Преследвана

— Благодаря, Афродита. Аз ще поема оттук — прекъснах я аз. Бях доволна, че престана с мълчаливия си бойкот, но не бях сигурна, че пиянският й сарказъм е по-добър от него. Дарий ми връчи един сандвич и посочи с глава към нея. Подадох й сандвича с думите. — Хапни малко.

След това продължих разказа си:

— И така, Калона започнал да сваля жените чероки и се пристрастил към секса. Те го отхвърлили и той започнал да ги изнасилва и да заробва мъжете от племето. Една група от мъдри жени, наречени Гигуа, направили жена от пръст, за да го хванат в капан.

— Ха! — възкликна Стиви Рей. — Нещо като кукла от кал, а?

— Да, само че много красива. Всяка от жените дала на красавицата някакъв дар, после й вдъхнали живот и я нарекли Ая. Калона пожелал Ая, но тя побягнала, като го повела към една пещера, разположена дълбоко в земята. Той я последвал, въпреки че по принцип избягвал да влиза под земята, и така успели да го хванат.

— Значи затова ни доведе в тези тунели — погледна ме Дарий. Аз кимнах. — Калона е опасен безсмъртен, а онези гарвануподобни са неговите слуги. Но кое е другото споменато в пророчеството същество? Онова Тси Сгили? — попита той.

— Баба ми каза, че Тси Сгили са ужасни вещици чероки. Не си представяй готини готик мадами или мъдрите жени Гигуа. Тези изобщо не са добри, по-скоро са демони, само че са смъртни. Известни са със своите психически способности. Могат да убиват с мисълта си — обясних му аз. — Неферет е кралицата, за която се говори в пророчеството.

— Но докато бяхме в «Дома на нощта», Неферет каза, че Калона е Еребус на земята и неин съпруг. Обяви се за живо превъплъщение на Никс — каза бавно Дарий, сякаш разсъждаваше на глас.

— Тя лъжеше. Всъщност е низвергната от Никс — казах. — Знам го от известно време, но нямаше начин да действам открито против нея. Видя ли какво стана тази нощ? Всички видяха Стиви Рей и червените хлапета, но никой не я обвини. Като изключим Шекина, останалите не посмяха да направят нищо, дори когато тя нареди на Старк да стреля по тях.

— Значи затова го прехвърли от чикагския «Дом на нощта» тук, в Тулса — промълви Дарий. Всички го зяпнаха тъпо и той трябваше да обясни. — Старк е новакът Джеймс Старк, който спечели златен медал в лятното състезание по стрелба с лък. Неферет го е прехвърлила тук, за да застреля Стиви Рей.

— Има логика — провлече Афродита. — Вече знаем, че Неферет има нещо общо с неживите хлапета. Явно е искала да го използва и е успяла да го подчини, защото той определено беше нежив и под неин контрол.

Тя ни огледа победоносно, явно доволна от силата на думите си, и надигна бутилката за поредната яка глътка. — Значи трябва да се чувствам щастливка. Сега, след като умря и се превърна в нежив, мерникът му вече не е толкова точен — каза Стиви Рей.

— Не е така — излезе от устата ми, преди да стисна зъби и да го спра. — Той нарочно пропусна сърцето ти.

— Какво искаш да кажеш? — погледна ме неразбиращо тя. — Преди да умре, Старк ми каза за подаръка на Никс. Той никога не пропуска целта си. Просто не може. Винаги улучва мишената.

— Ако не е убил Стиви Рей, значи не е искал и това трябва да означава, че не е напълно под влиянието на Неферет — разсъди Деймиън.

— Той произнесе името ти — каза Ерик. Сините му очи ме пронизаха и погледнаха дълбоко в мен. — Спомням си го много ясно. Преди да стреля по Стиви Рей, той те позна. Дори каза, че ще се върне при теб.

— Сигурно защото бях до него, когато умря — казах, като се опитах да не изглеждам толкова виновна, колкото се чувствах, заради увлечението си и по друг, освен него. — И му казах, че новаците от нашия «Дом на нощта» се връщат от мъртвите. Предполагам, че е имал предвид такова завръщане.

— Не знам, но между вас съществува някаква връзка — замисли се Дарий — и вероятно това е спасило живота на Стиви Рей.

