Мисията на посланика

Младата жена се ухили.

— Господарят ми е симпатичен стар пияница. Аз взимам всички решения, включително кои роби да купи. Там няма нито един роб, който да не съм одобрила, а няколко пъти, когато Говорителката Сники се опита да вмъкне свои момичета, аз им намирах други места.

Тивара поклати глава.

— Ако някой ден решиш да поискаш място на Масата, здраво ще плашиш всички.

— Можеш да се обзаложиш — Чари се ухили. — Така че е по-добре да си на моята страна. И ще получиш шанса да се изкъпеш. Хайде! Да се прибираме, преди господарят ми да усети, че ме няма.

— Тя нямаше да поиска да се видите, освен ако няма добра причина за това — каза Гол, докато бързаше след Сери.

— И смяташ, че това ще ме накара да се чувствам по-добре? — отвърна му язвително Сери.

— Ами… казвам само, че е разумно момиче.

— Предпочитам да не е разумно момиче, без добра причина да ме види — Сери се намръщи. — В противен случай има голяма вероятност да се е случило нещо лошо.

Гол въздъхна и не каза нищо повече. Сери се промъкваше между сандъците и щайгите с гниеща храна в уличката. „Поне знам, че Аний е още жива“ — помисли си той. От време на време Гол правеше неуспешни опити да я открие, от което Сери оставаше много доволен — и се опитваше да убеди себе си, че причината е в умението й да се укрива добре, а не защото трупът й така и не е бил открит, и разпознат.

В края на уличката той се спря и почука на една врата. След кратка пауза тя се отвори навътре и някакъв мъж с белязано лице ги въведе. От един страничен вход се появи позната жена, която ги поздрави.

— Дония — каза Сери и се усмихна накриво. — Как върви работата?

— Както винаги — отвърна тя и ъгълчето на устата й се изкриви в усмивка. — Радвам се да те видя отново. Подредила съм стаите както ти харесва. Тя те чака горе.

— Благодаря.

Двамата с Гол се изкачиха по стълбите. Тревогите го бяха изнервили и той не спираше да наднича пред вратите и зад ъглите в търсене на засада. Макар Сери да не смяташе, че Дония ще го предаде доброволно, той никога не омаловажаваше вероятността някой да си спомни, че са били приятели в младежките му години и да заложи капан в пивницата й. Или да го шпионира. Той винаги караше Дония да опразва стаите над и под мястото, където щеше да проведе срещите си, така че да не може да се подслушва.

Когато стигна до вратата на същата стая, където се беше срещнал с Аний и предишния път, той развеселено забеляза, че тя е заела същата позиция, която си бе избрал той по време на предишната среща. Със сериозно изражение на лицето той последва Гол в стаята. Едрият мъж се огледа, после затвори вратата. Сери се впери в лицето на дъщеря си.

Под очите й имаше тъмни кръгове и тя изглеждаше още по-слаба, но погледът й бе остър и решителен.

— Аний — каза той. — Радвам се да видя, че не си попаднала в беда.

Ъгълчетата на устните й потрепнаха.

— И аз се радвам да те видя жив. Успя ли да откриеш убиеца на братята ми?

Жегна го познатата болка.

— И да, и не.

— И какво означава това?

Сери потисна въздишката си. Майка й също не харесваше уклончивите отговори.

— Преследвам един човек, но не мога да бъда сигурен, че е той, докато не го заловя.

Тя сви устни и кимна.

— Защо си позволил да отворят казанджийници в Северния квартал?

Той примигна изненадано.

— Не съм.

— Не знаеш ли за тях? — тя повдигна вежди и се обърна към Гол.

— Той не знае?

— Не — Сери погледна към Гол. — Но вече знаем.

— Ще ги затвориш ли?

— Разбира се.

Тя се намръщи.

— Но няма да го направиш сам, нали? Имам предвид лично.

Той сви рамене.

— Сигурно не. Защо питаш?

