Преследвана

— Какво правя? — попита Стиви Рей.

— Да се застъпваш за мен. Достатъчно е, че може би сме Обвързани. Но искам да запомниш: Не. Се. Дръж. Като. Моя НДП! — произнесе бавно и отчетливо тя.

— Добре, но да знаеш, че ако се държиш като кучка, това няма да промени нещата.

— Виж, опитвам се да забравя, че може нещо подобно да се е случило — новата вълна на кикот от страна на близначките накара Афродита да кресне към тях. — Ей, двете патки, дето плачат за патки! Обещавам ви, че ще ви удуша, докато спите, ако не спрете да се хилите като побъркани.

Естествено, близначките избухнаха в нов пристъп на смях. Афродита им обърна гръб и погледна към мен.

— Та, както се опитвах да кажа, преди да ме прекъснат толкова грубо… най-малко десет пъти: това е Венера, трън в задника, а това е Зоуи, супер талантливата новачка. Сигурна съм, че си чувала много за нея. Това е Дарий, син на Еребус Воина, с когото няма да ти позволя да се лигавиш. И Джак. Той пък няма да се лигави с теб, дори и да му позволя, главно защото е френска петифура или иначе казано, лява резба. Половинката му се казва Деймиън, онзи, дето ме гледа, сякаш съм шибан научен експеримент. Вече знаеш, че двете хилещи се кокошки са близначките.

Усетих, че Венера ме гледа, и побързах да отместя очи от Афродита (Обвързана! Със Стиви Рей!) и да ги насоча към нея.

Русокосата червена новачка ме зяпаше напрегнато и това ме накара инстинктивно да заема отбранителна позиция. И преди да реша дали негативното ми отношение идва от факта (очевиден), че е кучка, защото се мотаеше из тунелите с Ерик, или просто защото таях лоши чувства към всички червени хлапета, тя заговори:

— Със Зоуи вече сме се срещали, но беше неофициално. Тогава тя се опитваше да ни убие.

Сложих ръка на хълбока си и срещнах студените й сини очи.

— Щом ще се връщаме назад, нека те светна. Не се опитвах да убивам никого, а исках да спася човека, който вие искахте да излапате. За разлика от вас аз не обичам да ям футболисти, а палачинки с течен шоколад.

— Това не прави момичето, което уби, по-малко мъртво — озъби ми се Венера, а червените хлапета зад нея се размърдаха неспокойно.

— Наистина ли си убила някого, Зо? — попита Джак.

Отворих уста да му отговоря, но Венера се оказа по-бърза. — Съвсем наистина. Момичето се казваше Елизабет Без Фамилия.

— Трябваше да го направя — казах простичко. Говорех подчертано на Джак, опитвайки се да игнорирам Венера и останалите червени, въпреки че нещо в лицата им ме накара да настръхна. — Иначе нямаше да ни оставят с Хийт да се измъкнем живи оттук.

После отново насочих вниманието си към Венера. Истинска ледена красавица. Наистина беше секси парче в тесни дизайнерски дънки и впита в циците й черна тениска с изрисуван диамантен череп отпред. Косата й беше дълга, гъста и в златно-рус оттенък. С една дума, беше достатъчно готина, за да движи с Афродита, което означаваше, че наистина е готина, защото Афродита беше супер готина. И също като Афродита от миналото, Венера очевидно беше омразна кучка. Вероятно си е била такава още преди да умре и да стане нежива. Присвих очи и изсъсках:

— Казах ви тогава да отстъпите и да ни оставите да се махнем оттук, но вие не ме послушахте. И аз направих това, което трябваше, за да защитя човека, за когото ми пукаше. И бъдете сигурни, че ако се наложи, ще го направя пак.

Преместих поглед от Венера към хлапетата зад нея и с мъка потиснах желанието си да използвам два от елементите, и да им изпратя малко вятър и огън за по-голяма убедителност. Венера продължи да ме гледа втренчено.

— Добре, явно ще трябва да се научим да се търпим някак си. Нали не сте забравили, че целият външен свят е срещу нас или най-малкото е пълен с гнусни, слузести чудовища? — чух да казва Стиви Рей. Гласът й прозвуча уморено, но тя, слава Богу, определено приличаше на себе си. Седна на леглото, оправи кокетно тениската си, подпря се на възглавниците, които Дарий бе натрупал за нея, и продължи. — Така че, както казва Тим Гън в «План за бягство», хайде да се постараем, за да проработи.

