Защитения

Демон зъл с хищен рев

насред мрака дойде

и изправи могъща снага.

И пред стращната мощ

в непрогледната нощ

моето копие бе просто шега.

Рогата му – копия!

Ноктите – куки!

Корубата – твърда и черна!

Лавина от злост,

планина здрава кост,

ме нападна със сила безмерна!

Момчето пищеше,

крака ми държеше,

аз защита последна рисувах!

Магията блесна

и демонът стресна,

живота си с ужас рискувах!

И каже ли някой,

че само зората,

ядроните в пепел превръща,

тази нощ аз научих:

и на друг това се случва.

Едноръкият демон – той също!

Кийрън завърши с превзет поклон, а Арлен стоеше шокиран, докато тълпата се хвърли да ръкопляска. Жонгльорът продължи да се покланя, а по чираците заваля порой от монети.

– Страхотно, а? – попита Джейк.

– Нищо общо с това, което се случи! – възкликна Арлен.

– Баща ми казва, че някакъв еднорък каменен демон напада защитите всяка нощ – каза Джейк. – Търси Кийрън.

– Кийрън дори не беше там! – извика Арлен. – Аз отрязах ръката на този демон!

Джейк изсумтя.

– Нощите да ме вземат, Арлен! Едва ли очакваш, че някой ще повярва на това.

Арлен се намуси, изправи се и завика: „Лъжец! Измамник!” Всички се обърнаха, за да видят кой говори, а Арлен скочи от камъка си и закрачи към Кийрън. Жонгльорът погледна напред и очите му се разшириха, беше го разпознал.

– Арлен? – попита той, а лицето му изведнъж пребледня.

Джейк, който тичаше подир Арлен, спря на място.

– Ти наистина го познаваш – прошепна той.

Кийрън нервно погледна към тълпата.

– Арлен, момчето ми – каза той и разпери ръце, – ела, нека обсъдим това насаме.

Арлен не му обърна никакво внимание.

– Не ти отряза ръката на демона! – изкрещя той така, че всички да го чуят. – Дори не беше там, когато това се случи!

От тълпата се разнесе гневен шепот. Кийрън се огледа страхливо наоколо, докато някой не извика:

– Разкарайте това момче от площада! – и останалите заликуваха.

По лицето на Кийрън се разтече широка усмивка.

– Никой няма да ти повярва на теб, вместо на мен – надсмя му се той.

– Аз бях там! – извика Арлен. – И белезите ми ще го докажат!

Той тръгна да си маха блузата, но Кийрън щракна с пръсти и изведнъж Арлен и Джейк се оказаха заобиколени от чираци.

Така хванати в капан те не можеха да направят нищо, а Кийрън се отдалечи и привлече вниманието на публиката като хвана лютнята си и започна нова песен.

– Що не вземеш да млъкнеш, а? – изръмжа широкоплещест чирак.

Момчето беше два пъти колкото Арлен по размери, а всички бяха по-големи от него и Джейк.

– Кийрън е лъжец – каза Арлен.

– И абсолютен демонски гъз – съгласи се чиракът с шапката за монети в ръка. – Да не мислиш, че ми дреме?

Джейк се намеси.

– Няма нужда да се ядосваме – каза той. – Той нямаше предвид...

Но преди да довърши, Арлен се хвърли напред и вкара юмрука си в стомаха на по-голямото момче. То се преви, а Арлен се обърна, за да се изправи срещу останалите. Разкървави един-два носа, но скоро беше повален на земята и набит. Осъзнаваше смътно, че Джейк получава същите юмруци до него, докато двама стражи не прекъснаха боя.

– Знаеш ли – каза Джейк, докато куцукаха на връщане окървавени и натъртени, – като за книжен плъх не си чак толкова зле в боя. Ама хич не те бива да си избираш противниците...

– Имам и по-лоши врагове – каза Арлен с мисълта за едноръкия демон, който все още го преследваше.

***

– Песента дори не беше добра – каза Арлен. – Как въобще би могъл да нарисува защити на тъмно?

– Сериозна причина да се сбиеш – отбеляза Коб, докато мажеше раните по лицето на Арлен.

– Той лъжеше – отвърна Арлен и трепна от паренето.

