Преследвана

— Стиви Рей? Добре ли си?

Гърдите й се повдигаха и спускаха, но тя не помръдна, нито отвори очи.

— Аз… още… съм тук — прошепна тя след малко през мъчително дълги паузи. — Но… май… ви наводних.

— Тя не кърви — каза тихо Афродита.

— Защото не й е останала кръв — каза Дарий и притисна чиста марля до раната на гърдите й.

— Стрелата не улучи сърцето й — замислих се аз. — Значи, целта й не е била да я убие, а да й източи кръвта.

— Имаме късмет, че Старк пропусна целта си — поклати глава Дарий.

Думите му заиграха пинг-понг в главата ми. Бях убедена, че не са истина, защото знаех нещо, което никой от останалите не знаеше. Знаех, че е невъзможно Старк да пропусне целта. Никс го бе надарила с такова умение, че той винаги улучваше, дори и когато последствията за него щяха да бъдат ужасни. Богинята ми бе казала лично, че никога не си взема даровете обратно, така че дори Старк да е умрял и да се е върнал обратно на земята като извратена версия на себе си, пак щеше да улучи сърцето на Стиви Рей и да я убие, ако целта му е била такава. Означаваше ли това, че у него бе останала повече човещина, отколкото предполагахме? Спомних си, че извика името ми, позна ме. Не можех да забравя и онази искра, която припламна между нас, преди той да умре.

— Чуваш ли ме, Жрице?

Вдигнах поглед и видях, че Дарий и Афродита ме гледат притеснено.

— Ох, извинявайте. Бях се замислила за… — не ми се искаше да обяснявам, че мислех за момчето, което едва не уби приятелката ми. И все още не ми се иска да го обяснявам.

— Казах, че ако не намерим кръв, тази рана, макар и да не е в сърцето, ще я убие — воинът погледна към Стиви Рей и поклати загрижено глава. — Не мога да гарантирам, че ще оздравее. Тя е нов вампир, нямам представа колко време може да издържи организмът й без кръв. Но ако Стиви Рей беше един от моите братя воини, щях да съм много притеснен.

Въздъхнах дълбоко и се замислих.

— Добре, забрави за онази кръв в хладилника и захапи мен.

Тя отвори очи, успя да помръдне устни като за усмивка и промълви:

— Човешка кръв, Зо. После отново затвори очи.

— Тя е права — обади се Дарий. — Ефектът на човешката кръв е по-мощен от тази на новаците и вампирите.

— Добре. Тогава ще изтичам и ще посрещна близначките — казах аз, въпреки че нямах и най-малка идея накъде да тичам. — Прясната кръв ще й подейства много по-добре от онази изфирясала помия в хладилника — додаде Дарий.

Дори не погледна към Афродита, но тя разбра посланието.

— Дяволите да ви вземат. Трябва ли да я оставя да ме ухапе още веднъж?

Примигах няколко пъти. Не знаех какво да кажа. За моя радост Дарий ми се притече на помощ.

— Попитай себе си какво би те посъветвала твоята богиня.

— Добре, мамка му! Поне знам, че ще ме смуче добро хлапе, въпреки че смърди. Буквално — тя въздъхна, стана и запретна ръкава на черната си кадифена рокля. Поднесе китката си към лицето на Стиви Рей и каза. — Давай. Смучи. Но да знаеш, че си ми задължена. Отново. Нямам представа защо все аз трябва да ти спасявам живота. Че аз дори не…

Думите й преминаха в леко изскимтяване. Малко ми е неудобно да си спомням какво стана после. Стиви Рей сграбчи ръката на Афродита и изразът на лицето й се промени. От моя НДП (Най-Добра Приятелка) тя се превърна в подивяло животно. В очите й замятаха червени искри и тя захапа лакомо предложената й ръка.

Скимтенето на Афродита премина в обезпокоително страстно стенание и тя затвори очи. Устните на Стиви Рей се впиха в плътта й, зъбите й разкъсаха кожата с лекота, топлата пулсираща плът напълни устата й и тя залочи алчно като хищник.

Добре, де. Наистина беше гадно и противно, но имаше определен еротичен привкус. Знам, че и двете се чувстваха добре. Трябваше да са добре. Защото така са устроени вампирите. Дори и да е начинаещ, и ухапаният (човекът), и хапещият (новакът) изпитват чувствено удоволствие, това е сигурно. Затова оцеляваме. Старите митове за вампири, които раздират гърлата на хората и вземат жертвите си със сила, са чисти измишльотини… освен ако някой не ядоса вампира така, че да му се вдигне кръвното. Но дори и да разкъса гърлото му, на човека пак ще му хареса.

