Защитения

Защо нея, а не Мери? Мери, за която щеше да се ожени, ако се бе съгласила да стане съпруга на вестоносец. Щеше да се обвърже с Мливари заради любовта си, точно както Рейджън. Щеше да му е по-добре, ако се беше оженил за Мери. Сега осъзнаваше това, Рейджън беше прав. Той си имаше Елиса...

Образът на Елиса премина през съзнанието му, когато смъкна надолу роклята на Лийша и разкри меките ù гърди. Онзи път, когато бе видял Елиса да измъква гърдата си, за да накърми Маря, и само за миг му се бе приискало да посуче вместо детето. След това се бе почувствал засрамен, но тази картина се запечата ярко в съзнанието му.

Лийша ли беше единствената жена за него? Съществуваше ли въобще такова нещо? Само миг по-рано той щеше да се присмее на идеята, но сега погледна Лийша, която изглеждаше така красива и тръпнеща от желание, която така добре разбираше кой е той наистина. Тя шеше да го разбере, ако не беше достатъчно умел, ако не знаеше точно как да я докосне или погали. Късче кална земя на светлината на приближаващото утро не можеше да се сравнява с брачна постеля, но в този момент изглеждаше по-добро от пухения матрак в имението на Рейджън.

Но колебанието го човъркаше.

Едно беше да рискува себе си в нощта. Нямаше вече какво да загуби, нямаше кой да скърби за него. Ако паднеше мъртъв, нямаше да напълни и едно шишенце за сълзи. Можеше ли да поеме обаче същите рискове, ако Лийша го чакаше в безопасно убежище? Щеше ли да се откаже от борбата и да стане като баща си? Толкова да привикне с криенето, че да не може вече сам да се защитава?

Децата се нуждаят от своите бащи, чу Елиса да казва.

– А ако забременееш от мен? – прошепна той между целувките, без да знае какво иска да чуе от нея.

– Надявам се, че ще стане – прошепна тя в отговор.

Тя го дръпна, с което заплаши да разруши целия му свят, но му предлагаше нещо повече и той го сграбчи.

И после влезе в нея, и се почувства цялостен.

***

За момент в света не съществуваше нищо друго, освен думкането на кръвта и плъзгането на кожа върху кожа. Телата им с лекота се справяха със задачата си, веднага след като умовете им се отпуснаха. Робата му беше хвърлена настрана. Роклята ù стоеше набрана около талията ù. Те се гърчеха и пъхтяха в калта, без да мислят за нищо друго, освен един за друг.

И в този момент дървесният демон нападна.

Ядронът ги беше дебнал тихо, привлечен от животинските им звуци. Знаеше, че утрото наближава, че омразното слънце скоро щеше да изгрее, но видът на толкова много гола плът събуди глада му и той скочи, с желанието да се върне в Ядрото с гореща кръв по ноктите и свежо месо в пастта.

Демонът удари силно открития гръб на Изрисувания. Защитите на това място лумнаха и хвърлиха ядрона назад, а главите на любовниците се блъснаха една в друга.

Пъргав и необезсърчен, дървесният демон бързо се съвзе, снижи се щом удари земята и скочи отново. Лийша изкрещя, но Изрисувания се извъртя и улови предните нокти на ръцете му. Завъртя се, използвайки инерцията на демона, за да го запрати в калта.

Не се поколеба, отдръпна се от Лийша и се възползва от предимството. Беше гол, но това не значеше нищо. Биеше се гол още от първия път, когато защити кожата си.

Направи пълен кръг и вкара петата си в челюстта на демона. Никаква магия не лумна, тъй като защитите му бяха покрити с кал, но с подобрената му сила ритникът му не беше по-слаб от този на Здрачен танцьор. Ядронът се олюля назад, Изрисувания изрева и тръгна към него с пълното съзнание за вредата, която демонът би могъл да му нанесе, ако му оставеше време да се съвземе.

Ядронът беше едър за породата си, близо два метра и половина, и спрямо физическата му сила, тази на Изрисувания отстъпваше. Той удряше, риташе и вкарваше лакъти, но калта беше навсякъде и почти всичките му защити бяха прекъснати. Броня като дървесна кора разскъсваше кожата му, а ударите му нямаха дълготраен ефект.