Коб сви рамене.

– Просто е правил това, което жонгльорите правят, измислял е развлекателни истории.

– В Потока на Тибит целият град идваше, когато жонгльорът беше там – каза Арлен. – Силия казваше, че те пазят историите на стария свят и ги предават от поколение на поколение.

– Така и правят – каза Коб. – Но дори най-добрите преувеличават, Арлен. Да не би наистина да вярваш, че първият Избавител е убил сто каменни демона с един замах?

– Преди вярвах – каза Арлен с въздишка. – Сега не знам на какво да вярвам.

– Добре дошъл в света на възрастните – каза Коб. – Всяко дете в един момент осъзнава, че възрастните са слаби и грешат, точно както и всички останали. След този момент ти ставаш възрастен, независимо дали ти харесва или не.

– Никога не съм мислил за това по този начин – каза Арлен, осъзнавайки, че неговият момент отдавна вече беше дошъл. В ума си той виждаше как Джеф се крие зад защитите на верандата им, докато ядроните разкъсваха майка му.

– Толкова лошо ли беше, че Кийрън е излъгал? – попита Коб. – Развеселил е хората. Дал им е надежда. Надеждата и радостта тези дни са кът, а са ни толкова нужни.

– Със същия успех можеше да каже и истината – каза Арлен. – Но вместо това си присвои заслугите за моите дела, само за да спечели повече пари.

– Ти за истината ли се бориш или за признание? – попита Коб. – Толкова ли е важно признанието? Не е ли посланието най-важно?

– На хората им трябва нещо повече от една песен – каза Арлен. – Имат нужда от доказателство, че ядроните могат да проливат кръв.

– Звучиш като красиански мъченик – каза Коб, – с тази готовност да пожертваш живота си, само и само да се добереш до рая на Създателя в следващия.

– Четох, че техният задгробен живот бил изпълнен с голи жени и реки от вино – подсмихна се Арлен.

– И всичко, което ти трябва, за да стигнеш до там, е да отнемеш живота на демон преди да бъдеш изядрен – съгласи се Коб. – Но аз все пак ще заложа на този живот. Следващият ще те застигне, независимо накъде бягаш. Няма смисъл да го гониш.

Единадесета глава

Пробив

321 СЗ

– Залагам три луни, че ще тръгне на изток – каза Геймс, докато подрънкваше със сребърните монети към надигащия се Еднорък.

– Дадено – каза Уорън. – Три нощи поред тръгва на изток. Готов е за промяна.

Както винаги, каменният демон започна да души наоколо преди да изпробва защитите на портите. Вървеше методично, без да пропуска нито едно местенце. Когато портата се оказа непробиваема, ядронът пое на изток.

– Нощите да ме вземат – изруга Уорън. – Бях сигурен, че този път ще направи нещо друго.

Тръгна да рови в джоба си за монети, докато писъците на демона и пращенето от задействаните защити заглъхнаха.

Двамата стражи погледнаха над перилото, забравили вече за баса, и видяха Едноръкия с любопитство да разглежда стената. Около него се насъбраха и други ядрони, но стояха на почтително разстояние от гиганта.

Изведнъж демонът се хвърли напред сам, с два изпънати напред нокътя. От защитите не изхвръкнаха искри и до ушите на стражите достигна ясният звук от пропукване на камък. Кръвта им се смрази.

С победоносен рев каменният демон удари отново, този път с цяла ръка. Дори на звездна светлина стражите видяха каменния къс, който отчупи с ноктите си.

– Рогът – извика Геймс и хвана перилото с треперещи ръце. Усети топлина по крака си и след миг осъзна, че се е подмокрил: – Надуй рога!

Не последва раздвижване около него. Той погледна към Уорън и видя как колегата му със зяпнала уста се е втренчил в каменния демон. Една-единствена сълза се стичаше по бузата му.

– Надуй проклетия рог! – кресна Геймс, Уорън се сепна от вцепенението си и се затича към стойката на рога. Направи няколко опита, докато успее да изкара звук. Едноръкия обаче вече се въртеше и блъскаше стената с шиповете на опашката си, и при всеки следващ удар успяваше да изкърти все по-голямо парче от камъка.