Патриотични игри

— Никой не знае — отговори Кантор. — Мисля, че качествата му се преувеличават.

— Зная — отговори Райън. — Това, което търся, е… аромат, мисля. Опитвам се да разбера как разсъждава той, кой му дава пари. — Райън замълча, но се досети: — Възможно ли е да има хора в ИРА?

— Какво искаш да кажеш?

— Бяга, за да си спаси живота, когато открива, че ИРА го търси, за да му одере задника. Две години по-късно е отново на хоризонта със своя собствена организация. Откъде са дошли хората му?

— Очевидно някои от ИРА са му приятели — каза Кантор.

— Разбира се — кимна Джек. — Хора, на които е бил сигурен, че може да разчита. Но знаем, че този тип се занимава и с контраразузнаване, нали?

— Какво искаш да кажеш? — Кантор не беше мислил за тези неща.

— Кой е главната заплаха за О’Донъл?

— Всички искат да го хванат…

— Кой иска да го убие? — промени въпроса си Джек. — Англичаните нямат смъртно наказание, но ИРА има.

— Е?

— Е, ако ти си О’Донъл, ако вербуваш хора от ИРА и ако знаеш, че ИРА има желание да окачи главата ти за украса на някоя стена, няма ли да оставиш хора, които да ти подсказват какво да правиш?

— Разумно е — замислено каза Кантор.

— След това коя е политическата цел на АОЪ?

— Не знаем това.

— Не ми пробутвай тези глупости, Марти — сопна се Райън. — Повечето от информацията в тези документи идва от ИРА, нали? Как, по дяволите, тези хора знаят какво иска АОЪ? Как идват при тях разузнавателните данни?

— Изсилваш се, Джек — предупреди го Кантор. — Аз също съм виждал данните. Те са преди всичко отрицателни. Типовете от ИРА, от които е била измъкната информацията, са казали единствено, че някои операции не са техни. Може само да се предполага, че АОЪ ги е провела по непреки пътища. Не мисля, че всичко е така ясно, както го виждаш.

— Не, двамата, които са написали този доклад, доста добре доказват, че върху тези операции лежат отпечатъците на АОЪ. АОЪ има собствен стил, Марти! И можем да установим това, нали?

— Водиш излишен спор — изтъкна Кантор. — О’Донъл идва от ИРА, следователно е вербувал хората си оттам, и прочие. Аргументите ти са логични, но не забравяй, че стоят на много несигурна основа. Ами ако АОЪ наистина са група за специални действия на ИРА? Не е ли в техен интерес да имат нещо такова? — Кантор дяволски добре можеше да защитава позициите си, което беше една от причините да е изпълнителен помощник на Гриър.

— Да. В това има известна истина — призна си Райън. — И все пак във всичко, което казвам, има смисъл, ако приемем, че АОЪ е реалност.

— Признавам, логични са, но не и доказани.

— Значи вече имаме първия логически извод за тези типове. Какво научаваме от него?

Кантор се усмихна.

— Кажи ми, когато го измислиш.

— Мога ли да говоря с някого за това?

— С кого? Просто искам да знам, преди да отговоря с „не“.

— Аташето по правните въпроси в Лондон Дан Мъри — отговори Райън. — Предполага се, че той има всички пълномощия по този материал, пали?

— Да, така е. Той работи и с наши хора. Окей, можеш да разговаряш с него. Така няма да изтече информация.

— Благодаря ти.

Пет минути по-късно Кантор седеше в другия край на бюрото на адмирал Гриър.

— Той наистина знае как да зададе правилния въпрос.

— И на какво е попаднал? — попита адмиралът.

— Същите въпроси, които Емил Джейкъбс и хората му задават: Какво иска О’Донъл? Проникнал ли е в ИРА? Ако е проникнал, защо?

— И Джек казва…

— Същото, което казват и Джейкъбс, и ФБР: О’Донъл е обучен за контраразузнавач. ИРА иска да опъне кожата му на вратата на плевнята, а най-добрият начин да пази кожата си на мястото и е да има хора в ИРА, които да го предупреждават, ако онези се доближат много.

Адмиралът кимна в знак на съгласие, след това отмести поглед встрани. Инстинктът му подсказваше, че това е само част от отговора. Трябваше да има още.

— Още нещо?

