Говорителя на мртвите

Изкачиха един хълм и тя спря. Колата леко се спусна върху шейната си. Под тях, покрай покритите с трева хълмове, се виеше широка река; отвъд нея по-далечните хълмове бяха изцяло гористи. Край оттатьшния бряг на реката тухлени и измазани къщи с керемидени покриви оформяха живописен град. На отсамния бряг бяха накацали стопански постройки, дългите и тесни ниви достигаха до хълма, на който се бяха спрели Ендър и Боскиня.

— Милагре — рече Боскиня. — На най-високия хълм е катедралата. Епископ Перегрино помоли хората да бъдат учтиви и услужливи към теб.

По тона й Ендър схвана: дал им е да разберат, че ще си имат работа с опасен агент на агностицизма.

— Докато Господ не ме порази мъртъв ли? — попита той.

Боскиня се усмихна:

— Бог ни дава пример за християнска търпимост и ние очакваме всички в града да го следват.

— Хората знаят ли кой ме е повикал?

— Който и да е той, това е тайна.

— Освен кметица, ти си и губернатор. Имаш известни привилегии за сдобиване с информация.

— Знам, че първото искане да дойдеш бе отменено, но твърде късно. Знам също, че още двамина са поискали през последните няколко години идването на Говорител. Но трябва да си наясно, че повечето хора са доволни, че са напътствани и утешавани от свещеници.

— Ще изпитат облекчение, като разберат, че не се занимавам с напътствия и утешения.

— Любезното ти предложение, да получим твоя товар от скрика, ще те направи доста известен по баровете и може да бъдеш сигурен, че сума суетни жени ще започнат да носят кожи през следващите месеци. Наближава есента.

— Случи се така, че се сдобих със скриката заедно със звездолета; на мен не ми трябва, затова не очаквам специални благодарности. — Той погледна грубата, прилична на козина трева около себе си. — Тази трева местна ли е?

— И безполезна. Не можем да я използваме дори за рогозки. Ако я окосиш, тя се рони и се превръща в прах след първия дъжд. Ала тук, в нивите, най-разпространената култура е специален вид амарант, създаден от нашите ксенобиолози. Оризът и пшеницата не се развиват добре и не може да се разчита на добра реколта, но амарантът е толкова устойчив, че се налага да използваме хербициди по границите на нивите, за да попречим на разпростирането му.

— Защо?

— Този свят е под карантина, Говорителю. Амарантът така добре се пригажда към окръжаващата среда, че скоро би задушил местните треви. А идеята е да не превръщаме Лузитания в земеподобна планета. Идеята е да се ограничи до минимум въздействието ни върху този свят.

— И поради това на хората сигурно не им е лесно.

— В нашия анклав, Говорителю, ние сме свободни и животът ни е пълноценен. А отвъд оградата… там и без това никой не иска да ходи.

Тонът й бе мрачен и изпълнен с потиснато чувство. Ендър разбра, че страхът от прасенцата се бе загнездил дълбоко.

— Говорителю, знам, мислиш си, че се страхуваме от прасенцата. И това може би е вярно за някои от нас. Но онова, което мнозинството изпитваме през повечето време, изобщо не е страх. То е омраза. Отвращение.

— Никога не сте ги виждали.

— Сигурно знаеш за двамата зенадори, които бяха убити, предполагам, че първоначално си бил повикан, за да Говориш за смъртта на Пипо. Но и двамата — и Пипо, и Либо — тук бяха обичани хора. Особено Либо. Той беше мил и щедър човек и скръбта след смъртта му бе искрена и всеобща. Трудно е да се разбере как е възможно прасенцата да постъпят с него така. Дом Кристау, игуменът на Фильос да Менте де Кристо, казва, че сигурно им липсва нравствено чувство. Това би могло, казва още той, да значи, че са животни. Или че са непорочни, още невкусили забранения плод. — Тя се усмихна напрегнато. — Но това е теология и сигурно не означава нищо за теб.

