Предателят

Бяха подминали „Василий Блажени“ и наближаваха югоизточния ъгъл на Кремъл. Право пред тях бе река Москва, замръзнала и покрита със сиво-бял сняг. Навот смушка Алон да свие надясно и го поведе по крайбрежната улица. Сега вятърът духаше в гърба им. Като подминаха двама отегчени на вид московски милиционери, Габриел попита Узи дали е видял при дачата нещо, което да налага промяна на плана. Навот поклати отрицателно глава.

— А какво ще кажеш за оръжията?

— В оръжейната стая на посолството има всичко. Само кажи какво искаш.

— „Берета 92“ и „Мини Узи“, и двата с шумозаглушители.

— Сигурен ли си, че миниузито ще свърши работа?

— В дачата ще е тясно.

Те минаха покрай още една двойка милиционери. Вдясно от тях, над червените стени на древната крепост, се виждаше богато украсената жълто-бяла фасада на Големия кремълски дворец, където сега течеше срещата на Г-8.

— Какво е положението с рейндж роувъра?

— Беше доставен снощи.

— Черен ли е?

— Разбира се. Хората на Иван карат само черни рейндж роувъри.

— Откъде го взехте?

— От местно представителство в северната част на Москва. Шамрон ще се вбеси, когато види цената.

— Регистрационните номера?

— Погрижили сме се за тях.

— Колко време ще отнеме, за да стигна от „Метропол“ дотам?

— В нормална страна — най-много два часа и половина. Тук… Михаил иска да те вземе в два часа сутринта, просто за да е сигурен, че няма да има проблеми.

Бяха стигнали до югозападния ъгъл на Кремъл. От другата страна на реката се издигаше колосална сива жилищна сграда, увенчана с въртящата се емблема на „Мерцедес-Бенц“. Известна като „Дом на набережной“, тя бе построена от Сталин през 1931 година като дворец на съветските привилегии за най-елитните представители на номенклатурата. По време на Големия терор той я бе превърнал в къща на ужасите. Близо осемстотин души — една трета от обитателите й — били измъкнати от леглата им и убити в едно от местата за екзекуции, каквито имало в околностите на Москва. Тяхното наказание практически било винаги едно и също: нощен побой, куршум в тила, бързо заравяне в масов гроб. Независимо от кървавата му история, „Дом на набережной“ сега се считаше за една от най-престижните жилищни сгради в Москва. Иван Харков притежаваше луксозен апартамент на деветия етаж. Той беше едно от най-ценните му притежания.

Габриел погледна към Навот и забеляза, че той се взира в малкия тъжен парк срещу жилищната сграда: Блатния площад — сцена на може би най-известния спор в историята на Службата.

— Онази вечер трябваше да ти счупя ръката. Нищо от това нямаше да се случи, ако те бях замъкнал в колата и те бях извел от Москва заедно с останалата част от екипа.

— Така е, Узи. Нищо от това нямаше да се случи. Никога нямаше да открием ракетите на Иван, а Елена Харкова щеше да е мъртва.

Навот пренебрегна забележката.

— Не мога да повярвам, че пак сме тук. Бях се заклел кракът ми никога повече да не стъпи в този град. — Той погледна Алон. — Защо, за бога, Иван иска да има апартамент на такова място? Тази сграда е обитавана от призраци. Човек почти чува писъците им.

— Веднъж Елена ми каза, че съпругът й е върл сталинист. Къщата му в Жуковка е построена на терен, който някога е принадлежал на дъщерята на Сталин. А когато си е търсел жилище близо до Кремъл, Харков е купил апартамента в „Дом на набережной“. Първият собственик на апартамента на Иван е бил висш функционер в Министерството на външните работи. Главорезите на Сталин са го заподозрели, че шпионира за германците. Те го отвели в Бутово и му пуснали един куршум в тила. Очевидно Иван обича да разказва тази история.

Узи бавно поклати глава.

— Някои хора търсят хубава кухня и красива гледка. Обаче, когато Иван си търси място, иска кърваво минало.

— Нашият Иван е уникален.

— Може би това обяснява защо е купил хиляда и петстотин декара безполезна брезова гора и мочурище край Москва.

„Да — помисли си Габриел, — може би е така“. Той погледна назад към крайбрежната улица и видя да се приближава Ели Лавон, все още държащ куфарчето в дясната си ръка. Когато мина край тях, Лавон леко сръга Габриел в гърба. Това означаваше, че срещата е продължила достатъчно дълго. Навот свали ръкавицата си и протегна ръка.