— За обучението. Не е прегледал още цялата информация. Мисля, че трябва да му дадем повече време. Но бяхте прав, сър. Много е умен.

Мъри вдигна слушалката и натисна десния бутон, без да обръща много внимание.

— Да?

— Дан? Обажда се Джек Райън — каза гласът от слушалката.

— Как са работите, преподавателю?

— Горе-долу. Искам да говоря за нещо с теб.

— Давай.

— Мисля, че АОЪ е проникнала в ИРА.

— Какво? — Мъри се изправи рязко в стола си. — Хей, шампионе, не мога да… — Погледна към телефона. Линията, по която говореше, беше… — Какво правиш на тази секретна линия?

— Нека просто кажем, че отново съм на правителствена служба — скромно отговори Райън.

— Никой не ми е казал.

— И какво мислиш?

— Мисля, че е възможно. Джим и имаше същата идея преди три месеца. Бюрото е съгласно, че в това има смисъл. Няма обективно доказателство в подкрепа на тази теория, но всички мислят, че с логична — искам да кажа, че това би било много умно от страна на нашия приятел Кен, ако успее да го направи. Не забравяй, че ИРА има много добра вътрешна сигурност, Джек.

— Ти ми каза, че повечето от пешата, които знаем за АОЪ, идват от източници в ИРА. Те как получават тази информация? — бързо попита Райън.

— Какво? Обърка ме.

— Как ИРА разбира какво прави АОЪ?

— О, да. Не знаем — Това беше въпрос, който притесняваше Мъри и Джеймс Оуенс, но ченгетата през цялото време се занимават с анонимни източници на информация.

— Те защо биха го правили?

— Защо биха казвали на ИРА какво мислят да правят ли? Нямаме представа. Ако имаш предположение, готов съм да слушам.

— Как ти се струва, дали не го прави, за да набира нови хора за групата си? — попита Райън.

— Защо не помислиш по този въпрос още няколко секунди? — веднага отговори Мъри. Райън току-що беше преоткрил теорията, че земята е плоска.

За момент настъпи тишина.

— О, в този случай би рискувал да бъде проникнат от ИРА.

— Много добре, шампионе. Ако О’Донъл е проникнал в ИРА като мярка за сигурност, за да защитава себе си, защо му е да кани членове на група, която иска да му съдере задника? Ако искаш да се самоубиеш, има по-прости начини, Джек. — Мъри се засмя. Дочу как Райън спихна като спукан балон.

— Е, добре. Мисля, че си го заслужих. Благодаря ти.

— Съжалявам за студения душ, но погребахме тази идея преди два месеца.

— Но той трябва да е вербувал хората си от ИРА — със закъснение възрази Райън. Наруга се мислено за това, че е толкова тъп, но си спомни, че Мъри е експерт по тези въпроси от години.

— Да, съгласен съм, но винаги е разполагал с малко хора — каза Мъри. — Колкото по-голяма става организацията, толкова по-голям е рискът, че ИРА ще проникне в нея и ще го унищожи. Ей, Джек, те наистина искат да му съдерат задника. — Мъри за малко не се изпусна за сделката, която Дейвид Ашли беше сключил с ИРА. ЦРУ все още не знаеше нищо.

— Как е семейството? — попита той, за да смени темата.

— Добре.

— Бил Шоу казва, че е разговарял с теб миналата седмица… — каза Мъри.

— Да. Затова сега съм тук. Ти ме накара постоянно да треперя и да се ослушвам, Дан. Има ли друго, което си разбрал?

Този път беше ред на Мъри да спихне.

— Колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че се тревожа неоснователно. Няма никакви сведения, Джек. Всичко е просто инстинкт, нали знаеш, както е при бабите. Извинявай, мисля, че реагирах прекалено силно на нещо, което Джими ми каза. Надявам се, че не съм те разтревожил много.

— Не се притеснявай — отговори Джек. — Трябва да си тръгвам. Дочуване.

— Да, довиждане, Джек. — Мъри затвори телефона и се върна към работата си.

Райън направи същото. Трябваше да приключи към обед, за да може да стигне навреме за първия си час. Куриерът се върна с количката и отнесе папките заедно със записките на Джек, които, разбира се, бяха секретни. Той напусна сградата след няколко минути, но съзнанието му все още преработваше прочетените данни.