Ядронът се завъртя и шибна с опашката си корема на Изрисувания, с което му изкара въздуха и го захвърли на земята. Лийша отново изкрещя и звукът привлече вниманието на демона. С писък, той се хвърли към нея.

Изрисувания скочи след звяра и сграбчи опашката му, точно преди да я стигне. Дръпна здраво, спъна демона и двамата бясно се сбориха в калта. Накрая успя да заключи единия си крак под мишницата и около врата на съществото, застопори го с другия и стегна. С двете си ръце задържа крака си свит и попречи на демона да стане.

Ядронът се мяташе и дереше към него, но Изрисувания го бе пристегнал в ключ и съществото не можеше да избяга вече. Търкаляха се доста време в схватка, преди слънцето да се покаже над хоризонта и да си намери пролука между облаците. Кожата като кора задимя и демонът се замята още по-енергично. Изрисувания стегна хватката си.

Само още няколко секунди.

Но тогава се случи нещо неочаквано. Светът около него се замъгли, стана нереален. Усети дърпане от недрата на земята и заедно с демона започнаха да потъват.

Нова пътека се откри за сетивата му и Ядрото го прикани към себе си.

Ужас и погнуса го изпълниха, докато ядронът влечеше надолу. Демонът все още беше материален в ръцете му, макар останалата част от света да се превръщаше само в сянка. Погледна нагоре и видя как безценното слънце избледняваше.

Хвана се за гледката като за спасително въже, отпусна хватката си и задърпа здраво крака на демона обратно към светлината. Ядронът се разбесува, обезумял, но ужасът даде нови сили на Изрисувания и с безшумен вик на решителност, измъкна съществото обратно на повърхността.

Слънцето беше там, за да ги посрещне, ярко и блажено, и Изрисувания усети, че отново се материализира, а съществото избухва в пламъци. Задра земята с нокти, но той го държеше здраво.

Когато най-накрая пусна овъглената черупка, от цялото му тяло течеше кръв. Лийша изтича при него, но той я избута, все още замаян от ужас. Какъв беше той, щом можеше да намери пътя до Ядрото? Беше ли станал самият той ядрон? Какво чудовище щеше да стане от детето на поквареното му семе?

– Ранен си – възрази тя и отново посегна към него.

– Ще се оправя – каза той и се отдръпна.

Внимателният нежен глас, който бе използвал само преди минути, сега го нямаше, а студеният равен тон на Изрисувания се беше върнал. И наистина, много от по-малките рани и ожулвания вече образуваха коричка.

– Но... – възропта тя, – ами това с...?

– Направих своя избор преди много време и избрах нощта – каза Изрисувания. – За миг реших, че мога да го променя, но... – Той поклати глава. – Сега няма връщане назад.

Взе робата си и се отправи към близкото студено поточе, за да измие раните си.

– Ядроните да те вземат! – извика Лийша към гърба му. – Теб и безумната ти мания!

Тридесета глава

Напаст

332 СЗ

Роджър все още спеше, когато се върнаха. Тихо преоблякоха калните си дрехи, с гръб един към друг, после Лийша разтърси Роджър да го събуди, докато Изрисувания оседлаваше конете. Изядоха студената си закуска в мълчание и се озоваха на пътя преди още слънцето да е стигнало далече. Роджър яздеше зад Лийша върху кобилата ù, а Изрисувания беше сам върху грамадния си кон. Гъсти облаци покриваха небето и обещаваха още дъжд.

– Не трябваше ли вече да сме се разминали с вестоносеца, който отива на север? – попита Роджър.

– Прав си – каза Лийша. Огледа се назад-напред по пътя.

Изрисувания сви рамене.

– До обяд ще сме в Хралупата на дърваря – каза той. – Ще ви изпратя дотам и си поемам по пътя.

Лийша кимна.

– Мисля, че така ще е най-добре – съгласи се тя.

– Просто така? – попита Роджър.

Изрисувания наклони глава.

– А ти нещо повече ли очакваше, жонгльоре?

– След всичко, което преживяхме? Нощите да ме вземат, да! – извика Роджър.