Цветт на магията

Над него някой въздъхна. Вдигна очи и срещна лицето на Тетис, което тъжно се клатеше наляво-надясно.

— Нямаше да ме нарани — каза тропът. — И въпреки това съм наранен. Дълбоко наранен. — Той се пресегна над магьосника и извади сабята от дървото. Без явно усилие, той огъна острието й в кръг и я запрати далеч над скалите, където тя се удари в някакъв камък, отскочи, като не преставаше да се върти, в сребърна дъга и се загуби някъде в мъглите, скупчени над Водопада на Ръба.

— Много дълбоко наранен — заключи той. Посегна надолу до вратата и метна една торба към Двуцветко.

— Това е една убита сърна, точно както вие, хората, я обичате, малко раци и морска сьомга. От Обиколната Ограда са се погрижили — небрежно каза той.

Той сурово погледна към туриста, а след това отново погледна надолу към Ринсуинд.

— Какво зяпаш? — попита той.

— Ами, само дето… — започна Двуцветко.

— …в сравнение със снощи — помогна му Ринсуинд.

— …си толкова малък — завърши Двуцветко.

— Аха, ясно — внимателно каза тролът. — Сега пък персонални забележки. — Той се изправи в цял ръст, който сега временно възлизаше на четири стъпки. — Това, че съм направен от вода, не значи, че съм направен от дърво, разбрахте ли?

— Съжалявам — каза Двуцветко и бързичко изпълзя от кожите.

— Вие сте направени от мръсотия — каза тролът, — но аз не коментирам неща, за които самите вие не сте виновни, нали? Да. От нас ни най-малко не зависи как ни е направил Създателят, така мисля аз. Но, ако искате да знаете, вашата луна тук е доста по-мощна от луните около моя собствен свят.

— Луната ли? — учуди се Двуцветко. — Не разб…

— Щом трябва да обяснявам — сприхаво каза тролът, — страдам от хроничните приливи и отливи.

В тъмнината на колибата издрънча камбана. Тетис прекоси скърцащия под до сложното устройство от лостове, телени въжета и звънци, монтирано върху най-високата, част на Обиколната Ограда, където тя минаваше през колибата.

Камбаната издрънча повторно, а след това започна да бие в странен, отривист ритъм в продължение на няколко минути. Тролът застана с ухо, плътно долепено до нея.

Когато биенето спря, той бавно се обърна и ги погледна разтревожено.

— По-важни сте, отколкото си мислех — каза той. — Няма да чакате флотата, която събира спасените неща. Ще ви вземе летателен апарат. Така казват от Крул! — Той повдигна рамене. — А аз даже не бях изпратил съобщението още, че сте тук. Някой пак пие орехово вино.

Той вдигна един голям дървен чук, който висеше на колона до камбаната и с няколко удара изсвири с него кратка мелодия.

— Това ще бъде предадено от кантонер на кантонер по целия път назад до Крул — каза той. — Наистина е великолепно, нали?

Той се носеше като стрела над морето, на около един човешки бой над него, и въпреки това оставяше пенеста диря, когато силата, която го държеше горе — каквато и да беше тя, се забиваше внезапно с все сила във водата. Ринсуинд знаеше каква сила го държи горе. Той беше, щеше да е първият, който би си признал, че е страхливец, че е некомпетентен, че даже и като некадърник не е достатъчно добър; и въпреки това, все пак той беше що-годе някакъв магьосник, знаеше една от Осемте Велики Магии, когато му дойдеше времето, самият Смърт лично щеше да дойде да го вземе, така че, можеше да различи действително съвършено наточената магия, когато и да я видеше.

Лещата, която леко се плъзгаше по водната повърхност към острова, беше широка може би двайсет стъпки и беше съвършено прозрачна. По периферията й бяха насядали цял куп мъже в черни роби, завързани поотделно с кожени ремъци за диска, и всеки един от тях се беше втренчил във вълните долу с такова измъчено и болезнено изражение на лицето, че прозрачният диск изглеждаше накачен отвсякъде с гаргойли.

Ринсуинд въздъхна с облекчение. Звукът беше толкова необичаен, че накара Двуцветко да откъсне поглед от приближаващия се диск и да го насочи към него.

