храна към едно от външните имения. Сигурна съм, че ще намерим място за още двама роби.
Лоркин погледна към Тивара.
— Можем ли да й се доверим?
Тя кимна.
— Чари е моя стара приятелка. Обучавали сме се заедно.
Той се усмихна на Чари и наведе глава.
— Тогава приемам. Всъщност предложението е твърде добро, за да го откажа.
— Тогава недей — Чари се усмихна широко. — В моето имение мога да ви предложа доста по-удобни легла от пръстта в старата съборетина. Освен това — тя се наведе към Лоркин и го подуши — и баня.
Лоркин погледна към Тивара. Тя се мръщеше.
— Какво има? — попита той.
Тя поклати глава.
— Нищо — после въздъхна и погледна към Чари. — Сигурна ли си, че Лоркин ще е в безопасност в имението ти?