Зелено дайкири

„Не си от тези, дето режат глави.“

Може Кралицата да беше казала истината. Може би правото беше грешка. Мъчеше се да бъде силна, да преодолее несигурността си. Но вероятно не притежаваше нужните качества. Рей Пинчър със сигурност се съмняваше в способностите й.

Какви бяха тези глупости Пинчър да седи като втори прокурор? На Стив идеята изобщо не му допадаше. Край на веселбата в съдебната зала, това беше сигурно. Пък и Пинчър щеше още повече да изнерви Виктория. Стив се зачуди дали тя ще издържи.

Докато се подготвяше за делото, Стив я беше намерил в бюлетина на Адвокатската колегия „Ноло контендере“. Магистърска степен от Принстън, и то със специално отличие, право в Йейл, наградена статия в правния журнал. Добро образование в сравнение с неговата бейзболна стипендия в колежа в Маями и вечерен правен факултет в Кий Уест.

Освен шикарната академична справка, отдолу имаше и кратка бележка: „Надяваме се, че Виктория ще се присъедини към отбора по тенис «Мечът на справедливостта». Печелила е три поредни години тенис турнира за момичета «Ла Горе Кънтри Клъб» в университета.“

Ла Горс. Стари пари, поне по стандартите на Маями, където за прародители се смятат контрабандистите на марихуана през 80-те години на двайсети век. Таксата за участие в Ла Горе беше повече от чистата му годишна печалба. Преди трийсет години никой с фамилия Соломон не би могъл дори да припари там.

Защо Виктория Лорд се въртеше в мръсната съдебна палата, гъмжаща като кошер от ченгета и престъпници, изпаднали адвокати, утрепани от работа социални работници, озлобени съдебни заседатели и сенилни съдии? Място, където графикът с искове от осем сутринта — парад на отрепки — можеше да сломи духай преди кафето й с мляко да е изстинало. Стив се чувстваше като неразделна част от това място, забавляваше го взаимодействието на ченгета и престъпници, но… Виктория Лорд? Да не би да се беше загубила по пътя към някоя фирма с дебел килим в центъра? Раци за обяд, тенис в пет.

Стив се опита да следи разговора. Съдия Гридли излагаше възгледите си за плейофи на университетския футбол — грандиозна идея, повече мачове, на които да се залага, — когато ги прекъсна мобилен телефон, който звънеше с началните тактове на Хенделовата „Алилуя“.

— Извинете ме — каза Пинчър, докато търсеше телефона си. — Щатски прокурор. Какво? Боже мой! Кога? — Слушаше няколко секунди. — Обадете ми се, когато аутопсията приключи.

Пинчър затвори телефона и се обърна към останалите.

— Чарлс Барксдейл е мъртъв.

— Сърдечен удар ли? — попита съдията, като се потупа по гърдите.

— Удушен. От жена си.

— Катрина? — попита Виктория. — Не може да бъде.

— Сигурно е имало защо — каза Стив, както винаги адвокат по защитата.

— Твърди, че станало случайно — отвърна Пинчър.

— Как може случайно да удушиш някого? — попита съдията.

— Като правиш секс по невъобразим за Бога начин — отвърна Пинчър. — Намерили Чарлс вързан на някакъв извратен уред.

— Това е сензация — отвърна Стив. — Само за Лари Кинг.

— Чарлс беше скъп приятел — продължи Пинчър, — не само дарител за кампанията. Да умре по такъв начин… — Той тъжно поклати глава. — Ако се стигне до процес, аз сам ще го водя.

Пинчър не се поддаваше кой знае колко на истински емоции, помисли си Стив, но старият мошеник изглеждаше разстроен.

— Чарлс беше благороден мъж, благотворител, добър човек — продължаваше прокурорът.

Сега звучеше така, сякаш репетираше заключителната си пледоария.

— Боже, с удоволствие бих я защитавал! — каза Стив.

— Вдовицата ще си избере Ед Шоат или Рой Блек — предсказа съдия Гридли.

— Аз съм добър колкото тях.

— Не става дума за намушкване с нож в събота вечер в Либърти Сити — рече Пинчър. — Това е висшето общество.

