Првото правило на магьосника

Калан коленичи, опитвайки гозбата с дървена лъжица.

— Прав е. Готово е.

— Е, какво стоиш там и гледаш, момчето ми. Донеси чинии!

Ричард поклати глава и направи, каквото му се каза. Калан сипа една пълна чиния, сложи в края малко сухари и Ричард я подаде на Зед. Старецът не седна, остана прав край огъня, близо до тях, и започна да гребе гозбата си. Калан започна да сипва и в другите две чинии и точно когато свърши, Зед вече й подаваше своята за допълнително.

След като изяде порцията си, Зед вече можеше да отдели малко време, за да седне. Ричард се отпусна на малка изпъкнала тераса; Калан седна до него и скръсти крака под себе си; Зед седна на земята срещу тях.

Ричард изчака Зед да изгълта половината от чинията си и накрая си позволи да го попита.

— Та как се оправи с Ейди? Тя добре ли се погрижи за теб?

Зед примигна и го погледна. Дори и на светлината на огъня Ричард бе готов да се закълне, че Зед се изчерви.

— Ейди? Ами ние… — той погледна обърканото лице на Калан. — Ами ние… ние се разбирахме… добре — намръщи се на Ричард. — Що за въпрос е това?

Ричард и Калан се спогледаха.

— Нямах предвид нищо специално — каза той. — Питам просто защото нямаше как да не забележа, че Ейди е симпатична жена. И интересна. Просто исках да кажа, че сигурно си я намерил за интересна.

Зед заби поглед в храната.

— Тя е чудесна жена — запрехвърля нещо в чинията си с крайчеца на вилицата. — Какво е това? Изядох три и все още не мога да разбера какво е.

— Корени от тава — каза Калан. — Не ти ли харесва?

Зед изсумтя.

— Не съм казал, че не ми харесва. Просто исках да знам какво е — той вдигна поглед от чинията си. — Ейди ми каза, че ви е дала един нощен камък — размаха вилицата си срещу Ричард. — Надявам се си бил внимателен с него. Не го изваждай, освен ако не е необходимо. Крайно необходимо. Нощните камъни са изключително опасни. Ейди е трябвало да ви предупреди. И аз й го казах! — той намуши на вилицата си един корен от тава. — Най-добре ще е да се отървете от него.

Ричард си играеше с парче месо.

— Знаем.

В главата му кипеше от въпроси, които искаше да зададе на Зед; не знаеше откъде да започне. Магьосникът го изпревари и попита пръв:

— Вие двамата направихте ли каквото ви казах? Стояхте ли встрани от проблемите? Каква я свършихте?

— Ами — започна Ричард, като си пое дълбоко въздух, — прекарахме доста време при Калните.

— При Калните? — замисли се Зед. — Добре — провъзгласи най-накрая, вдигайки във въздуха набучено на вилицата си парче месо. — При Калните не можете да се забъркате в големи неприятности — той дръпна със зъби месото от вилицата и я потопи обратно в чинията си, за да гребне още гозба, а също и хапка сухар. Говореше и дъвчеше едновременно. — Та значи вие двамата сте си прекарали добре при Калните — забеляза, че никой не му отговаря и очите му започнаха да се местят от единия върху другия. — С Калните човек не може да се забърка в големи неприятности — думите му звучаха като въпрос.

Ричард хвърли поглед на Калан. Тя потопи един сухар в гозбата си.

— Убих един от старейшините — каза тя и лапна хапката си, без да вдигне поглед.

Зед хвърли вилицата си, след това я хвана във въздуха точно преди да докосне земята.

— Какво!

— Беше при самозащита — възпротиви се на думите й Ричард. — Той се опитваше да те убие.

— Какво? — Зед се изправи с чиния в ръка, после отново седна на мястото си. — По дяволите! За какво ли един старейшина би се осмелил да убие един… — той бързо затвори уста и хвърли поглед към Ричард.

— Изповедник — довърши изречението му той. Настроението му помръкна.

Зед плъзна поглед от едната наведена глава към другата.

— Значи най-накрая си му казала.

Калан кимна.

— Преди няколко дни.

— Само преди няколко дни — повтори Зед, сумтейки, след това, без да каже нищо повече, хапна още малко гозба, като от време на време подозрително поглеждаше към тях.

— Как един старейшина би се осмелил да посегне на Изповедник?

