-->

Игра на тронове

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Игра на тронове, Мартин Джордж Р.Р.-- . Жанр: Классическая проза. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Игра на тронове
Название: Игра на тронове
Дата добавления: 15 январь 2020
Количество просмотров: 223
Читать онлайн

Игра на тронове читать книгу онлайн

Игра на тронове - читать бесплатно онлайн , автор Мартин Джордж Р.Р.
С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, „Игра на тронове“ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което й е скъпо. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

Перейти на страницу:

— Магаре — измърмори Джон. Грейджой не го чу. Джон сложи ръка на рамото на Бран и момчето извърна очи към незаконния си брат. — Ти се справи добре. — Кимна му сурово. Четиринадесетгодишен, Джон беше вече старо куче в правосъдието.

По дългия път назад към Зимен хребет като че ли стана по-студено, въпреки че вятърът беше замрял и слънцето се бе издигнало високо в небето. Бран яздеше с братята си далече пред главната група и понито му се напъваше да не изостава от конете им.

— Дезертьорът издъхна храбро — каза Роб. Той беше едър, с широки рамене и растеше с дни. Приличаше на майка им — светла кожа, червено-кафява коса и сини очи като рода на Тъли от Речен пад. — Поне имаше кураж.

— Не — промълви тихо Джон Сняг. — Не беше кураж. Той си беше умрял от страх, Старк.

Очите на Джон бяха толкова тъмносиви, че изглеждаха почти черни, но нищо не им убягваше. Беше на годините на Роб, а по нищо не приличаше на него. Джон беше мършав, а Роб — мускулест; Джон тъмен, а Роб светлокож; Джон — гъвкав и пъргав, Роб — силен и мълниеносен.

Роб не обърна внимание.

— Другите да му вземат очите — изруга той. — Добре си умря човекът. На бас, че ще те надбягам до моста.

— Давай — отвърна Джон и срита коня си в хълбоците. Роб отново изруга, последва го и двамата препуснаха в галоп по пъртината: Роб — със смях и викове, Джон — мълчалив и напрегнат. Копитата на конете им замятаха снежни парцали по пътя.

Бран не се и опита да ги последва. Понито нямаше да издържи. Беше видял очите на дрипавия мъж и мислеше за тях. Не след дълго смехът на Роб заглъхна и лесът отново се смълча.

Потънал в мислите си, не чу кога останалите го настигнаха и татко му се изравни с него.

— Как си, Бран? — попита го загрижено.

— Добре, татко. — Бран вдигна глава. Загърнат в дебелите кожи, лорд татко му се извисяваше като великан до него на сивия боен жребец. — Роб казва, че човекът умрял храбро, но според Джон се е страхувал.

— А според теб? — попита баща му.

Бран се замисли.

— Може ли човек да е храбър дори когато го е страх?

— Единствено тогава човек може да е храбър — отвърна баща му. — Разбра ли защо го направих?

— Беше дивак — каза Бран. — Те отвличат жени и ги продават на Другите.

Лорд татко му се засмя.

— Баба Нан пак ти е разправяла приказки. Всъщност той беше клетвопрестъпник, дезертьор от Нощния страж. Те са най-опасни. Дезертьорът знае, че заловят ли го, е обречен, и няма да се поколебае пред никакво престъпление, дори най-долното. Но ти не ме разбра. Въпросът беше не защо човекът трябваше да умре, а защо аз трябваше да го направя.

На това Бран нямаше готов отговор.

— Крал Робърт си има палач — отвърна колебливо.

— Така е — съгласи се баща му. — Както и кралете Таргариен преди него. Но нашите обичаи са древни. Кръвта на Първите все още тече в жилите на Старките и ние се придържаме към вярата, че който изрече присъдата, трябва да размаха меча. Щом си готов да отнемеш живота на човек, длъжен си да го погледнеш в очите и да чуеш последните му думи. А ако не можеш да го понесеш, то тогава човекът може би не заслужава да умре.

— Един ден, Бран, ти ще станеш знаменосец на Роб, ще държиш цитадела в името на своя брат и краля, и правосъдието ще легне на плещите ти — продължи той. — Когато дойде този ден, не бива да изпитваш удоволствие от това, но не трябва и да извръщаш очи. Владетел, който се крие зад платени палачи, скоро забравя какво е смъртта.

В този миг Джон се появи отново на билото на хълма пред тях.

— Татко, Бран, елате бързо да видите какво намери Роб! — И отново изчезна.

Джори се приближи зад тях.

— Неприятност ли, милорд?

— Несъмнено — отвърна лорд татко му. — Да видим каква беля са ни спретнали пак синовете ми. — И подкара в тръс. Джори, Бран и останалите поеха след него.