Пинчър беше прав, Стив го знаеше. Беше водил дузина дела за убийства, но повечето бяха за малко пари или без пари. Никога не бе имал клиенти с възможностите на О. Джей Симпсън или Клаус фон Бюлоф. Или с красотата и блясъка на Катрина Барксдейл. Не познаваше семейство Барксдейл, но беше чел за тях. Чарлс беше натрупал милиони от строеж на небостъргачи с луксозни апартаменти, докато колекционираше правени по поръчка яхти и жени трофеи. Катрина беше номер три или четири. Съпруга, не яхта. Снимки на стария мераклия и младата женичка редовно се поместваха в „Оушън Драйв“ и „Маями Хералд“. Не можеше да отвориш ресторант или да организираш благотворително мероприятие без звездната двойка. А когато съпругът й си оставаше у дома, Катрина висеше на ръката на някой художник или музикант по младежките модни партита.

„Адвокатът, който се заеме с делото, ще стане известен.“

Стив си представяше Съдебната палата заобиколена от телевизионни камиони, генераторите бръмчат, гора от сателитни чинии, армия от репортери. Истински панаир на паркинга, продавачи продават фланелки с надпис „Освободете Катрина“, границадо* и арепа**. Щеше да има телевизионни интервюта, статии в списания, анализатори щяха да критикуват стратегията на защитата и прическата му. И накрая идваше хонорарът. Не че парите го привличаха. Но разходите около Боби се увеличаваха лавинообразно, а му се искаше да задели и някой и друг долар настрани за образованието на момчето.

[* Замразен плодов сироп (исп.). — Б.пр.]

[** Царевична питка. — Б.пр.]

Нямаше ли да е супер да си вървят рамо до рамо с Пинчър? Копелето щеше да се опита да язди понито чак до губернаторската резиденция. Това още повече засили желанието му да поеме делото. Мразеше претенцията и фарисейството, но най-вече мразеше грубияните. А Рей Пинчър беше и трите неща едновременно.

— Тази не е от твоята лига, Соломон — каза Пинчър, удряйки точно в слабото място.

„Не е от твоята.“

Боже, колко мразеше подобни неща! Но това породи още една обезкуражаваща мисъл.

И Виктория Лорд ли не беше от неговата лига?

ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК МАЯМИ-ДЕЙД

ИЗВАДКА ОТ СПЕШНИТЕ ПОВИКВАНИЯ

_Диспечер:_ Полиция Маями-Дейд. Един момент моля.

_Жена:_ 911? По дяволите, чувате ли ме? 911?

_Диспечер:_ Полиция Маями-Дейд. Спешен случай ли е?

_Жена:_ Съпругът ми! Съпругът ми не диша!

_Диспечер:_ Запазете спокойствие, госпожо. Пречи ли му нещо да си поеме въздух?

_Жена:_ Не знам. Не диша.

_Диспечер:_ Хранеше ли се?

_Жена:_ Правехме секс. О, Чарли, дишай!

_Диспечер:_ Кажете си името и адреса, госпожо.

_Жена:_ Катрина Барксдейл, Касуарина Конкурс 480, Гейбълс Истейтс.

_Диспечер:_ Опитахте ли изкуствено дишане?

_Жена:_ Съпругът ми е Чарлс Барксдейл. Чарлс Барксдейл! Джордж Буш ни е идвал на гости.

_Диспечер:_ Изкуствено дишане, госпожо?

_Жена:_ Трябва да развържа Чарли.

_Диспечер:_ Да го развържете?

_Жена:_ Вече свалих маската му.

3.

Цинк Амебата

Докато крачеше по коридора пред съдебната зала на съдия Гридли, мислите на Стив се насочиха далеч от процеса за контрабанда на птици. Искаше да се докопа до делото „Барксдейл“ преди някоя по-голяма и по-бърза акула да го е изпреварила. Делото можеше да промени живота му. И по-важното — живота на Боби.

Едва миналия месец Стив се беше консултирал със специалист по болести на централната нервна система. Никой не можеше да определи точно какво е заболяването на племенника му, което съчетаваше остро разстройство в развитието с изключителни умствени способности. Момчето можеше цял час да седи със скръстени крака на канапето и да се поклаща напред-назад, изгубено в собствения си свят, и изведнъж да избухне в плач, а след пет минути да започне да рецитира дълги пасажи от „Енеида“.

На латински.

И после на старогръцки.

Лекарят жонглираше с неразбираеми словосъчетания като „фронтотемпорална деменция“, „парадоксално функционално улеснение“ и „задържана невронна стимулация“. Единствената фраза, която Стив ясно разбра, беше „пет хиляди долара на месец“ — таксата за частен учител и терапевт.