— Ами — каза Ричард, — това стана, когато разбрахме какво може да направи нощният камък. Точно преди да ни провъзгласят за Кални.

— Провъзгласили са ви за Кални? Защо? — очите на Зед се разшириха. — Ти си си избрал жена!

— Ами… не! — Ричард извади от ризата си кожената връв и показа на Зед свирката на Пилето. — Склониха да ми дадат това.

Зед хвърли бегъл поглед на свирката.

— Защо биха се съгласили ти да не… И защо са ви провъзгласили за Кални?

— Защото ги помолихме. Трябваше. Това беше единственият начин да ги накараме да свикат Съвещанието по наше желание.

— Какво! Свикали са Съвещание заради вас?

— Да. Това стана точно преди да дойде Мрачният Рал.

— Какво? — изпищя отново Зед, като този път скочи на крака. — Мрачният Рал е бил там? Нали ви казах; стойте настрана от него!

Ричард вдигна поглед.

— Ние всъщност не го бяхме канили.

— Той изби много от тях — каза Калан тихо, все още без да вдига поглед от чинията си, докато дъвчеше бавно.

Зед се загледа в горната част на главата й, след това отново се отпусна на мястото си.

— Съжалявам — каза тихо. — И какво ви казаха духовете на предците?

Ричард сви рамене.

— Че трябва да посетим една вещица.

— Вещица! — Зед присви очи. — Каква вещица? Къде?

— Шота. В Агаден.

Зед подскочи и без малко да изпусне чинията си, вятърът изсвистя през разкривените му стиснати зъби, когато си пое дълбоко въздух. — Шота! — той се огледа, сякаш някой можеше да го чуе. Сниши глас, прошепвайки дрезгаво на Калан, като се наклони към нея. — По дяволите! Какво те е прихванало да го водиш в Агаден! Нали си се клела да го защитаваш!

— Повярвай ми — каза тя, поглеждайки го с едно око. — Не исках да го правя.

— Трябваше — каза Ричард, като се опитваше да я защити.

Зед го погледна.

— Защо?

— За да разберем къде е кутията. Което и направихме, Шота ни каза.

— Шота ви каза — изимитира го Зед и се намръщи. — И какво още ви каза? Шота никога не казва нещо, което искаш да знаеш, без да прибави и нещо, което не искаш.

Калан погледна косо Ричард. Той не отвърна на погледа й.

— Нищо. Не ни каза нищо друго — той задържа погледа на Зед в своя, без да свежда очи. — Каза ни, че Кралица Милена в Тамаранг притежава последната кутия на Орден. Каза ни го, защото нейният живот също зависи от това.

Ричард гледаше втренчения в него Зед. Съмняваше се, че старият му приятел му вярва, но не искаше да му каже другото нещо, което Шота му бе казала. Та можеше ли да каже на Зед, че един или двама от тях можеха да станат предатели? Че Зед ще използва срещу него магьоснически огън, че Калан ще го докосне със силата си? Страхуваше се, че всичко това може да се случи; в крайна сметка нали той знае за Книгата. Не те.

— Зед — каза меко той, — ти ми каза, че от мен искаш да намеря начин да стигнем в Средната земя и че стъпим ли веднъж тук, ти имаш план. Но след като онова нещо от отвъдния свят те удари и ти изпадна в безсъзнание, не знаехме кога и дали ще се събудиш. Нямах представа какво да правя, нито какъв е планът ти. Зимата наближава. Трябва да спрем Мрачния Рал.

Той продължи, а гласът му стана по-твърд.

— Правех най-доброто, на каквото съм способен, в твое отсъствие. Безброй пъти бяхме близо до смъртта. Трябваше да се опитам да намеря кутията. Калан ми помагаше и двамата открихме къде е. Цената, която платихме за това, беше висока и за двама ни. Ако онова, което съм направил, не ти харесва, то тогава си прибирай обратно шибания Меч на истината, вече почва да ми идва до гуша от него! От всичко!

Той захвърли чинията си на земята и се изгуби в тъмното, сядайки с гръб към тях, в гърлото му се надигаше буца. Тъмните дървета се замъглиха пред погледа му. Изненада се колко бързо избухна гневът му, как го обзе изцяло за броени мигове. Толкова бе мечтал да види Зед, а сега, когато той беше тук, му се ядоса. Остави яростта си да пламне и я зачака да се успокои от само себе си.