Посестрими в занаята

Шутът смътно си спомняше, че човек може да познае в коя посока се намира Главината по това, от коя страна на дънера е порасъл мъх. Една бърза проверка на близките коренища показа, че в противоречие с нормалната география Главината лежи във всички посоки едновременно.

И Грибо беше изчезнал.

Шутът въздъхна, измъкна се от ризницата и с тих звън се отправи в нощта да търси по-високо място. Това му се струваше добра идея. Земята, върху която беше застанал в момента, леко вибрираше. Убеден беше, че тя не би трябвало да прави тъй.

Маграт се носеше, възседнала метлата си, на няколкостотин стъпки над границата на кралството Ланкър и се взираше надолу към морето от мъгла, през което тук-там по някой боров връх си пробиваше път като остра скала в крайбрежен прибой. Почти пълната луна плуваше над главата й. Маграт някак усещаше, че дори тънък като нож сърп би бил по-подходящ за случая.Тя потръпна от студа и се зачуди къде ли се намира в момента Баба Вихронрав.

Небесата над Ланкър добре познаваха и се бояха от метлата на възрастната вещица. Баба се бе научила да лети доста късно през живота си и след първоначалното подозрение се пристрасти към летенето като конска муха към рибя глава. Проблемът обаче беше в това, че тя разглеждаше всеки полет като права линия, свързваща точка А с точка Б, и не можеше да приеме идеята, че и другите обитатели на въздуха имат някакви права. Миграционните пътища на целия континент се бяха изменили единствено поради този прост факт. Бърза еволюция сред местните породи птици беше дала поколение, което летеше по гръб, за да държи под око небесата отгоре.

Непоклатимата вяра на Баба, че всичко трябва да се отмества от пътя й, докато лети, се разпростираше и върху останалите вещици, върху по-високите дървета и понякога върху планините.

Баба беше наплашила и джуджетата, които живееха в недрата на планината, и те под смъртна заплаха направиха метлата да развива бясна скорост. Безброй яйца бяха снесени насред облаците от нищо неподозиращия пернат дивеч, внезапно зърнал Баба да връхлита връз него, смръщена над дръжката.

— О, боже! — въздъхна на глас Маграт. — Надявам се да не е налетяла на някого тази нощ.

Нощният ветрец леко я подхвана и завъртя във въздуха подобно на небесен ветропоказател. Тя потръпна отново и се взря в облените от лунна светлина планини, високите Овнерог, чиито замръзнали канари и леденозелени пропасти не признаваха ни крал, ни картограф. Ланкър бе отворен към света само по посока на Ръба. Останалите му граници изглеждаха озъбени като вълча паст, но далеч по-непроходими. Оттук можеше да се обхване с поглед цялото кралство…

Внезапен звук раздра небесата над главата й, прилив на вятъра я блъсна и завъртя из въздуха и един изкривен от Доплеровия ефект вик я застигна:

— Събуди се, момиче!

Тя стисна метлата между коленете си и насочи дръжката нагоре.

Отне й няколко минути да настигне Баба, която беше почти напълно полегнала върху метлата си, за да намали съпротивлението на въздуха. Тъмните върхове на дърветата бучаха под тях, когато Маграт изравни двете метли. Баба се обърна към нея, придържайки шапката си с една ръка.

— Не започвай, преди да е настанало времето — изкомандва тя. — На този товар му остават още няколко минути магия. Хайде, давай напред.

Тя протегна ръка. Маграт също протегна своята. Предпазливо, като преодоляваха тресящите се метли, всяка една потопена в турбулентната вълна на другата, те допряха пръсти.

Ръката на Маграт парна, щом силата потече през нея 20. Метлата на Баба рязко дръпна напред.

— Остави ми поне малко! — извика след нея Маграт. — Нали трябва да имам с какво да се спусна!

— Не виждам кое му е мъчното! — донесе се през рева на вятъра гласът на Баба.

— Искам да кажа — да се спусна безопасно!

— Ти нали си вещица! И между другото, донесе ли ми какао? Замръзнах тука горе!

Маграт кимна отчаяно и протегна с другата си ръка ракитена кошница.

