Првото правило на магьосника

Тя се намуси.

— Остави тази работа на мен. Той е мой магьосник. Аз ще се заема с него.

Очите на Ричард поглеждаха ту към единия, ту към другия. Изведнъж се почувства не на място. Великият магьосник и Майката Изповедник обсъждаха как ще се разправят с един продажен магьосник, сякаш си говореха за плевели, които трябва да се изкоренят от градината. Той се сети за баща си, за разказа му как е взел книгата — за да предотврати възможността тя да попадне в алчни ръце. В ръцете на Мрачния Рал. Започна да говори, без да мисли.

— Може би е имал основателна причина да направи подобно нещо.

Те едновременно извърнаха глави и го погледнаха така, сякаш бяха забравили, че и той е там.

— Основателна причина? — озъби се Калан. — Алчността беше неговата основателна причина. Той ме напусна и ме остави на четворките.

— Понякога хората правят разни неща, които не са такива каквито изглеждат. — Ричард я погледна безстрастно. — Може би си е мислел, че кутията е по-важна.

Калан толкова се изненада, че не можа да каже нито дума.

Зед се намръщи, бялата му коса му придаваше дивашки вид на фона на пламтящия огън.

— Може би имаш право. Възможно е Гилер да е знаел, че кутията е у Кралицата и да е искал да я пази. Той със сигурно е знаел за какво служат кутиите — той се усмихна на Ричард с иронична усмивка. — Може би Търсачът отваря пред нас нова перспектива. Може би имаме съмишленик в Тамаранг.

— А може и да нямаме.

— Зед — каза Ричард, — вчера бяхме в един град, наречен Градът на дърварите.

Зед кимна.

— Видях го. Видях и други градове, опустошени като него.

Ричард се наведе напред.

— Не са го направили войници от Западната земя, нали? Невъзможно е. Казах на Майкъл да свика армията, за да защитава Западната земя. Не съм му казвал да напада когото и да било. Най-малкото беззащитни хора. Не може да са били войници от Западната земя; те не биха го направили.

— Така е, не е бил никой от Западната земя.

— Кой тогава?

— Били са хората на Рал, по негова заповед.

— Това не ми се връзва — каза Калан. — Градът е бил верен на Д’Хара. Там е имало части на Националната армия на мира, които са били избити до крак.

— Това е истинската причина да го направи.

И двамата го погледнаха учудено.

— Това изобщо не звучи логично — каза Калан.

— Първото правило на магьосника.

Ричард се намръщи.

— Какво?

— Първото правило на магьосника: хората са глупави. — Ричард и Калан се намръщиха още повече. — Хората са глупави; получил правилната мотивация, всеки би повярвал почти на всичко. Тъй като хората са глупави, те биха повярвали на една лъжа, защото искат да повярват в истинността й или защото се страхуват, че може да е истина. Главите на хората са пълни със знания, с факти, с вяра, повечето от които лъжливи, макар те да си мислят, че всички са истински. Хората са глупави; те рядко различават лъжата от истината и въпреки това са уверени, че го правят, така че става още по-лесно да ги излъжеш. Поради първото правило на магьосника Старите магьосници създадоха Изповедниците и Търсачите като средства, които помагат да се установи истината, когато истината е достатъчно важна. Рал познава Правилата на магьосника. Той използва първото от тях. Хората имат нужда от враг, за да си създадат чувство за цел. Лесно е да ръководиш хората, когато те имат чувство за цел. Целта е несравнимо по-важно нещо от истината. Всъщност истината няма нищо общо с това. Мрачният Рал им осигурява враг, различен от себе си, дава им чувство за цел. Хората са глупави; искат да повярват на нещо и го правят.

— Но това са собствените му хора — възпротиви се Калан. — Той е избивал поддръжниците си.

