Преследвана

— Аз съм Елиът — каза то.

Всички кимнаха мълчаливо.

— Следващият е Монтоя — разнесе се гласът на Стиви Рей.

Едно момче, испански тип, което със смъкнатите си панталони и пиърсинги навсякъде по лицето си приличаше на уличен бандит, кимна и тъмната дълга коса покри лицето му.

— Здрасти — каза той със съвсем лек акцент и изненадващо топла усмивка.

— А това е Шанън Комптън. Стиви Рей произнесе двете имена слято, така че името на момичето прозвуча като Шанънкомптън.

— Шанънкомптън? Хей, не беше ли ти момичето, дето чете думите на авторката Ева Енслър в «Монолози за вагината» на представлението миналата година? — вдигна ръка Деймиън.

Лицето на Шанън се проясни.

— Да, аз бях.

— Помня ясно, защото много обичам «Монолози за вагината». Толкова е завладяваща! — развълнува се Деймиън. — И после, веднага след постановката ти… ъ… — гласът му заглъхна и той се размърда неловко.

— Аз умрях — довърши услужливо Шанънкомптън.

— Да, точно — кимна Деймиън.

— Ох, колко неприятно! — каза Джак.

Афродита въздъхна:

— Но вече не е мъртва, малоумнико.

— А това е Софи — побърза да се намеси Стиви Рей и погледна намръщено Афродита, която вече плетеше език.

Една висока брюнетка пристъпи крачка напред и ни се усмихна приятелски.

— Здрасти — каза ведро тя.

Всички помахахме с ръка и я поздравихме. Сега, когато червените хлапета се сдобиха с индивидуалност, изведнъж се почувствах много по-добре. Особено когато се уверих, че индивидуалността им не се опитва да ни изяде. Поне за момента.

— Следващият е Далас — Стиви Рей посочи към хлапето зад Венера.

Като чу името си, то подаде глава иззад русата кучка и измънка нещо, което единодушно приехме за «Здрасти». Щеше да е абсолютно незабележимо като личност, ако не беше интелигентният блясък в очите и флиртаджийската усмивка, която хвърли към Стиви Рей. Хм, помислих си веднага, дали не става нещо между тях?

— Далас е роден в Хюстън, което според нас е странно и дори объркващо — добави Стиви Рей.

Момчето сви рамене.

— Какво да ви кажа, гадна история. Татко ми каза, че с мама са ме правили в Далас, но не поисках да чуя подробностите.

— Бррр, родителски секс — изкриви устни Шоуни.

— Пълна отврат! — съгласи се Ерин.

Забелязах, че коментарът на близначките предизвика лека вълна на смях у червените хлапета и висящото във въздуха между двете групи напрежение леко спадна.

— До него е Антъни. Всички го наричат Ант*.

[* Ant (англ.) — мравка — Б. пр.]

Ант помаха непохватно с ръка за поздрав. Беше повече от очевидно защо всички го наричаха Ант. Беше от онези дребни хлапета, сигурно се сещате, дето изглеждат на десет, а всъщност са на четиринайсет и се предполага, че трябва вече да са минали пубертета. После, за да ни шокира с възможно най-големия контраст, Стиви Рей насочи пръст към следващото хлапе.

— Това е Джони Бий.

Джони Бий беше висок и як. С атлетичното си тяло и самоувереното си поведение ми напомни за Хийт.

— Здравейте — каза високо той и ни заслепи с бялата си усмивка. После инспектира с поглед близначките, които вдигнаха едновременно вежди и на свой ред го инспектираха.

— Следващата е Жерарти — най-добрата художничка, която познавам. Заловила се е да декорира част от тунелите и ви казвам, че като свърши, ще изглеждат фантастично — каза Стиви Рей и се усмихна на друга блондинка, но тя, за разлика от Венера, не беше висока и не приличаше на Барби. Беше симпатична, но косата й не беше платиненоруса, а грозна като мокра вълна. Прическата й напомняше за седемдесетте. Тя кимна притеснено. Личеше си, че се срамува.

— И последната, но не по значение, е Крамиша.

