Патриотични игри

„Това е интересно…“ Райън излезе от стаята и тръгна надолу по коридора към барчето, откъдето си купи пакет цигари. След по-малко от минута отново стоеше пред канцеларията си и се занимаваше с цифровата ключалка на вратата.

„Повече хора в една операция.“ Райън запали една от цигарите с ниско съдържание на никотин. Това беше нарушение на обикновените процедури за сигурността. Колкото повече хора участват в една операция, толкова по-голям е рискът тя да бъде провалена. Какво означаваше това? Райън изследва три различни операции, като търсеше нови повтарящи се неща.

След десет минути всичко му се изясни. АОЪ беше военна организация в по-голяма степен, отколкото ИРА. За разлика от малките, независими групи, типични за терористите по градовете, АОЪ се организираше според класическите военни изисквания. ИРА най-често разчиташе на един убиец и по-рядко на групи за специално действие. Райън знаеше за много случаи, при които „определен“ убиец — термин, популярен в ЦРУ през последната година — притежаваше специална пушка и лежеше в засада като ловец на елени, често по няколко денонощия, за да порази конкретна цел. Но АОЪ беше различна. Те не нападаха отделни хора. Изглежда, разчитаха на разузнавателен и на нападателен отряд, които действаха в тясно сътрудничество. „Но наблягаме на думата «изглежда»“ — прочете Райън и от това му стана ясно, че заключението е изведено от оскъдна информация. Когато правеха нещо, обикновено се измъкваха чисти. Всичко опира до планиране и средства.

„Класически военни изисквания.“ Това означава, че АОЪ се доверява на своите хора и не се съмнява в сигурността си. Джек започна да си води записки. Същинските факти в доклада бяха малко — той преброи шест, — но анализът беше интересен. АОЪ проявяваше страхотен професионализъм при планирането и изпълнението на операции, много по-висок от този на ИРА, която също беше достатъчно опитна. Вместо ограничен брой наистина умни оперативни бойци, изглежда, всички в малката организация боравеха еднакво добре с оръжието. Това беше учудващо.

„Военно обучение? — записа Райън. — Колко добро е? Къде е провеждано? Какъв е източникът?“ Погледна следващия доклад — той имаше по-късна дата и показваше по-силно внимание от страна на управлението. ЦРУ беше започнало да се интересува от АОЪ от седем месеца. „Веднага след като аз напуснах — отбеляза Джек. — Съвпадение.“

В тази папка вниманието се концентрираше върху О’Донъл — предполагаемия предводител на АОЪ. Първото, което Райън видя, беше снимка, направена от английски екип за събиране на разузнавателна информация. Мъжът беше сравнително висок, но изглеждаше съвсем обикновен. Снимката имаше дата отпреди много години и Райън прочете, че мъжът си е направил пластична операция, за да промени лицето си. Джек разгледа снимката. Бил е на погребение на член на ИРА, убит от полка за защита на Ълстър. Лицето му изглеждаше достатъчно сериозно, а в очите му се четеше твърдост. Чудеше се колко ли информация може да се извлече само от снимка на човек, присъстващ на погребението на свой другар, и я остави настрани, за да прочете биографията му.

Израснал сред работническата класа. Баща му бил шофьор на камион. Майка му починала, когато бил на девет години. Посещавал католическо училище, разбира се. Препис от дипломата му показваше, че е бил достатъчно умен. О’Донъл завършил политически науки в университета е отличие. Изкарал всички курсове по марксизъм, които университетът предлагал, а в края на 60-те и началото на 70-те години участвал в групи за човешките права. Това привлякло вниманието на ирландската полиция и на английските разузнавателни служби. След завършване на университета изчезнал за една година, като отново се появил след Кървавата неделя през 1972 година, когато войници от английската армия не издържали и стреляли в група демонстранти, вследствие на което четиринадесет невъоръжени човека загинали.