Завариха Роб на брега на реката от северната страна на моста. До него Джон все още седеше на коня си. В последния лунен кръг на късното лято снеговете бяха дълбоки. Роб стоеше затънал до колене в белотата. Беше отметнал качулката и косата му блестеше на слънцето. Притискаше нещо до гърдите си. Момчетата си говореха приглушено и много възбудено.

Конниците поеха предпазливо през преспите, напипвайки скрития под бялата пелена неравен терен. Джори Касел и Теон Грейджой стигнаха първи при момчетата. Грейджой се шегуваше през смях. Изведнъж гласът му секна.

— Богове! — възкликна той и се люшна на седлото, мъчейки се да извади меча.

Мечът на Джори вече беше изваден.

— Роб, хвърли го! — извика той, а конят му се изправи на задните си крака и зацвили.

Роб се ухили и вдигна очи от вързопа до гърдите си.

— Няма да те ухапе. Мъртва е, Джори.

Бран изгаряше от любопитство. Тъкмо щеше да пришпори понито, когато татко му разпореди да слязат при моста и да се приближат пеша. Бран скочи и се затича. Джон, Джори и Теон Грейджой също наскачаха.

— Какво, в името на седемте ада, е това? — попита Грейджой.

— Вълк — отвърна Роб.

— Изрод — извика Грейджой. — Виж го само колко е голям.

Бран крачеше към брат си, потънал до кръста в дълбоката пряспа, а сърцето му се блъскаше в гърдите. Полузаровено в окървавения сняг, в пряспата лежеше мъртво огромно черно туловище. Козината му се бе вледенила и от нея като женско благовоние лъхаше сладникавата миризма на леш. Бран зърна озъбената пожълтяла муцуна и слепите очи, по които пълзяха личинки. Но това, от което ахна, бе големината — звярът бе по-голям от понито му, два пъти по-голям от най-едрата хрътка в ловната хайка на баща му.

— Не е изрод — каза кротко Джон. — Вълчище е. Те стават по-големи от другите.

— От двеста години никой не е виждал вълчище откъм южната страна на Вала — каза Теон Грейджой.

— Аз обаче го виждам с очите си — отвърна Джон.

Бран откъсна очи от звяра. И чак тогава погледна вързопчето в ръцете на Роб. Извика радостно и се приближи. Палето беше като топчица сиво-черна козина, все още със затворени очи. Мърдаше сляпо до гърдите на сгушилия го Роб, търсеше бозка между кожите му и жално проскимтяваше. Бран нерешително посегна.

— Ела — подкани го Роб. — Можеш да го пипнеш.

Бран протегна нервно ръка, погали го и се обърна към Джон.

— Видя ли?

Той му натика в ръцете друго кутре.

— Пет са.

Бран седна в снега и притисна вълчето до лицето си. Козината му беше мека и топла.

— Вълчища да бродят из пределите на кралството след толкова години — измърмори майстор-конярят Хълън. — Не ми харесва.

— Поличба е — каза Джори.

Баща им се намръщи.

— Това е просто един мъртъв звяр, Джори. — Но изглеждаше обезпокоен. Обиколи тялото и снегът заскърца под ботушите му. — Какво ли го е убило?

— Има нещо в гърлото й — каза Роб. Чувстваше се горд, че е намерил отговора още преди баща му да попита. — Ето там, под челюстта.

Баща му коленичи и пъхна ръка под главата на звяра. Дръпна рязко и го вдигна, така че да го видят всички. Счупен еленов рог, около стъпка дълъг, с потрошени разклонения и плувнал в кръв.

Изведнъж групата се смълча. Мъжете гледаха тревожно еленовия рог и не смееха да продумат. Дори Бран усети страха им, макар да не го разбра.

Баща му хвърли костта и отри ръцете си в снега. Гласът му разкъса омагьосаната тишина.

— Изненадан съм, че е доживяла да се окучи.

— Може и да не е — отрони Джори. — Слушал съм приказки… може да е била вече мъртва, когато кутретата са се родили.

— Родени в смърт — подхвърли друг от мъжете. — Най-лошият късмет.

— Все едно — каза Хълън. — Без друго скоро ще умрат.

Бран изхлипа отчаяно.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — съгласи се Теон Грейджой и извади меча си. — Подай ми зверчето, Бран.

Малкото същество се размърда до гърдите му, сякаш чу и разбра.

— Не! — проплака Бран. — Мое си е.

— Прибери меча, Грейджой — властно каза Роб, почти като баща си, с тон на владетел, какъвто щеше да стане един ден. — Ще запазим палетата.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название