Зелено дайкири

[Kodirane UTF-8]

Пол Ливайн

Зелено дайкири

_Когато се стигне до любов и убийство… дори най печените адвокати на Маями имат нужда от алиби._

Вземете една част Джон Гришам, две части Нелсън Демил, сложете щипка Мики Спилейн и voila — получавате Пол Ливайн, чиито съдебни трилъри са обявени от критиците за „неприлично… забавни“ и „романи от най-висока класа“. Ливайн се завръща в този нажежен до червено роман с двама печени адвокати по дело, което може да е шансът на живота им — ако преди това не се избият един друг.

Тя е от стар заможен род. Той е бедно момче от Коконът Гроув.

Единственото общо помежду им е правото. Докато не се изправят един срещу друг в най-нашумялото дело за убийство на века — случай, от който хвърчат искри, който кара медиите да полудяват и противоположностите да се привличат.

Заобиколени от престъпници, измамници и други „образи“, Соломон и Лорд трябва да разрешат случая, преди да са се разорили, попаднали в затвора… или още по-лошо — в леглото.

На Рене,

която осветява пътя

Благодарности

Задължен съм на много хора, които щедро ми предоставиха времето и опита си.

Ранди Андерсън — забележителен сценарист, печен покерджия и мъдър приятел — ми помогна неимоверно за създаването на Стив Соломон и Виктория Лорд.

Едуард Шохат, ас сред адвокатите, сподели енциклопедичните си познания по наказателно право. Ейнджъл Кастило-младши, начетен юрист, ме напътстваше през Литъл Хавана и гражданските съдилища.

Специални благодарности на общинските съдии от Маями Лестър Ланджър и Станфорд Блейк и на асистентката по юридически въпроси Тери Съливан, помощник щатския адвокат Кристина Матяк, помощник обществения защитник Ивон Колодни, обществения защитник на доброволни начала Йоланда Бърковиц и заместник-директорката на фондация „Глас в защита на децата“.

Рик и Сю Нюхаузър любезно ми позволиха да се възползвам от дома им в Гейбълс Истейтс като мизансцен. Възползвах се от опита на обществените защитници „Гросман и Рот“ благодарение на непрекъснатата подкрепа на асовете в съдебната зала Стюарт Гросман и Нийл Рот.

>

1.

Съкилийници

Противоположностите се привличат,

мъдрите така твърдят.

Но да си приличахме малко поне ми се ще,

така войната щеше по-кратко да трае поне.

„Но аз я обичах“

текст Гордън Дженкинс

Франк Синатра, „Рипрайз Рекърдс“, 1981

Мъжът в ареста разхлаби вратовръзката си, захвърли изпомачканото си велурено сако в ъгъла и се изтегна върху твърдата пластмасова пейка. Жената в килията отсреща съблече тесния си кариран жакет, сгъна го внимателно, преметна го през ръка и започна да се разхожда.

— Спокойно, Вики. Няма да ни държат дълго — обади се мъжът.

— Виктория — поправи го жената. Стъпките й гневно отекваха по голия циментов под.

— Чакай да отгатна: никога досега не са те задържали за обида на съда.

— Ти пък се държиш като че ли са ти дали медал.

— Адвокат да се страхува от затвора е все едно хирург да се страхува от кръв — отвърна Стив Соломон.

— Чух, че си прекарал повече време зад решетките от клиентите си — подметна Виктория Лорд.

— О, благодаря! Страхотен финал за радиорекламите ми. „Ти закона наруши, а Стив на топло ще лежи.“

— Ти си най-неетичният адвокат, когото познавам.

— Още си нова. Има време.

— Тъпо копеле — измърмори тя и се извърна.

— Чух го — отвърна той.

Хубав профил, помисли си Стив. Привлекателен по един изискан, изтънчен като дайкири начин. Дълги крака, малък бюст, изваяна брадичка, кокалеста атлетична фигура.

Зелени очи, изпъстрени със сиво, и разрошена медноруса коса, вдигната нагоре като птиче гнездо. Наперена и секси. Никога досега „тъпо копеле“ не му беше звучало така възбуждащо.

— Ако не беше толкова арогантна, щях да те науча на разни трикове в съда.