— Важни сме, честна дума — обясни Ринсуинд. — Иначе не биха хабили цялата тази енергия за някакви си двама потенциални роби. — Той се ухили.

— Какво има? — попита Двуцветко.

— Ами, дискът трябва да е бил създаден от Чудния Концентратор на Фреснел — авторитетно каза Ринсуинд. — Това обяснява много редки и нестабилни негови съставки, като, например, дъх на дракони и т.н., и отнема цяла седмица на поне осем четвърторазредни магьосника да си го представят. Пък и всичките тези магьосници на него, на които трябва да се дават хидрофоби…

— Искаш да кажеш, че те мразят водата? — попита Двуцветко.

— Не, не може да се каже така — отвърна магьосникът. — Омразата, също като любовта, е притегателна сила. Точната дума е, че им се повдига от нея, самата мисъл за нея ги отвращава. Един истински хидрофоб трябва да се обучава в дехидрирана вода още от раждането си. Искам да кажа, че за едната магия това струва цяло състояние. Но те стават великолепни магьосници по метеорологичните прогнози. Дъждовните облаци просто се предават и си отиват.

— Звучи ужасно — каза зад тях водният трол.

— Освен това, всичките умират млади — продължи Ринсуинд, без да му обръща внимание. — Просто не могат да живеят в мир със себе си.

— Понякога си мисля, че човек може цял живот да броди по Диска и пак да не види всичко, което има да се види — каза Двуцветко. — А сега се оказва и че има толкова много други светове! Само като си помисля, че бих могъл да умра без да съм видял и една стотна от това, което има за гледане, започвам да се чувствам — за миг той спря, после продължи — ами, жалък, струва ми се. И много се ядосвам, разбира се.

Летящото нещо спря на няколко ярда централно от острова, като хвърляше поток от пръски. Увисна там и бавно започна да се върти. Една покрита с качулка фигура, която стоеше до ниската колона в самия център на лещата, им даде някакъв знак.

— Най-добре да излезете — каза тролът. — С нищо няма да ви помогне, ако ги карате да ви чакат. Радвам се, че се запознахме. — Той се ръкува с тях, мокро. Тролът излезе и тръгна известно разстояние с тях във водата. В същият миг двамата най-близко стоящи хидрофоба върху лещата отскочиха светкавично назад, а на лицата им беше изписано неописуемо отвращение.

Забулената фигура се пресегна с една ръка и пусна въжена стълба. В другата си ръка държеше сребърна пръчка, чийто вид недвусмислено подсказваше, че е предназначена за убиване на хора. Първоначалното впечатление на Ринсуинд се потвърди, когато фигурата вдигна пръчката и небрежно замахва с нея към брега. Една част от скалата изчезна, а на мястото й остана незначителна сива мъгла от празно пространство.

— Това е за да не си помислите, че се страхувам да я използвам — поясни фигурата.

— Не мисля, че ТИ си този, който се страхува — каза Ринсуинд.

Забулената фигура изсумтя.

— Ние знаем всичко за теб, магьоснико Ринсуинд. Ти си много хитър и изкусен човек. Ти се подиграваш право в очите на Смърт. Престореното ти малодушие и страхливост не могат да ме заблудят.

Но те заблудиха Ринсуинд.

— Аз… — започна той и побеля като платно, щом поразяващата пръчка се насочи към него. — Виждам, че знаете всичко за мен — със сетни сили каза той и тежко се отпусна върху хлъзгавата повърхност. Следвайки инструкциите на покрития с качулка командир, двамата с Двуцветко се привързаха с колани към пръстените, наредени по прозрачния диск.

— Само да си направил и най-малкия опит да си помислиш даже за магия — каза тъмнината изпод качулката, — и си мъртъв. Съгласувай трети квадрант, удвои девети квадрант, пълен напред!

Избухналата водна стена помете въздуха зад Ринсуинд и дискът внезапно се разтърси. Ужасното присъствие на морския трол вероятно бе съсредоточило великолепно мозъците на хидрофобите, защото в същия този миг дискът се вдигна рязко нагоре и полетя плавно едва когато вече бе достигнал десетина метра височина. Ринсуинд хвърли поглед надолу през прозрачната му повърхност и горчиво съжали за това.