— Както ще забележиш, не всички хора са били убити; някои са били изнасилени, измъчвани, но оставени живи, за да могат да избягат, да разпространяват новината. Можеш да забележиш още и че нито един от войниците не е бил оставен жив, та да опровергае разказите. Че това не е истината, няма никакво значение, а онези, които чуят разказите, ще им повярват, защото това им дава чувство за цел, снабдява ги с враг, срещу когото да се обединят. Оцелелите ще разпространят слуха светкавично. Макар Рал да е унищожил няколко града, които са му били верни и неколцина от войниците си, той е спечелил на своя страна много повече градове, стократно повече. Още повече хора ще се съберат около него и ще се обявят в негова подкрепа, защото той им е казал, че иска да ги защити от врага им. Истината трудно се продава; тя не ти дава чувство за цел. Тя е просто истина.

Ричард се изправи назад леко замаян.

— Но това не е възможно. Как е успял Рал да подлъже така хората? Как са могли да му повярват всички?

Зед го погледна строго.

— Ти знаеше повече от тях, знаеше, че не са войници от Западната земя, и въпреки това дори ти се усъмни. Страхуваше се, че може да се окаже вярно. Да се страхуваш нещо да не се окаже вярно означава да приемеш вероятността. Приемането на вероятността е първата стъпка към това да повярваш. Ти поне си достатъчно умен, за да си задаваш въпроси. Помисли си колко лесно е да повярват хората, които не задават въпроси, които дори не знаят как се задават въпроси. За повечето хора не истината е от значение, а мотивът. Рал е интелигентен; той им предоставя мотив — очите му заблестяха преднамерено. — Затова се нарича Първото правило на магьосника — защото е най-важното. Запомни това.

— А онези, които са убивали, те са знаели. Това е убийство. Как са могли да го направят?

Зед сви рамене.

— Чувство за цел. Направили са го заради мотива.

— Но това е против природата. Убийството е против природата.

Магьосникът се усмихна.

— Убийството е природен закон, законът на живите същества.

Ричард знаеше, че Зед го подмамва — това беше неговият начин да те въвлече в нещо — като направи някакво скандално изявление, — но кръвта се качи в главата му и не можа да се въздържи да не изпротестира.

— Само на част от природата. На хищниците. И то само заради оцеляването. Погледни онези дървета, те дори не могат да си помислят да убиват.

— Убийството е закон за всички същества, за цялата природа — повтори Зед. — Всяко живо същество е убиец.

Ричард погледна към Калан за подкрепа.

— Не ме гледай — каза тя. — Отдавна съм се научила да не споря с магьосниците.

Ричард вдигна глава към огромния красив бор, разперил клони над главите им, осветяван от пламъците на огъня. През мисълта му проблесна разбиращо пламъче. Видя клоните, протегнати настрани със смъртно намерение в дългогодишна битка за светлина със съседните дървета, растящи в сянката му. Неговият успех би осигурил бъдеще на наследниците му, мнозина от които също ще изсъхнат в сянката на родителя. Няколко съседи в непосредствена близост до огромния бор бяха съсухрени и слаби, всички те негови жертви. Беше вярно: в природата всеки успех се постигаше с убийство.

Зед наблюдаваше очите на Ричард. Това беше урок, по този начин старецът обучаваше Ричард още от малък.

— Научи ли нещо ново, момчето ми?

Ричард кимна.

— Живот за най-силните. Никакво съчувствие за слабите, нищо друго освен възхищение от силата на победителя.

— Но хората не мислят така — каза Калан, не можейки да се въздържи.

Зед се усмихна дяволито.

— Нима? — той посочи едно ниско, съсухрено дърво близо до тях. — Погледни това дърво, скъпа моя — той посочи огромния бор. — А също и това. Кажи ми кое ти харесва повече.

— Това — каза тя, посочвайки бора. — Чудесно е.

— Нали виждаш? И хората разсъждават така. Красиво е, казваш. Ти избра дървото, което убива, не другото, убитото — Зед се усмихна триумфално. — Законът на природата.

Калан скръсти ръце.

— Знаех си, че е по-добре да си държа езика зад зъбите.

— Можеш да държиш устата си затворена, ако искаш, но не затваряй мисълта си. За да победим Мрачния Рал, трябва да разберем как мисли той, така ще знаем как да го унищожим.