Предателят

— Къде е обичайният ви охранител?

Банкерът отговори без колебание:

— Наложи се да го уволним. За съжаление, не мога да навляза в подробности. Обаче бъдете сигурен, че авоарите на нито един клиент не са били засегнати, в това число и вашите.

— Какво облекчение. — Очите му все така бяха впити в Навот. — Случайно съвпадение. Нова секретарка и нов охранител.

Бекер отново успя да даде бърз отговор:

— За съжаление, единственото постоянно нещо е промяната, даже в Швейцария.

Навот отвори втората врата на трезора и отстъпи встрани. Руснакът не помръдна от мястото си, като местеше поглед от банкера към охранителя и обратно. Петров очевидно бе изпълнен с подозрение и не му се искаше да влезе. Узи се запита дали пет милиона евро в брой са достатъчни да го изкушат. Не му се наложи да чака дълго за отговора.

— Съжалявам за безпокойството, хер Бекер, но промених намерението си. Ще се погрижа за делата си друг път.

На лицето на Бекер се изписа изненада. За момент Навот се притесни, че той може да импровизира и да предложи на руснака да преосмисли решението си. Вместо това, той отстъпи встрани със сдържаната любезност на оберкелнер и направи жест към изхода.

— Както желаете.

Петров хвърли предупредителен поглед на Навот, после се обърна и тръгна по коридора. Узи бързо обмисли възможностите. Ако руснакът излезеше от банката, екипът щеше да има две алтернативи: да го отвлече на оживена цюрихска улица — едва ли най-благоприятното решение — или да го проследи до следващата му дестинация. По-добре да го хване тук, в помещенията на „Бекер и Пул“, дори и това да означаваше да го направи сам.

Узи имаше едно предимство: факта, че Петров бе с гръб към него — и се възползва от това. Като бутна Бекер настрана с един замах на лявата си ръка, той нанесе с дясната саблен удар по врата на Антон. Ударът можеше да убие обикновен човек, но Петров само леко залитна. Като възстанови равновесието си, той бързо пусна дипломатическите куфарчета и бръкна с лявата ръка под палтото си. Когато се обърна с лице към Навот, пистолетът вече бе изваден. Узи сграбчи за китката лявата ръка на руснака и я блъсна в стената. После обърна глава и неистово затърси дясната му ръка. Не беше трудно да я открие. С разперени пръсти, разкривайки смъртоносния пръстен, тя се протягаше към врата му. Узи сграбчи и тази китка и я задържа. Няма да си сам — беше казал Габриел. Странно как нещата като че ли никога не вървяха по план.

Сара чу един след друг два звука: мъжко изпъшкване от болка, последвано от силен бумтеж. След няколко секунди до нея долетя трети звук — звъненето на интеркома. Габриел и другите от екипа чакаха пред входа на банката. Щяха да им бъдат необходими поне трийсет секунди, за да влязат и да стигнат до трезора. Трийсет секунди, в които Узи щеше да се бори сам за живота си с професионален руски убиец.

Аз също няма да се поколебая, Узи.

Сигурна ли си в това?

Напълно.

Сара бръкна под бюрото и измъкна пистолета от чантата си. Като дръпна предпазителя, тя скочи на крака и тръгна към коридора.

При третото позвъняване администраторката най-сетне отговори:

— Какво обичате?

— Името ми е Хайнрих Кивер. Хер Бекер ме очаква.

— Един момент, моля.

Моментът сякаш продължи цяла вечност.

— Хер Кивер?

— Да?

— За съжаление, никой не вдига телефона на хер Бекер. Бихте ли изчакали още минутка, моля?

— Може ли да почакаме вътре? Малко е студеничко навън.

— Опасявам се, че това е против правилата. Сигурна съм, че хер Бекер ще дойде при вас след минута.

— Благодаря ви.

Габриел погледна Михаил.

— Мисля, че имаме проблем там вътре.

— Какво ще правим?

— Ще чакаме, освен ако не измислиш някакъв начин за проникване в цюрихска банка.