Както и да е, ние сме такива, каквито сме. И наблюдавайки Стиви Рей и Афродита, стана ясно, че и червените вампири притежават нашата способност да доставят удоволствие на човека. Афродита се наклони подканващо към Дарий. Той подложи ръка под раменете й и се наведе да я целуне, докато Стиви Рей продължаваше да смуче от китката й.

Целувката между воина и Афродита беше толкова гореща, че, кълна се, видях да прехвърчат искри. Дарий я придържаше внимателно, за да може на Стиви Рей да й е удобно, докато смуче. Афродита обви врата му със свободната си ръка и се отдаде на целувката толкова открито, че и на слепия стана ясно какво доверие има в него. Докато ги гледах, ме хвана страх, въпреки че това, което се случи между тях, беше красиво.

— Хм. Малко неловко, а? — разнесе се познат глас.

— Сериозно. Можех да мина и без това — обади се друг.

Отместих поглед от Стиви Рей и компания и погледнах към застаналите пред одеялото на входа близначки. Ерин държеше няколко пликчета с нещо червено, очевидно кръв. Шоуни носеше бутилка с някакво червено вино и чаша, като онези, в които мама сервираше студен чай.

Дукесата се шмугна между тях, което означаваше, че Джак също е тук.

— Леле-мале! Порно сцена с момичета! И мъжкар, който обира овациите! — извика Джак.

— Интересно е, като се замислиш. Някои момчета може да го сметнат за доста завладяващо — чух гласа и на Деймиън, който бе влязъл след Джак с голям книжен плик в ръка и надничаше любопитно към Стиви Рей, Афродита и Дарий, сякаш наблюдаваше научен експеримент.

Дарий успя да прекъсне целувката, привлече Афродита към себе си и я притисна до гърдите си, за да я прикрие.

— Жрице, това ще я унизи — разтревожи се той.

Не исках да си губя времето в догадки коя точно визираше с думите си: Афродита или Стиви Рей. Още преди да завърши изречението си, тръгнах към близначките.

— Аз ще взема това — казах и грабнах пакета от ръцете на Ерин. Отвличайки вниманието им от сцената, използвах зъбите си, за да разкъсам един от пликовете, така, че да напълня устата си с кръв. — Дръж чашата — подвикнах на Шоуни и тя се подчини веднага, но ме изгледа така, сякаш ме вижда за пръв път. Без да й обръщам внимание, излях по-голямата част от кръвта в чашата и облизах устни, обирайки червените пръски по тях. После повдигнах демонстративно единия край на плика и изсърбах останалата кръв. Хвърлих празната опаковка, после взех чашата от нея и казах. — Сега виното.

Бутилката беше вече отворена, така че единственото, което трябваше да направи Шоуни, бе да махне корка. Вдигнах чашата към нея. Три четвърти от съдържанието й беше пълно с кръв, така че не й отне много време да я допълни с вино.

— Благодаря — кимнах и отидох при леглото Хванах делово Афродита за ръката, дръпнах я и я освободих от изненадващо нежната прегръдка на Стиви Рей. Пристъпих незабелязано напред и застанах така, че да прикрия голото тяло на най-добрата си приятелка от стъписаната публика (разбирай близначките, Деймиън и Джак).

Стиви Рей вдигна поглед към мен, очите й блестяха, устните й откриха остри и червени от кръвта зъби. И въпреки че бях шокирана, защото тя приличаше досущ на чудовище, запазих спокойствие и дори добавих леко раздразнение към основния тон.

— Добре, стига вече. Сега опитай това.

Стиви Рей изръмжа към мен. Адски странно, но Афродита издаде звук, подобен на ръмженето на Стиви Рей, и измърмори нещо неразбираемо. Нещо като… мамка ти! Понечих да се обърна към нея и да видя какво й става, по дяволите, но прецених, че е по-добре да държа под око приятелката си, която продължаваше да ръмжи срещу мен.

— Казах, стига — и прошепнах, с надеждата никой друг да не ме чуе — Стегни се, Стиви Рей. Взе достатъчно от Афродита. Изпий! Това! Веднага!