Првото правило на магьосника

— Обещавам.

Калан отново отвори кесийката на кръста си и извади от нея малко тумбесто шишенце с тапа. Около него се извиваха сини и сребристи линии. Вътре нещо светеше.

Зелените й очи погледнаха Ричард.

— Това е нощно дребосъче. Нарича се Шар. Невъзможно е да видиш нощно дребосъче през деня, това може да стане само през нощта. Шар е част от магията, с нейна помощ преминах границата; тя ми беше водачът. Без нея щях да се загубя.

Очите на Калан се напълниха със сълзи, но гласът й остана твърд и спокоен.

— Тази нощ тя ще умре. Не може да живее повече далеч от родното си място и от останалите създания като нея, а няма достатъчно сили, за да премине обратно границата. Шар пожертва живота си да ми помогне, защото ако Мрачният Рал успее, нейният род ще загине заедно с останалите.

Отпушвайки тапата, Калан постави шишенцето върху вътрешната част на дланта си и го издигна между двамата.

Малко светещо пламъче се измъкна от шишенцето и се понесе по студения, замъглен въздух във вътрешността на хралупестия бор, като хвърляше навсякъде сребриста светлина. Създанието спря помежду им, реейки се във въздуха, и светлината омекна. Ричард беше слисан. Гледаше онемял, със зяпнала уста.

— Добър вечер, Ричард Сайфър — каза то с тих гласец.

— Добър вечер и на теб, Шар — неговият глас също не бе много по-силен от шепот.

— Благодаря ти, че днес помогна на Калан. По този начин ти оказа помощ и на целия ми род. Ако някога се нуждаеш от помощта на нощните дребосъчета, изречи името ми и те ще ти се притекат на помощ, тъй като не съществува враг, който да го знае.

— Благодаря ти, Шар, но Средната земя е последното място, където бих искал да отида. Ще помогна на Калан да намери магьосника, но след това трябва да отидем и двамата на запад и да се скрием от онези, които искат да ни убият.

Изглежда, нощното дребосъче се беше завъртяло на другата страна и се беше замислило. Сребристата светлина стопляше лицето на Ричард и го изпълваше с чувство на сигурност.

— Щом такова е желанието ти, направи го — каза Шар.

Ричард почувства облекчение. Светлинката между него и Калан се преобърна още веднъж във въздуха.

Шар направи последно завъртане.

— Но знай едно: Мрачният Рал преследва и двама ви. Без отдих. Без почивка. Бягаш ли, ще те открие. В това няма съмнение. Не можеш да се защитиш от него. Той ще убие и двама ви. Скоро.

Устата на Ричард беше тъй пресъхнала, че едва преглъщаше. Змеят поне действаше бързо и всичко свършваше за миг.

— Шар, няма ли начин да се спасим?

Светлинката отново се завъртя, хвърляйки отблясъци върху лицето му и върху клоните на хралупестия бор.

Шар отново спря.

— Ако гърбът ти е обърнат към него, очите ти не са. Ще те хване. Това му доставя удоволствие.

Ричард впи поглед в Шар.

— Но… нищо ли не можем да сторим?

Мъничката светлинка отново се завъртя, като този път се приближи към него, преди да спре.

— По-добър въпрос, Ричард Сайфър. Отговорът, който искаш, е вътре в теб. Трябва да го потърсиш. Трябва да го потърсиш или той ще убие и двама ви. Скоро.

— Колко скоро? — гласът му стана по-груб; не можеше да се въздържи. Въртейки се, светлинката се отдръпна. Той нямаше да изпусне тази възможност, без да стигне поне до нещо, на което може да разчита.

Нощното дребосъче спря.

— През първия ден на зимата, Ричард Сайфър. Когато слънцето се изкачи на небето. Ако Мрачният Рал не ви убие дотогава и ако не бъде спрян, тогава през първия ден на зимата, когато слънцето се изкачи на небето, моят род ще загине. И вие двамата ще загинете. А той ще се забавлява.

Ричард се чудеше какъв ли е най-добрият начин да зададеш въпрос на въртяща се светлинка.

— Шар, Калан се опитва да спаси твоя род. Аз искам да й помогна. Ти жертваш живота си, за да й помогнеш. Ако се провалим, всички ще загинат, ти току-що го каза. Знаеш ли за нещо, което може да ни помогне срещу Мрачния Рал?

