Сестра

Смях от групата и отново само аз и мъжът с посивялата опашка не се присъединихме към него. Сякаш опитвайки се да потисне собствения си смях, Енергичната Нанси продължи:

— Но в този експеримент има и един сериозен аспект. Той ни показва, че един и същ ген може да носи информация за две напълно различни и несвързани помежду си неща.

Именно за това се бях притеснявала и аз, когато бях разбрала, че ще се подлагаш на онази терапия. Значи негативизмът ми не е бил чак толкова безпочвен, в крайна сметка.

Докато Енергичната Нанси извеждаше групата ни от семинарната зала, забелязах един човек от охраната да разговаря с мъжа с посивялата опашка. Двамата спореха, но не можех да чуя за какво; после мъжът с посивялата опашка беше грубо изведен навън.

Ние вървяхме в другата посока и скоро ни вкараха в една голяма зала, която беше изцяло посветена на експерименталната програма за лечение на кистозната фиброза. Имаше снимки на излекувани бебета и заглавия от световната преса. Енергичната Нанси ни прекара набързо през наръчника за начинаещи в сферата на кистозната фиброза, докато на големия екран зад гърба й се виждаше болно от муковизцидоза дете. Забелязах, че останалите от нашето малко парти го гледат втрещено, но аз наблюдавах Енергичната Нанси с нейните розови бузи и трептящ от ентусиазъм глас.

— Историята с лечението на кистозната фиброза започва през хиляда деветстотин осемдесет и девета година, когато международен екип от учени открива дефектния ген, причиняващ това заболяване. Звучи лесно, но само си спомнете, че във всяка клетка във всяко човешко тяло има четиридесет и шест хромозоми и на всяка хромозома има тридесет хиляди гена. Откриването на този един-единствен ген е фантастично постижение. И тогава започва търсенето на лек!

Звучеше патетично като началото на филм от поредицата „Междузвездни войни“. Тя продължи с ентусиазъм:

— Учените откриха, че дефектният ген на кистозната фиброза произвежда прекалено много сол и твърде малко вода в клетките, покриващи белите дробове и вътрешностите, като така причинява произвеждането на лепкава слуз.

Тя се обърна към екрана, който показваше как детето се мъчи да диша и гласът й леко потрепери. Може би го правеше всеки път, когато показваше този филм.

— Проблемът беше как да се вкара здрав ген в тялото на страдащите — продължи тя. — Съществуващият метод на използване на вирус беше далеч от идеален. С него бяха свързани множество рискове и често възможностите се изчерпваха твърде бързо. Тогава професор Росен, подкрепен от „Хром-Мед“, създаде изкуствена хромозома. Тя беше нов и напълно безопасен начин за вкарване на здравия ген в тялото.

Обади се един притеснен на вид младеж с пуловер на Оксфордския университет:

— Казвате, че вкарвате допълнителна хромозома във всяка клетка на тялото?

— Да — отвърна Енергичната Нанси с блеснали очи. — Всяка клетка от тялото на пациентите, подложили се на лечение, ще има четиридесет и седем, не четиридесет и шест хромозоми. Но това е само една микрохромозома и…

Той я прекъсна и в групата се почувства напрежение. Дали този млад човек не се явяваше заместник на мъжа с посивялата опашка в ролята на грубиянина?

— Тази допълнителна хромозома попада ли в клетъчната верига? — попита той.

— Да, ще бъде предадена на бъдещите поколения.

— Това не ви ли притеснява?

— Не, всъщност не — отвърна с усмивка Енергичната Нанси. Спокойният й отговор изглежда изтри всяка възможна следа от враждебност у него. Или може би вече не успявах да я забележа, тъй като Енергичната Нанси беше намалила осветлението.

На големия екран започна филм, показващ двойната спирала на ДНК, увеличена милиони пъти. Заедно с още тринадесет души видях осветените два дефектни гена на кистозната фиброза. И после видях поразена как дефектните гени се заместват от здрави.