— Връщай се в „Метропол“. Дръж главата си наведена. Опитай се да не се тревожиш. Ще я върнем.

Алон стисна ръката на Узи, после се обърна и пое към Възкресенските порти.

Макар че Навот не разбра това, Габриел не се подчини на заповедта да се върне в стаята си в хотел „Метропол“ и вместо това отиде до улица „Тверская“. Като застана пред административната сграда с № 6, той се загледа в рекламните постери на витрините на туристическата агенция „Галактика“. Единият показваше руска двойка, която обядваше и пиеше шампанско край ски пистите на Куршевел; на другия се виждаха две руски нимфи, които се припичаха на плажовете на Френската Ривиера. Иронията, изглежда, убягваше на Ирина Булганова, бивша съпруга на предателя Григорий Булганов, която седеше примерно зад бюрото си, долепила телефонната слушалка до ухото си. Имаше толкова много неща, които Алон искаше да й каже, но не можеше. Не още. И така той стоеше там, гледайки я през покритото със скреж стъкло. „Реалността е състояние на ума — помисли си Габриел. — Реалността може да бъде каквато искаш да бъде“.

59. Гроувнър Скуеър, Лондон

Ако Габриел заслужи висока оценка за проявената сдържаност при напрежението през последните часове преди операцията, за съжаление същото не можеше да се каже за Ари Шамрон. При своето завръщане в Лондон той си направи базов лагер в израелското посолство в Кенсингтън и го използваше, за да сипе нападки срещу цели, намиращи се от Тел Авив до Лангли. Агентите в оперативния отдел на булевард „Цар Саул“ бяха толкова уморени от неговите избухвания, че теглиха жребий, за да определят кой ще има нещастието да отговаря на обажданията му. Единствено Ейдриън Картър не загуби търпение към него. Самият той бивш действащ агент, работил на терен, Картър знаеше какво чувство на пълна безпомощност изпитваше Шамрон. Тъй като планът за измъкването на пленниците беше на Габриел, Ари можеше само да движи лостовете и да дърпа конците. Но дори и тогава той беше силно зависим от Картър и ЦРУ. Това нарушаваше вярата му в принципа кахол ве’лаван. Ако зависеше от него, Стареца щеше да влезе в дачата на Иван насред гората и да свърши лично работата. И само глупак би заложил срещу него. „Той е правил неща, които никой от нас не може да си представи — каза Картър в негова защита. — И има белези, които го доказват“.

В 18,00 часа същата вечер Ари се отправи към американското посолство в Мейфеър за началото на операцията. Млада служителка на ЦРУ — румена девойка, която изглеждаше така, сякаш току-що бе завършила първата си студентска година зад граница — го посрещна на Ъпър Брук Стрийт. Тя го преведе край охраняващия морски пехотинец, после го качи в сигурния асансьор, който го свали в дълбините на подземната пристройка. Ейдриън Картър и Греъм Сиймор вече бяха там и седяха на най-горната площадка в амфитеатрално оформения оперативен център. Шамрон седна от дясната страна на Картър и погледна към един от големите екрани в предната част на помещението. На него се виждаха два самолета, стоящи на писта край Вашингтон, окръг Колумбия. И двата принадлежаха на 89 транспортно авиокрило към Военновъздушната база „Андрюс“. И двата бяха заредени с гориво и готови за излитане.

В 19,00 часа телефонът на Картър иззвъня. Той бързо вдигна слушалката до ухото си, слуша мълчаливо няколко секунди, после затвори.

— Той паркира пред портата. Изглежда, започваме, господа.

Имаше време във Вашингтон, когато всеки от правителството и медиите можеше да каже наизуст името на съветския посланик в Съединените щати. Но тези дни малко хора извън Фоги Ботъм 25 и пресслужбата на Държавния департамент бяха чували за Константин Третяков. Макар че говореше свободно английски, посланикът на Руската федерация рядко се появяваше по телевизията и никога не организираше партита, на които никой не би си направил труда да присъства. Той бе забравен човек в град, където някога към московския дипломатически пратеник се отнасяха почти като към държавен глава. Третяков бе най-лошото нещо, което някой можеше да бъде във Вашингтон. Той беше без значение.