— Ох, обичам това шоу! — въздъхна Джак.

Чух две от червените хлапета да сумтят в знак на съгласие и реших, че Стиви Рей може и да има право. При вечните ни спорове за телевизията, тя не спираше да ми повтаря: «Едно риалити шоу може да направи света по-добро място за живеене и да донесе мир на цялото човечество».

— Да се постараем, за да проработи… — повторих аз и въпреки че вътрешната ми аларма продължаваше да нашепва, че щом става дума за червени хлапета, човек трябва да е нащрек, се усмихнах на Стиви Рей и тя ми отговори също с усмивка. Ясно. Тя наистина вярваше, че ако се постараем, ще успеем да се спогодим. И може би вътрешният ми инстинкт ме алармираше не защото тя и онези зад гърба й бяха олицетворение на злото, а просто защото Венера беше една развратна кучка.

— Добре. Но първо може ли да ми напълните отново чашата с кръв и вино? И кръвта да е повече — извика Стиви Рей и вдигна празната си чаша към близначките, които с готовност притичаха до леглото й, по-далече от шайката на червените. Междувременно забелязах, че Деймиън, Джак и залепената за него Дукеса също бяха успели да се придвижат по-близо до мен.

— Благодаря — каза Стиви Рей, когато Ерин взе чашата от ръцете й. — В чекмеджето има ножици, не е нужно да разкъсваш торбичката със зъби — измърмори тя и ме погледна многозначително.

Докато чакаше Ерин и Шоуни да забъркат кървавото вино, тя огледа малката групичка червени хлапета и заговори.

— Нали помните, че говорихме за това? Знаете добре, че трябва да се отнасяте мило със Зоуи и останалите новаци — тя хвърли бърз поглед към Дарий, усмихна се и добави: — Добре, де, с останалите новаци и вампири.

— Извинявайте, но трябва да мина — чух познат глас и веднага застанах нащрек.

Докато Ерик си пробиваше път през тълпата на входа, аз не свалях поглед от червените хлапета. Ако някой (Венера) се опиташе да го ухапе, друг някой (аз) щеше да срита кльощавия й задник на мига. Точка по въпроса. Дарий наруши настъпилата в стаята тишина.

— Ерик, какво казват по радиото за случващото се на горната земя?

Ерик поклати глава.

— Не можах да хвана нищо. Дори се качих горе, в сутерена, но не улових нищо, освен шум от статично електричество. Мобилният ми телефон също не работи. Но навън небето се дере от гръмотевици и светкавици. Не спира да вали и застудява сериозно, което означава, че скоро ще го обърне на сняг. Вятърът фучи като бесен. Но не бих могъл да кажа дали бурята е природно явление или е предизвикана от Калона и противните му птици.

— Афродита даде на Стиви Рей да пие от нейната кръв и я спаси — обади се ни в клин, ни в ръкав Шоуни и се изкиска. — Да, и сега двете са Обвързани — довърши Ерин и се присъедини към смеха на близначката си. — Това някаква шега ли е? — облещи очи Ерик, шокиран от новината.

— Не. Не е шега — отвърна спокойно Венера.

— Ха! Ами… това е… доста интересно — видях как едва сподави усмивката си, като погледна към Афродита. Но тя не му обърна внимание и продължи да надига бутилката, която сякаш беше залепнала за ръцете й. Ерик се изкашля, за да потисне смеха си, и се обърна към Венера. Кимна й безгрижно, като онзи нормален суперготин Ерик, какъвто беше преди. — Здравей отново, Венера.

— Ерик — усмихна се като разгонена котка тя и на мен ми се прииска да я размажа като бълха.

— Афродита тъкмо щеше да представи двете групи една на друга — каза Стиви Рей и побърза да добави, преди Афродита да възрази: — И не, не го казвам, защото сме Обвързани.

— Казах, че не искам да говорим повече за това — измърмори Афродита.

Стиви Рей продължи, сякаш не я бе чула:

— Мисля, че е добре да се отнасяме учтиво един с друг. Запознанствата винаги са учтиви. Вече познавате Венера — обърна се тя към нас, — затова ще започна с Елиът. Едно червенокосо хлапе пристъпи напред. Умирането и не умирането не бяха допринесли с нищо за подобряването на външния му вид. Все още си беше онова трътлесто раздърпано момче с бледо лице и къдрави топки от несресана морковено-червена коса, стърчащи тук-там от главата му.