Предателят

— Закъсняваш с две минути, Ари. Това не е типично за теб.

— Вървенето ми отне повече време, отколкото очаквах.

— Глупости. — Коровин свали ръката си. — Трябва да знаеш, че търпението не е от силните страни на Иван. Затова не бе избран да работи в Първо главно управление. Счете се, че е твърде прибързан за чистия шпионаж. Трябваше да го назначим в Пето управление, където неговата невъздържаност можеше да бъде използвана.

— Имаш предвид, за да троши глави?

Коровин уклончиво сви рамене.

— Някой трябва да го прави.

— Сигурно е бил голямо разочарование за баща си.

— Иван? Той бе единствено дете. Беше… глезен.

— Личи си.

Шамрон извади сребърна табакера от джоба на палтото си и без да бърза, си запали цигара. Раздразнен, Сергей отново разсеяно погледна часовника си.

— Може би трябваше да ти изясня нещо, Ари. Този краен срок бе повече от хипотетичен. Иван очаква да му се обадя. Ако не го направя, има вероятност твоята агентка да се озове някъде с куршум в тила.

— Това би било доста глупаво, Сергей. Разбираш ли, ако Иван убие моята агентка, ще пропусне единствената възможност да си върне децата.

Коровин рязко обърна глава към Шамрон.

— Какво говориш, Ари? Да не би да ми казваш, че американците са се съгласили да върнат децата на Иван в Русия?

— Не, Сергей, не американците. Беше решение на Елена. Както можеш да очакваш, това я съсипа, но тя не иска да се пролива повече кръв заради мъжа й. — Шамрон направи пауза. — Освен това познава достатъчно добре децата си, за да си дава сметка, че те ще напуснат Русия веднага щом бъдат достатъчно големи и ще се върнат при нея.

Ари сякаш бе надвил способността на Коровин да се преструва. Той издиша облак дим в парижкия сумрак и направи неумел опит да прикрие изненадата си от развитието на нещата.

— Какво ти става, Сергей? Ти ми каза, че Иван иска децата си. — Шамрон погледна внимателно руснака. — Това ме кара да мисля, че предложението ти не е било сериозно.

— Не ставай смешен, Ари. Просто съм удивен, че наистина успя да се справиш.

— Мислех си, че отдавна си се научил никога да не ме подценяваш.

Градините бавно потъваха в сгъстяващия се мрак. Шамрон се огледа, после се взря в Коровин.

— Сами ли сме, Сергей?

— Сами сме.

— Някой да подслушва?

— Никой.

— Сигурен ли си?

— Никой не би посмял. Може да съм стар, но още съм Коровин.

— А аз още съм Шамрон. Така че слушай внимателно, защото няма да го казвам два пъти. В четвъртък следобед, в два часа вашингтонско време, руският посланик в Съединените щати трябва да се яви пред главния вход на Военновъздушната база „Андрюс“. Там ще бъде посрещнат от охраната на базата и екип от агенти на ЦРУ и служители на Държавния департамент. Те ще го заведат в една ВИП зала, където ще му бъде разрешено да прекара няколко минути с Анна и Николай Харкови. — Стареца направи пауза. — Запомни ли, Сергей?

— В два следобед, четвъртък, Военновъздушната база „Андрюс“.

— Когато срещата приключи, децата ще бъдат качени на самолет С-32 — военната версия на „Боинг-757“. Той ще кацне в Русия точно в девет часа сутринта в петък. Американците искат да използват летището до Конаково. Сещаш ли се за кое летище ти говоря, Сергей? Старата военновъздушна база, която бе превърната в гражданско летище, когато военната ви авиация не можеше да реши как да продължи да лети със самолетите си.

Коровин си запали друга руска цигара и с бавно махване угаси клечката кибрит.

— В девет часа. Летището до Конаково.

— Елена не иска, като слязат от самолета, децата да попаднат при някой непознат. Тя настоява Иван да отиде да ги посрещне на летището. Ако той не е там, децата няма да слязат от самолета. Изяснихме ли това, Сергей?

— Няма Иван, няма деца.

— В девет часа и пет минути самолетът ще бъде на пистата с отворени врати. Ако по това време моята агентка стои пред входа на израелското посолство в Москва, децата ще слязат от самолета. Ако тя не е там, екипажът ще включи двигателите и ще излети. И не си и помисляйте за брутални действия срещу самолета. Той е американска територия. А в петък, точно в девет сутринта, американският президент ще бъде заедно с руския президент и с лидерите на Групата на осемте на закуска в Кремъл. Не бихме искали нещо да развали настроението им, нали, Сергей?