— Старк определено не беше на себе си — казах и отклоних поглед от Ерик. Бях целунала Старк, преди да умре в ръцете ми, и това се бе случило само преди два дни, но имах чувството, че оттогава измина цяла вечност. — Ако питате мен, беше изцяло под влиянието на Неферет. Но все пак може да се е опитал да й се противопостави.

— Да, сякаш тя му беше направила магия или нещо такова — кимна Джак. — Чакай малко, сега си спомних! — извика Деймиън. — Не забелязахте ли, че всички изпаднаха в благоговение и изглеждаха странно замаяни, когато се появи Калона?

Венера изсумтя и ми заприлича силно на Афродита от най-саркастичните си (и най-неприятни) моменти.

— Всички, освен нас — каза тя и обходи с поглед всички червени хлапета. — Ние разбрахме, че е зъл и напомпан с лайна, още в мига, когато го видяхме.

— Как? — попитах рязко. — Как разбрахте?

Щом го видяха, другите новаци, без нас, разбира се, паднаха на колене. Дори и синовете на Еребус не посмяха да се изправят срещу него. Аз също бях готова да преклоня глава пред него, но не исках да си го призная пред Венера. Тя сви рамене.

— Беше очевидно. Разбира се, той беше много готин и секси, но хайде стига! Та той излезе от земята, след като онова място беше наквасено с кръвта на Стиви Рей.

Докато я оглеждах внимателно, ми мина през ума, че може да е разпознала злия Калона, защото тя самата беше на «ти» със злото.

— Вижте, той имаше крила. Това не е нормално, нали? — обади се Крамиша и отклони вниманието ми. — Мама все ми казваше: «Не вярвай на бял пич, дори и да е готин». И аз си мисля, че готин бял пич с криле, който изскача от земята сред локва от кръв, последван от грозни като задници птицеподобни, заслужава още по-малко доверие, нали?

— Тя е права — каза Джак, забравяйки, че той самият е готин бял пич.

— Трябва да споделя нещо с вас — обади се Деймиън и лицата ни се завъртяха от Крамиша към него. — Ако не бях в средата на кръга, заобиколен от вас, и ако Афродита не крещеше като луда да не се разделяме и да бягаме оттам, вероятно аз също щях да падна на колене пред него.

При това признание усетих леко неудобство.

— Ами вие? — кимнах към близначките.

— Той беше доста… готин — вдигна рамене Шоуни.

— Много дори — добави Ерин и погледна към сестра си. Шоуни й кимна и тя продължи. — Подейства ни, няма какво да си кривим душата. Ако Афродита не беше извикала да държим кръга затворен, щяхме все още да сме горе и да въздишаме по него.

— Което нямаше да доведе до нищо добро — добави Шоуни.

— Това казвам и аз — кимна Крамиша.

— И кой спасява за пореден път кокошарника? Афродита — изсумтя Афродита.

— Яж си сандвича и си трай — срязах я и се обърнах към Ерик: — Ами ти? Той накара ли те да… — и замлъкнах, без да знам как да продължа.

— Да му стана фен ли? — погледна ме той и кимна. — Усетих ясно силата на чара му. Но не забравяй, че вече знаех нещичко за Неферет. И след като тя беше с него, значи аз не биваше да съм в същата група. Затова съсредоточих вниманието си върху други неща.

Погледите ни се срещнаха. Ерик знаеше, че Неферет не е тази, за която се представя, защото бе станал свидетел на разправията между нас. Освен това вече бе научил, че съм му изневерила с вампира поет лауреат, Лорън Блейк, когото Неферет бе накарала да ме прелъсти и да ме изолира от приятелите ми.

— Значи Колона не е въздействал на червените хлапета както на останалите новаци — замисли се Дарий. — Въпреки че обикновените новаци могат да контролират ефекта от магическото му въздействие, ако се наложи. Разказаното от Ерик съвпада и с моята реакция, а това показва, че възрастните вампири са по-неподатливи на привлекателната му сила от новаците.

Той замълча за момент, после погледна към Джак.

— На теб прииска ли ти се да паднеш на колене пред Калона?

Джак поклати глава.

— Не. Но аз не гледах към него. Бях разтревожен за Стиви Рей. Другата ми мисъл беше да не се отделям от Деймиън. А и Дукесата се разстрои много за С-Т-А-Р-К. — Той произнесе името на стрелеца буква по буква, за да не натъжи Дукесата, и докато говореше, започна да я гали нежно по гърба. — Трябваше да се погрижа за нея.