Светлинката се завъртя и се понесе в кръг във вътрешността на бора, осветявайки местата, покрай които минава. Тя се спря отново пред него.

— Вече ти казах. Отговорът е вътре в теб. Намери го или ще умреш. Съжалявам, Ричард Сайфър. Искам да помогна. Не зная отговора. Зная само, че е вътре в теб. Съжалявам, съжалявам.

Ричард кимна, прокарвайки пръсти през косата си. Не знаеше кой е по-объркан, той или Шар. Огледа се и видя Калан да седи спокойно, с поглед, вперен в нощното дребосъче. Шар се завъртя и почака.

— Е добре, можеш ли да ми кажеш защо се опитва да ме убие? Защото помагам на Калан ли, или поради друга причина?

Шар се приближи.

— Друга причина? Тайни?

— Какво! — Ричард скочи на крака. Нощното дребосъче го последва нагоре.

— Не знам защо. Съжалявам. Само че ще го направи.

— Как се казва магьосникът?

— Добър въпрос, Ричард Сайфър. Съжалявам. Не знам.

Ричард седна обратно на земята и зарови лице в ръцете си. Шар се завъртя, пръскайки наоколо светлина, и политна на бавни кръгове около главата му. Той по някакъв начин усети, че тя се опитва да го успокои, а също и че краят й наближава. Тя умираше, а полагаше усилия да успокои него. Опита се да преглътне буцата в гърлото си, за да може да говори.

— Шар, благодаря ти, че помогна на Калан. Животът ми, който, както изглежда, ще е доста кратък, вече е удължен, защото тя ме предпази да не направя нещо много глупаво днес. Животът ми стана по-хубав и от това, че я познавам. Благодаря ти, че помогна на приятелката ми да премине през границата.

Погледът му се размъти.

Нощното дребосъче долетя до него и го докосна по челото. Гласът й сякаш звучеше не само в ушите, но и в главата му.

— Съжалявам, Ричард Сайфър. Не зная отговорите, които ще те спасят. Ако ги знаех, повярвай ми, щях да бъда нетърпелива да ти ги кажа. Но виждам доброто в теб. Вярвам в теб. Зная, че вътре в себе си притежаваш онова, от което се нуждаеш, за да успееш. Ще дойдат времена, когато ще се съмняваш в силите си. Не се предавай. В такива мигове си спомни, че вярвам в теб, че съм убедена в способността ти да завършиш докрай започнатото. Ти си рядко срещан човек, Ричард Сайфър. Вярвай в себе си. И пази Калан.

Той установи, че очите му са затворени. Сълзите му се стичаха свободно, а буцата в гърлото спираше дишането му.

— Наоколо няма змейове. Моля те сега да ме оставиш насаме с Калан. Наближава моментът.

Ричард кимна.

— Довиждане, Шар. За мен беше изключителна чест да се запозная с теб.

Той излезе, без да ги погледне.

След като Ричард излезе, нощното дребосъче долетя до Калан и се обърна към нея с истинското й име.

— Майко Изповедник, времето ми изтича. Защо не му каза коя си?

Калан стоеше със свити рамене, отпуснала ръце в скута си, загледана в огъня.

— Не мога, Шар, още не.

— Изповедник Калан, това не е честно. Ричард Сайфър ти е приятел.

По лицето на Калан започнаха да се стичат сълзи.

— Нима не виждаш? Точно затова не мога да му кажа. Ако му кажа, той ще престане да ми бъде приятел, ще престане да се грижи за мен. Ти не можеш да си представиш какво означава да бъдеш Изповедник, всеки да се страхува от теб. Той ме гледа в очите, Шар. Малцина са се осмелявали да го правят. Никой никога не ме е поглеждал като него. В очите му се чувствам в безопасност. Той доставя радост на сърцето ми.

— Може да научи от някой друг, преди ти да му кажеш, Изповедник Калан. Тогава ще стане по-лошо.

Тя вдигна поглед към нощното дребосъче, очите й плуваха в сълзи.

— Ще му кажа, преди това да се случи.

— Играеш опасна игра, Изповедник Калан — предупреди я Шар. — Той може да се влюби в теб. Ако му кажеш след като това се случи, думите ти могат да го наранят невъзвратимо.

— Няма да позволя това да се случи.

— Ще избереш ли него?

— Не!

При крясъка на Калан нощното дребосъче се завъртя на другата посока, след това бавно се приближи обратно до лицето й.