— Отвориха една до мястото, където бях отседнала. Затова вече не живея там. Много неприятни хора. Чух ги да разговарят с предишния собственик. Стените са доста тънки, така че не беше трудно да ги чуя — тя присви очи. — Те казаха на мъжа, че ще вземат къщата му и магазина. Казаха, че ако се оплаче на някого, ще направят разни гадни неща на него и на семейството му. Имаше една жена със странен акцент — досега не съм чувала такъв. Тя каза нещо и след това ботушарят изкрещя. След като си тръгнаха, жена му се прибра и аз го чух да й разказва какво се е случило. Каза, че ще го наранят с магия.

— Аний се взря напрегнато в Сери. — Смяташ ли, че това е възможно или те просто са го излъгали?

Сери отвърна на погледа й. „Ако това е отстъпничката… ако това е Ловецът на Крадци… дали се опитва да се докопа до Скелин, като работи с неговите продавачи на роет?“

— Странен акцент — повтори той.

— Да.

— Успя ли да я огледаш?

— Не. Но в града от години се носят слухове за магьосник-отстъпник. И в това, че са чужденци има смисъл. Магьосниците от държавите, които не влизат в Обединените земи, не са длъжни да идват в Гилдията — тя замълча, след което сви рамене. — Разбира се, може и да се е преструвала.

Сери кимна одобрително.

— Постъпила си правилно, като си се махнала. Намери ли си друго скривалище?

Тя се намръщи.

— Не. Имах няколко места, но по една или друга причина никое от тях вече не е подходящо — Аний го погледна. — Като те гледам, добре се оправяш.

— Не съм сигурен до каква степен е благодарение на стореното от мен или е резултат от чист късмет — призна си той.

— И все пак с парите и връзките си сигурно имаш по-добри възможности от мен.

Сери сви рамене.

— Вярно, че помагат.

— Нали? Добре, какво ще кажеш да отседна при теб? Защото криенето не ми носи пари, а аз използвах всичко спестено — както и връзките ми.

Когато Сери отвори уста да възрази, тя скочи на крака.

— И не ми казвай, че далеч от теб ще съм в безопасност. Само ти и Гол знаете, че сме роднини, а аз нямам намерение да се хваля пред всички. И няма да живея с теб като твоя дъщеря — тя се изпъна и постави ръце на хълбоците си. — Ще бъда твоя телохранителка.

Гол се задави от изненада.

— Аний… — започна Сери.

— Признай си, че имаш нужда. Гол остарява, става по-бавен. Имаш нужда от някой по-млад. Някой, на когото можеш да вярваш като на него.

Давенето на Гол премина в ломотене.

— Младостта и доверието не са единственото в един телохранител — посочи Сери.

Тя се усмихна и скръсти ръце.

— Мислиш, че не мога да се бия? Мога. Дори съм се обучавала. Мога да ти покажа.

Сери преглътна скептичната забележка, която се канеше да подхвърли. „Тя ми е дъщеря. От години не сме говорили толкова много. Няма да спечеля нищо, ако я прогоня. Освен това… тя може и да е наследила част от талантите ми“.

— Добре де — каза той. — Какво ще кажеш да ми покажеш колко стар и бавен е Гол?

Сери едва не се изсмя на глас, когато видя физиономията на телохранителя си. Нараненото му и смаяно изражение бързо се смени с предпазливост, когато Аний се обърна към него и се приведе. В едната й ръка проблесна метал. Сери не беше видял кога е извадила ножа си. Забеляза начина, по който го държеше и кимна одобрително.

„Това ще бъде интересно“.

— Не го убивай наистина — каза й той.

Гол се беше съвзел от изненадата и се приближаваше към Аний с предпазливите, добре балансирани стъпки, които Сери познаваше толкова добре. Той бавно извади ножа си. Едрият мъж може и да не беше от най-бързите в краката, но бе стабилен като стена и знаеше как да използва теглото и слабостите на съперника си. Или съперничката.

Аний също се приближаваше, но Сери забеляза с удоволствие, че момичето не бърза. Тя обаче бе тръгнала да заобикаля Гол, което не беше добре. Един телохранител трябва да стои между нападателя и човека, когото би трябвало да защитава. „Ще трябва да я науча на това“.

Сери се усети какво мисли и се намръщи.

„Трябва ли? Ако изобщо я задържа край себе си, камо ли да я поставя в позиция, в която със сигурност ще бъде нападната. По-добре да й дам пари и да я отпратя“.