— Ето ти едно съвпадение — прошепна Райън. Войниците все още твърдяха, че някой от тълпата е стрелял по тях, а те просто са отговорили на стрелбата, за да се защитят. Разбира се, официалният доклад, направен от англичаните, подкрепяше това — какво друго са можели да кажат? Райън вдигна рамене. Възможно е да е било така. Най-голямата грешка на англичаните е била, че са изпратили войски в Северна Ирландия. На тях са им били необходими добри полицаи, които да установят законност и ред. Но тогава, когато полицията на Ълстър е била неуправляема, и при наличието на убийците от специалния отдел не е имало друга алтернатива. Така че били са изпратени войници, за да действат в ситуация, за която не са били добре обучени…и са се поддали на провокации. Изведнъж Райън се досети.

„Политически науки. Курсове по марксизъм.“ О’Донъл наистина се е скрил от хоризонта и се е появил около година по-късно, веднага след Кървавата неделя, а скоро след това е бил разпознат от информатор като шеф на вътрешната сигурност на ИРА. Той не е получил този пост въз основа само на работата в колежа. Трябвало е да действа, за да го заслужи. И терористите, както при всяка друга професия, първо чиракуват. Кевин Джоузеф О’Донъл по някакъв начин е заслужил поста си. „Как си го направил? Не си ли бил сред хората, които са режисирали провокациите? Ако е така, къде си се научил да го правиш и дали годината, през която си отсъствал, има нещо общо с това? Обучаван ли си на спешни тактически действия в градове … може би в Крим?…“

„Твърде много съвпадения“ — каза си Джек. Ръководителите на ИРА и ИНА са били обучавани в Съветския съюз. Това беше обсъждано толкова много, че вече беше загубило правдоподобността си. Освен това не трябваше непременно да е станало нещо толкова драматично. Може би сами са избрали правилната тактика или пък са я прочели в някоя книга. Имайте премного книги за това как се води партизанска война в градски условия. Джек беше чел няколко такива.

Обърна страниците и се спря на момента, когато О’Донъл изчезва за втори път. Тук най-после информацията от английските източници беше пълна. О’Донъл е бил забележително ефективен като шеф на вътрешната сигурност. Почти половината от хората, които е убил, наистина са били информатори, което не с лош резултат за този вид работа. На края на папката намери две нови гъсто изписани страници и прочете в тях информацията, която Дейвид Ашли беше събрал преди няколко месеца в Дъблин… „Той се поувлече“… О’Донъл беше използвал поста си, за да елиминира хора от ИРА, чиито политически виждания не са съвпадали напълно с неговите. Открили са това и той е изчезнал за втори път. Отново данните бяха несигурни, но съвпадаха с това, което Мъри му беше казал в Лондон. О’Донъл е бил някъде.

Разбира се, убедил е някого да осигури финанси, обучение и подкрепа за неговата зараждаща се организация. „Неговата зараждаща се организация — помисли си Райън. — Откъде е дошла тя?“ Между изчезването на О’Донъл от Ълстър и преди първата положително идентифицирана операция на АОЪ имаше промеждутък от две години. Цели две години. Данните от английското разузнаване предполагаха пластична хирургия. Къде? Кой е заплатил за нея? „Не го е направил в някоя смотана страна от третия свят“ — помисли си Райън. Запита се дали Кати не би могла да разбере от колегите си в болницата дали се намират лесно добри дерачи на лица. „Две години, за да промени лицето си, да се сдобие с финансова подкрепа, да наеме армията си, да установи своя база и да започне да нанася удари…Не е лошо“ — помисли си Райън с възхищение.

„Още една година, преди името на групата да стане известно.“

Райън се обърна, защото дочу, че някой се опитва да отвори бравата на вратата му. Беше Марти Кантор.

— Мислех, че си спрял да пушиш — посочи към цигарата той. Райън я смачка.

— Така мисли и жена ми. Виждал ли си всичките тези неща?

— Да — кимна Кантор. — Шефът ме накара да ги разгледам през уикенда. Какво мислиш?

— Мисля, че този тип О’Донъл е ужасен кучи син. Организирал е и е обучил групата си като истинска армия. Достатъчно малка е, за да познава всеки от тях. Идеологическото му минало ми подсказва, че е добър вербовчик. Гласува необичайно високо доверие на хората си. Политик е, но освен това знае как да мисли и планира като войник. Кой го е обучавал?