— Можеш да говориш каквото си искаш за нашия президент, Ари, но той е човек, който спазва международните закони.

— Ако това е вярно, тогава защо вашият президент позволява на Иван да доставя огромно количество руски оръжия в най-нестабилните кътчета на света? Защо му разрешава да отвлече една от моите агентки и да я използва като разменна монета, за да си върне децата? — Тъй като думите му бяха посрещнати с мълчание, Шамрон продължи: — Предполагам, че всичко се свежда до парите, нали, Сергей? Колко пари поиска вашият президент от Иван? Колко трябва да плати Харков за привилегията да отвлече Григорий и моята агентка?

— Нашият президент е слуга на своя народ. Историите за личното му богатство са лъжи, с които западната пропаганда цели да дискредитира Русия и да я държи слаба.

— Личи си, че си остарял, Сергей.

Коровин не обърна внимание на забележката.

— Що се отнася до твоята липсваща агентка, Иван няма нищо общо с нейното изчезване. Мисля, че изясних това по време на първата ни среща.

— О, да, спомням си. Но нека сега аз да ти изясня нещо. Ако моята агентка не бъде върната жива и здрава в девет часа сутринта в петък, ще приема, че ти и твоят клиент действате подло. А това много ще ме ядоса.

— Иван не е мой клиент. Аз съм само пратеник.

— Не, не си. Ти си Коровин. — Шамрон се загледа в профучаващите край площад „Конкорд“ коли. — Знаеш ли самоличността на агентката, която държи Иван?

— Знам много малко.

Ари се усмихна скептично.

— Някога беше по-добър играч на покер, Сергей. Знаеш точно коя е тя, както и кой точно е съпругът й. А това означава, че знаеш какво ще се случи, ако тя не бъде освободена.

Шамрон пусна фаса си на чакълената алея.

— Но просто за да няма недоразумения, ще ти го кажа. Ако Иван я убие, ще държа отговорен за това Кремъл. А след това ще пусна моята служба срещу твоята. Нито един руски агент, където и да е по света, няма да може да върви по улиците, без да чувства дъха ни в тила си. — Стареца сложи длан върху ръката на Коровин. — Изяснихме ли това, Сергей?

— Да, Ари.

— Добре. Има и още нещо. Искам Григорий Булганов. И не ми казвай, че той не е моя работа.

Коровин се поколеба, после отговори:

— Ще видим.

— Четвъртък, в два часа следобед, Военновъздушната база „Андрюс“. Петък, в девет часа сутринта, летището до Конаково. Петък, в девет часа сутринта, моята агентка пред израелското посолство. Не ме разочаровай, Сергей. Много хора ще загубят живота си, ако го направиш.

Шамрон се изправи, без да каже нищо повече, и тръгна към Лувъра с Рами, който сега вървеше бдително до него. Бодигардът не бе успял да чуе какво си бяха изяснили, но бе сигурен в едно: Стареца все още бе върховният шеф. И току-що бе вдъхнал страх от Бога у Сергей Коровин.

57. Летище Шанън, Ирландия

Името Арън Дейвис от президентската служба за предварителна подготовка към Белия дом им беше непознато. Обаче заповедта, която бяха получили, беше недвусмислена. Трябваше да го вземат по време на спирането за зареждане с гориво в Шанън и да го закарат благополучно в Москва. И не се опитвайте да говорите с него по време на полета. Той не е от разговорливите. Те не попитаха защо. Бяха от тайните служби.

Никога не им казаха истинското му име или коя е родината му. Така и не узнаха, че тайнственият им пасажер беше легенда или че бе прекарал изминалите четиридесет и осем часа в Лондон, ангажиран с предварителна работа от съвсем друго естество, като сновеше между Гроувнър Скуеър и израелското посолство в Кенсингтън. Макар че бе видимо уморен и напрегнат, всички онези, които срещнаха Габриел през този период, по-късно щяха да си спомнят неговото изключително самообладание. Той нито веднъж не се ядоса, казваха те. Нито веднъж не показа слабост. Хората от екипа му, физически изтощени след две седмици работа на терен, откликваха със светкавична скорост на спокойния му, но неумолим натиск. Само дванадесет часа след като бе позвънил на Елена Харкова, половината бяха на терена в Москва с провесени на шията акредитиви и непокътнато прикритие. Останалите се присъединиха към тях по-късно същата вечер, в това число и шефът на „Специални операции“ — Узи Навот. Нито една друга служба на света не би изпратила толкова високопоставен служител на терен в толкова враждебна страна. Но пък и нито една друга служба не беше точно като израелската.