— Хубаво. Много добре. Хайде, пък ще се видим на моста за Ланкър.

Баба отпусна пръстите си.

Маграт се отнесе нататък с брулещия вятър и се прилепи плътно до дръжката на метлата си, която в момента беше способна да се задържи във въздуха също колкото и подпалка за камина. Със сигурност нямаше да удържи възрастен човек срещу мамещите пръсти на гравитацията.

Докато потъваше надолу по дълга крива към горския покров, тя се чудеше дали няма нещо ласкателно в начина, по който Баба Вихронрав категорично отказва да вземе под внимание проблемите на хората. Внушаваше, че според авторитетното й мнение те са напълно в състояние сами да се справят.

Може би беше време за някакво заклинание за Промяна.

Маграт се концентрира.

Е, май че проработи.

В очите на смъртните нищо не се измени видимо. Единственото, което Маграт постигна, беше леко да пренастрои мисловните си процеси, така че сега вместо объркана и изплашена жена надолу към неизбежната земна твърд неудържимо се спускаше оптимистично настроена, позитивно мислеща и с ясно незамъглено съзнание млада вещица. Тя истински се бе взела в ръце, беше поела пълната отговорност за собствения си живот и знаеше точно откъде идва, макар за съжаление това да не променяше посоката, в която в Момента отиваше. Въпреки това се почувства значително по-добре.

Натисна с пети и принуди метлата си да изцеди и последната утайчица сила в едно последно кратко избухване, което я плъзна нестабилно току над върховете на дърветата. Когато със следващото хлътване метлата изора дълбока бразда в листата на нощните дървеса, Маграт се напрегна, отправи кратка молитва към каквито горски богове я чуваха в момента да се приземи върху нещо меко и пропадна надолу.

На Диска са известни три хиляди по-важни богове и теолозите-изследователи всяка седмица откриват нови и нови. Ако не броим по-второстепенните богове на скалите, дърветата и водата, двама обитават планините Овнерог — Хоки, получовек-полукозел с отвратително чувство за хумор, който бе прогонен от Дънманифестин, защото свил кофти шега с експлодиращ имел на Слепия Йо, шефа на всички богове. Също и Херне Преследвания, наплашеното и боязливо божество на дребните пухкави създанийца, чиято съдба е да свършат живота си като кратък хрускав писък…

И двамата биха могли да бъдат виновници за малкото чудо, което се случи в този момент — в гора, пълна със студени зъбери, озъбени дънери и бодливи тръни, Маграт се приземи точно върху нещо меко.

Междувременно Баба наближаваше планините от втората част на своето пътуване. Тя изпи поизстиналото какао и водена от мъдри екологични съображения, пусна бутилката, докато прелиташе над малко планинско езерце.

Оказа се, че идеята на Маграт за питателна храна представлява сандвич от две кръгчета варено яйце и лист лапад, пресовани между филийки хляб с изрязани корички, и както Баба забеляза, преди вятърът да го отнесе, малко стръкче магданоз отгоре. Вещицата съзерцава известно време произведението, сетне го изяде.

Отдолу проблясна пропаст, все още пълна със зимен сняг. Подобно малка искрица в тъмнината, подобно точица светлина на фона на гигантските Овнерог, Баба се зае да обхожда планинската верига.

Долу, в гората, Маграт приседна на земята и механично измъкна заплела се в косата й вейка. Няколко разкрача по-нататък метлата й се стовари сред дърветата, съпроводена от дъжд от листа.

Стон и лек звън я накараха да се вторачи в мрака. Някаква неясна фигура пълзеше на ръце и колене, явно търсейки нещо.

— Аз върху тебе ли се приземих? — попита Маграт.

— Някой се приземи върху ми — потвърди Шутът.

Те припълзяха по-близо един до друг.

— Ти?

— Ти!

— Ти пък какво правиш тук?

— Ама, божке, просто си се разхождах из гората — обясни Шутът. — Доста хора го правят, нали. Искам да кажа, знам, че е правено и преди. Не е като да е някакво оригинално хрумване. Дори вероятно показва липса на въображение разхождането из гората, но, как да ти кажа, на мене винаги си ми е харесвало.