Удивително е да наблюдаваш чудото на научното откритие, на изтласкването на границите назад. Все едно да гледаш през телескопа на Хершел, докато е откривал нова планета, или през този на Колумб, зърнал за пръв път Новия свят. Мислиш, че преувеличавам? Видях лечението на кистозната фиброза, Тес, точно там, пред очите ми. Видях как смъртната присъда на Лео би могла да бъде пренаписана. Сега той би могъл да е жив; не спирах да си го мисля, докато Енергичната Нанси ни говореше за теломери, ДНК чипове и клетки: сега Лео можеше да е жив.

Докато филмът показваше новородени бебета, излекувани от кистозна фиброза, целувани от изпълнените с благодарност техни майки и притеснени от емоционалността си бащи, аз си мислех за едно момче, което расте; което вече не получава карти на Екшън Мен за рождения си ден, което сега би било по-високо от мен.

Филмът свърши и аз осъзнах, че за кратко бях забравила за основната си задача през последния месец или поне временно я бях изтласкала от съзнанието си. После си спомних — разбира се, че си спомних! — и бях доволна, че няма причина това лечение да бъде свързано с твоята смърт или с тази на Хавиер. Исках генетичното лечение на кистозната фиброза да бъде нашият Нов Свят, без в него да са намесени цени, жертви или злост.

Мислех, че филмът е свършил, но тогава на екрана се появи професор Росен; произнасяше реч. Вече я бях слушала в интернет и я бях чела от страниците на вестниците, но сега тя ми прозвуча по различен начин:

— Повечето хора не мислят, че учените вършат работата си със страст. Ако свирехме на инструменти или рисувахме картини, или пишехме поезия, хората щяха да го очакват, но учените — ами, ние сме студени, аналитични, лишени от емоции. За повечето хора думата „клиничен“ означава студен и безчувствен, но истинското й значение е да си включен в медицинско лечение — да правиш нещо в името на доброто. И ние трябва да го правим, подобно на художниците, музикантите и поетите, с енергия, себеотрицание и страст.

Две минути по-късно секретарката му ме придружи с асансьора с вид на сапунен мехур до последния етаж, където ме посрещна професор Росен. Изглеждаше както по телевизията и на твоето погребение — със същите карикатурни очила с телени рамки, тесни рамена и липса на представителност: вдъхващ доверие учен. Благодарих му, че бе дошъл на погребението ти, и той кимна, малко грубо, както ми се стори. Двамата тръгнахме по коридора и аз наруших мълчанието:

— Брат ми страдаше от кистозна фиброза. Ще ми се да бяхте наоколо няколко години по-рано.

Той се извърна настрани и аз си спомних какво неудобство изпитваше този човек, когато го хвалеха в телевизионните интервюта. Той промени темата и скромността му ми се понрави.

— Е, информативен ли ви се стори семинарът? — попита.

— Да. И изключителен.

Канех се да продължа, но той ме прекъсна, без дори да си дава сметка, че го прави.

— Най-много ме притесняват мишките с високия коефициент на интелигентност. Бях поканен да се включа в оригиналния експеримент. Един млад изследовател от Импириъл Колидж търсеше разликата между изключителния интелект и нормата или някаква подобна глупост. Беше преди доста години.

— Но въпреки това мишките са във филма на „Хром-Мед“?

— Да, компанията купи експеримента, или по-точно гена. За щастие, не е позволено прилагането на генното инженерство при хората. Иначе без съмнение вече щяхме да имаме светещи в тъмното човеци или гиганти, които пеят приспивни песнички.

Помислих си, че тази реплика е взета отнякъде другаде или най-малкото е упражнявана предварително. Професорът не изглеждаше като човек, който има навика да остроумничи.

— Но лечението на кистозната фиброза е напълно различно нещо — казах.

Той спря на място и се обърна към мен:

— Да. Няма място за сравнение между генното лечение на кистозната фиброза, което се справя с една ужасна болест, и играта с гени в името на някакво генетично подобрение. Или за създаване на уроди. Не може да става и дума за сравнение.