— Тези ги приказвай на надуваемата си кукла.

— Тъпа забележка. Това беше веществено доказателство.

— Така ли? Видели са я в колата ти. Надута до спукване.

— Слагам я на предната седалка, за да мога да използвам аварийното платно.

Тя се приближи до вратата на килията. Сенките от решетките преминаваха по лицето й.

— Чела съм досието ти, Соломон, знам всичко за теб.

— Ако ме преследваш, ще изискам ограничителна заповед.

— Подиграваш се със закона.

— Сам си създавам закони. Соломонови. Първият: Ако законът не работи, изработи го ти.

— Трябва да те арестуват.

— Вече го направиха.

— Ти позориш професията.

— Стига, де. Нямаш ли сърце, Вики?

— Виктория! Не, нямам. Аз съм прокурор.

— На бас, че според теб и Жан Валжан е бил за затвора.

— Откраднал е хляба, нали?

— Щеше да гориш вещици на клада.

— Първо щях да ги изчакам да обжалват — разсмя се тя. Прехвръкна електрическа искра.

„По дяволите, бива си я.“

Парираше щуротиите му, саркастичните й забележки бяха по-остри от неговите. И още нещо му харесваше. Нямаше нито халка, нито годежен пръстен. Госпожица Виктория Лорд, прокурор новобранец, явно освен сприхава беше и необвързана. Някъде към двайсет и осем. Седем години по-млада от него.

— Ако имаш нужда от помощ в съда — каза той, — с удоволствие ще ти бъда наставник.

— Така ли му се вика вече?

Туше. Обаче го каза с усмивка. Може би не беше толкова битка, колкото начало на любовна игра. След парирането следва мушкане, нали така? Колкото повече се замисляше, толкова по-уверен ставаше.

„Харесва ме. Тя наистина ме харесва.“

„Мразя го.“

Наистина го мразя, реши Виктория.

По дяволите, бяха я предупредили за Соломон. Винаги пробвал новите прокурори, карал ги да загубят самообладание и ги подмамвал да провалят делото заради нарушаване на процедурата. А тя не беше съвсем „новак“. Уреждаше споразумения и водеше изслушвания вече осем месеца. Нима не беше спечелила първите си две криминални дела? Естествено, в тях не участваше Стив Коли-и-Беси Соломон.

— Да знаеш, че ни пратиха тук за обида на съда по твоя вина — каза той от отсрещната килия.

Нямаше да му достави удоволствие и да каже: Защо?

Или: Как?

Или: Върви на майната си!

— Никога не наричай другия адвокат „шибана акула“ в съда — продължи той, — запази го за почивките.

— Ти ме нарече „изтребител“.

— Грешка на езика.

— Непоправим си.

— Остави големите думи. Ще смутиш заседателите, а и съдиите.

Виктория спря да крачи. В килията беше задушно, а и краката ужасно я боляха. Искаше да събуе високите си обувки „Прада“ с каишки през глезените, но ако стъпеше на гнусния лепкав под, трябваше да изгори чорапогащника си после. Карираната й права пола беше неудобна, а и прекалено тясна. Искаше й се да я беше отпуснала, преди да дойде в съда. Особено след като забеляза как тази свиня Соломон бройка задника й.

Видя как се е излегнал на пейката с ръце под главата като безделник в хамак на плажа. Имаше тъмна коса, чорлава и непокорна, дяволити очи и самодоволна усмивка, като че ли току-що й беше забол бележка „Ритни ме“ на дупето. Боже, направо я вбесяваше!

Нямаше търпение да се върне обратно в залата и да осъди онази отрепка, клиента му. Но точно сега беше изтощена. Приливът на адреналин спадна и умът й беше замъглен от недоспиване. Беше се упражнявала с часове пред огледалото:

— Дами и господа съдебни заседатели, ще чуете показанията на митнически служители, отговарящи за вноса на диви животни…

Май вървеше по грешен път. Колко пъти беше проверила правните основания, беше подготвяла свидетелите си, беше репетирала пледоарията си?

— … които ще свидетелстват, че обвиняемият Аманчо Педроса незаконно и контрабандно е внесъл в страната, както следва: четири дългоопашати папагала, три зелени папагала, два папагала какаду…