Той не отговори. Бе свикнал с това, религиозните хора да смятат, че свещените им притчи сигурно звучат абсурдно за невярващите. Ала Ендър не считаше себе си за невярващ, той изпитваше силно свято чувство към множество притчи. Не можеше обаче да го обясни на Боскиня. С времето тя сама щеше да промени представите си за него. Сега изпитваше подозрение, но той вярваше, че ще може да я спечели; за да бъде добра кметица, би трябвало да притежава умението да възприема хората такива, каквито са, а не каквито изглеждат.

Той промени темата:

— Фильос да Менте де Кристо — португалският ми не е много добър, — но не означава ли това „Синовете на Христовия ум“?

— Това е сравнително нов орден, основан само преди четиристотин години, със специална вула на папата…

— О, аз познавам Децата на Христовия ум, кметице. Говорих за смъртта на Сан Анджело на Моктесума, в град Кордова.

Тя се ококори:

— Значи е вярно!

— Чувал съм много версии на тази история, кметице Боскиня. Една от тях е, че на смъртния си одър Сан Анджело бил обладан от дявола, затова обявил на всеослушание немислимите обреди на езическия Абладор де лос Муертос.

Боскиня се усмихна:

— Има нещо такова в историята, която се разправя шепнешком. Дом Кристау казва, че това, естествено, са глупости.

— Случи се така, че Сан Анжело, преди да бъде канонизиран, присъства на мое Говорене за жена, която познаваше. Болестта в кръвта му вече го убиваше. Той дойде при мен и рече: „Андрю, за мен вече се носят ужасни лъжи: че съм правил чудеса и че трябва да бъда обявен за светец. Ти трябва да ми помогнеш. Трябва да кажеш истината след смъртта ми.“

— Но чудесата бяха удостоверени и той бе канонизиран само деветдесет години след смъртта си.

— Да. Е, ами това е отчасти по моя вина. Когато Говорих за смъртта му, потвърдих сам няколко от чудесата.

Сега тя се засмя с глас:

— Говорител на мъртвите, повярвал в чудеса?

— Погледни хълма на катедралата. Колко от тези сгради са за свещениците и колко са на училището?

Боскиня веднаха схвана намека и го изгледа сърдито:

— Фильос да Менте де Кристо се подчиняват на епископа.

— Само дето съхраняват цялото познание и го преподават, независимо дали епископът одобрява това, или не.

— Сан Анджело може и да ти е позволил да се бъркаш в църковните дела. Мога да те уверя обаче, че епископ Перегрино няма да го допусне.

— Дошъл съм да Говоря за една обикновена смърт и ще спазвам закона. Смятам ще се уверите, че ще нанеса по-малко щети, отколкото очаквате, и може би — доста повече добрини.

— Ако си дошъл да Говориш за смъртта на Пипо, Говорителю пелос Мортос, ще нанесеш единствено вреда. Остави прасенцата зад оградата. Ако зависеше от мен, никое човешко същество нямаше да прекрачи отново отвъд оградата.

— Надявам се да мога да наема някоя стая.

— Нашият град е застоен, Говорителю. Всеки си има къща и няма къде другаде да иде — защо тогава да поддържаме странноприемница? Можем да ти предложим една от малките пластмасови къщички, издигнати от първите колонисти. Малка, но с всички удобства.

— Тъй като не се нуждая от много удобства или от голяма площ, сигурен съм, че ще ме задоволи. И очаквам с нетърпение да се запозная с дом Кристау. Там, където има последователи на Сан Анджело, истината има свои приятели.

Боскиня изсумтя и подкара отново колата. Както и бе предвидил Ендър, предубеденото й мнение за Говорителя на мъртвите бе поразклатено. Като си помисли само човек, че той е познавал лично Сан Анджело и се е възхищавал на Децата. Не това им внушаваше да очакват епископ Перегрино.

Стаята бе съвсем оскъдно мебелирана и ако Ендър имаше повече багаж, щеше да се чуди къде да го дене. Както винаги досега обаче, той бе в състояние да разопакова вещите си след междузвезден полет само за няколко минути. В чантата му остана само вързопът с пашкула на Царицата на кошера; той отдавна се бе научил да не се чувства неловко от нелепицата, да скътва бъдещето на една великолепна раса в брезентовата си торба под леглото.

— Може би това ще бъде мястото — прошепна той.

Пашкулът беше хладен, почти студен, въпреки пешкирите, в които бе увит.