Никое обучение за боравене с огнестрелни оръжия вероятно не би могло да подготви Сара за гледката, която се разкри пред нея, когато влезе в коридора, водещ към трезора: свит от страх швейцарски банкер и двама едри мъже, които полагаха огромни усилия да се убият един друг. Навот бе успял да притисне Петров до стената и се опитваше с всички сили да задържи ръцете на руснака. В лявата ръка на Петров имаше пистолет. Дясната му ръка бе празна, но пръстите й бяха широко разперени и той явно се мъчеше да сграбчи врата на Узи.

Пръстенът!

Едно докосване на отровния шип щеше да е достатъчно. Едно докосване — и Навот щеше да умре за минути.

Като стисна пистолета с две ръце и ги протегна напред, Сара мина странично край Бекер и се насочи към двамата борещи се мъже. Петров веднага забеляза приближаването й и се опита да насочи собственото си оръжие към нея. Навот реагира бързо, като изви ръката на руснака и я блъсна в стената, така че дулото на пистолета се насочи към тавана.

— Застреляй го, Сара! Стреляй, по дяволите!

Тя направи две крачки напред и допря пистолета си до лявото бедро на Петров. Аз също няма да се поколебая, Узи. И не се поколеба. Нито за миг. Куршумът раздроби тазобедрената става на руснака и кракът му се огъна. Въпреки това, лявата му ръка продължи да стиска пистолета. Дясната все още бе на сантиметри от врата на Навот.

— Отново, Сара! Стреляй отново!

Този път тя допря пистолета си до лявото рамо на Петров и натисна спусъка. Когато ръката на руснака се отпусна, Сара бързо изтръгна пистолета от дланта му. Свободен да използва дясната си ръка, Узи сви масивния си юмрук и нанесе на Петров три съкрушителни удара в лицето. Двата последни бяха излишни. Антон рухна още след първия.

53. Барген, Швейцария

На пет километра от германската граница, в края на тясна долина, е разположен Барген, известен в Швейцария с това, че е най-северното градче на страната. Той няма какво друго да предложи освен бензиностанция и малък пазар, посещаван от пътниците, отправили се за някъде другаде. Изглежда, никой не обърна внимание на двамата мъже, чакащи на паркинга пред него в едно ауди седан. Единият имаше рядка рошава коса и пиеше кафе от картонена чашка. Другият имаше изумруденозелени очи и наблюдаваше трафика по магистралата — белите светлини на фаровете по посока на Цюрих и червения поток от светлините на габаритите, течащ към германската граница. Чакане… Винаги чакане… Чакане на самолет или влак. Чакане на източник на информация. Чакане слънцето да изгрее след нощ на убийство. Чакане на един ван, возещ ранен руски убиец.

— Тази банка ще има сериозни проблеми — каза Ели Лавон.

— Бекер ще си мълчи. Няма избор.

— А ако не може?

— Тогава ще оправяме бъркотията по-късно.

— Хубавото е, че швейцарците се присъединиха към модерния свят и махнаха граничните си постове. Спомняш ли си какво бе навремето, Габриел? Щяха да ни разтакават напред-назад.

— Спомням си, Ели.

— Не мога да ти кажа колко пъти трябваше да седя там, докато онези самодоволни швейцарски момчета претърсваха камиона ми. Сега едва те поглеждат. Това ще е четвъртият ни руснак за три дни и никой няма да разбере.

— Правим им услуга.

— Ако караме с това темпо, в Швейцария няма да остане нито един руснак.

— Точно това имах предвид.

Точно тогава един ван влезе в паркинга. Габриел слезе от аудито и отиде до него. Като отвори задната врата, видя Сара и Навот да седят на пода. Петров бе проснат между тях.

— Как е той?

— Още е в безсъзнание.

— Пулс?

— Наред е.

— Как е кръвозагубата?

— Не е много зле. Мисля, че куршумите са обгорили кръвоносните съдове.

— От булевард „Цар Саул“ изпращат лекар в къщата за разпит. Ще издържи ли?

— Той ще се справи. — Узи подаде на Габриел малък полиетиленов плик, затворен с цип. — Ето ти един сувенир.

Вътре беше пръстенът на Петров. Алон внимателно пъхна пликчето в джоба на якето си и подкани с жест Сара да слезе от вана. Той й помогна да се настани на задната седалка на аудито, после седна зад волана. След пет минути двете превозни средства бяха в безопасност от другата страна на невидимата граница, в Германия. Сара успя да сдържи емоциите си още няколко минути. След това опря глава на прозореца и заплака.