Едно чернокожо момиче се отдели от групата. Явно съм била прекалено залисана с Венера, Афродита и Стиви Рей, щом не я бях забелязала досега. Деколтето на прилепналата по тялото й яркожълта тениска беше изрязано толкова ниско, че се виждаше краят на черния дантелен сутиен. Впитите й дънки с висока талия бяха пристегнати с широк кожен колан. Ниските жълти обувки допълваха ефекта. Късата й прическа имаше геометрична форма — отзад беше вдигната високо, а отстрани краищата бяха заострени. Половината й коса беше боядисана в яркооранжево, другата беше черна.

— Искам да се разберем отсега. Не споделям леглото си с никого — заяви наперено Крамиша. Изглеждаше едновременно отегчена и леко ядосана.

— Крамиша, казвала съм ти милион пъти, не прави проблем без причина — смъмри я Стиви Рей.

— Просто искам всеки да е наясно — отвърна Крамиша.

— Добре, наясно сме — кимна Стиви Рей и каза. — Окей, аз свърших с моята група — и погледна въпросително към мен.

— Това са всичките червени, така ли? — попита Дарий, преди да започна представянето на моите хора.

Стиви Рей задъвка вътрешността на блузата си и избегна старателно погледа на воина.

— Да, това са всичките червени от моята група.

Ох, ох, я виж, как пусна в ход своя не-казвам-цялата-истина поглед. Разбрах го веднага, но тя ме погледна умолително и аз реших да си затрая за момента и да я разпитам за това по-късно, когато вниманието на другите не е фокусирано върху нас. Но отлагането на разпита на Стиви Рей не прогони тревожното чувство, предизвикано от поведението й. В главата ми зазвъняха безброй камбанки, а предупреждението в тях беше чисто и ясно. Нещо ставаше с червените хлапета, това беше сигурно, и камбанките ми подсказваха, че ставащото не е добро.

Започнах представянето:

— Ами, аз съм Зоуи Редбърд — опитвах се да звуча любезно и нормално, но ситуацията не беше нито нормална, нито предразполагаше към любезничене.

— Вече ви разказах за Зоуи — намеси се Стиви Рей. — Тя е свързана с всичките пет елемента. Благодарение на нейната сила аз успях да премина през Промяната и всички си върнахме човечността.

Докато говореше, забелязах, че Стиви Рей гледа право във Венера.

— Заслугата за това не беше само моя. Приятелите ми също помогнаха. Предполагам, че всички познавате Афродита — казах и кимнах към Афродита, която продължаваше да пие от бутилката. — Сега тя е човек, но… нека да кажем, че не е съвсем нормален човек.

Реших да избегна напълно въпроса за Обвързването й със Стиви Рей. Афродита изсумтя, но не направи коментар.

— Това са Ерин и Шоуни, близначките. Ерин има връзка с водата, а Шоуни — с огъня.

Близначките кимнаха и казаха хорово «здрасти».

— Деймиън и Джак са двойка — продължих аз.

— Деймиън има връзка с въздуха. Джак отговаря за аудио и видеотехниката.

— Здравейте — махна с ръка Деймиън.

— Здрасти — каза и Джак и вдигна книжния плик, който все още беше в ръката му. — Направих сандвичи. Има ли гладни?

— Може ли някой да ми обясни защо това куче е тук? — попита Венера, игнорирайки любезната покана на Джак.

— Защото е мое куче — отвърна Джак, наведе се и погали плюшените уши на Дукесата. — Тя е с мен.

— Дукесата е с Джак — повторих твърдо и изгледах накриво русата кучка. С удоволствие бих я удушила, преди да продължа с представянето. — А това е Ерик Найт.

— Помня те от класа по актьорско майсторство — каза Шанънкомптън и бузите й порозовяха. — Ти си много известен.

— Здрасти, Шанън — усмихна й се Ерик. — Радвам се, че те виждам отново.

— Аз също те помня — обади се Венера. — Ти беше с Афродита.

— Но вече не е — обади се Афродита и погледна влюбено към Дарий.

— Естествено. Ти вече не си новачка — каза ехидно Венера и се обърна към Ерик. Разговорът явно я бе заинтригувал. — Кога се Промени?

— Преди няколко дни — отвърна той. — Бях готов да замина за Европа, в академията по изкуствата, когато Шекина ме помоли да заема временно мястото на професор Нолан в «Дома на нощта».

— Уау! Ето защо Висшата жрица ми изглеждаше позната. Била е Шекина — поклати глава Шанънкомптън. — Видях я точно преди да се хвърли срещу онзи крилат приятел и… — тя спря изведнъж и облиза притеснено устни.