Бойно поле Земя III

Л. Рон Хабърд

Бойно поле Земя III

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

1

Проклет Търл!

Отначало Джони смяташе, че има данни за координатите на стълбовете. В къщата в Шотландия нямаше добра апаратура, с която да прегледа записите. Само ги беше сканирал набързо с помощта на кутия, която Кер му бе изпратил, но в нея като че ли имаше само един кабел и нищо друго. До Деветдесет и втория ден оставаха още месеци, затова Джони си позволи да остане у дома за обяд и да види отново леля Елън и свещеника. А също и да опита да развесели Пати.

Върна се в мината в Африка в чудесно разположение на духа. Тази сутрин стана от сън, решен да опита всичко възможно. А сега това!

Гленканън беше споменал, че Търл прави някакви измервания и прекарва по-голяма част от времето си на открито, затова записите се бавят. Без съмнение Търл никак не обичаше да стои дълго навън. Гленканън намекна, че преди да предадат офиса са инжектирали малко въздух в дихателните тръби, за да не се увлича Търл много много по разходки. Освен това Гленканън каза, че са направили пропуск — не бяха инсталирали записващи устройства около самата площадка. Както и да е, вече бяха поставили мини-камера на едно дърво, без да ги забележат бригантите и вече не зависеха само от данните от разузнавателните полети.

Като преглеждаше записите, на Джони му направи впечатление колко внимателно измерва Търл разстоянията между стълбовете. Използваше микрометър. Само дето не измерваше положения на точки за телепортиране!

Ето целия план, в който бяха нанесени точните разстояния: площадката, новото положение на пулта за управление, а също и една крива линия.

Сега вече Джони знаеше защо Търл дни наред бе решавал силови уравнения. Изчислявал е максималната близост, на която може да се разположи кривата до площадката, без да пречи това на телепортирането! Беше го отбелязъл върху окончателния план: седем стъпки и осем единадесети. По цялото продължение на площадката и новия пулт.

Кер бе изпратил кутията заедно с една малка бележка, която сякаш бе писал с краката си:

Джони го разгледа внимателно. От разреза личеше, че е същият като онзи, който опасваше язовира и мината в Кариба. Но сега можеше да разгледа от какво е направен. Кутията трябваше да се постави с дясната страна нагоре и да бъде насочена в посоката, където трябва да се появи защитен екран. Самата кутия беше бронирана, но след като Кер я бе разрязал, явно не е знаел.

Беше очевидно как работи: вътрешната изолация на дъното в действителност беше рефлектор. Точно над него минаваше главният източнок на ток. Над него имаше още една жица, после още една и така до горе. Общо петнайсет. Явно всяка усилваше заряда на долната. От външния край кабелите вероятно трябваше да бъдат прихванати в кутия, която участва в усилването, но нея я нямаше. Получаващият се многократно усилен заряд трябваше да се настрои към полетата на ядрото и на околните частици на въздушните атоми. След удара молекулите на въздуха се подреждаха в молекулярна кохезия. Крайният продукт бе невидима завеса, наречена „атмосферно-защитен йонизационен кабел“.

Това не беше „силов екран“. Използваше се в космическо пространство и Ховините имаха подобни устройства във всичките си големи бойни кораби. Това беше въздушна броня.

И нима Търл смяташе да я постави на седем фута и осем единадесети по цялото продължение на пулта и площадката?

Първоначалният план на Джони бе да позволи на Търл да построи пулта за управление и площадката за телепортиране и когато всичко е готово, да ги превземе по някакъв начин.

Но това променяше нещата.

Как е възможно да се пробие такава завеса?

Проклет Търл!

На първо време Джони направи солиден брой копия на плана на платформата за телепортиране. Извади картата на някогашните защитни зони на Междугалактическата минна компания и видя откъде копае Кер кабел за поправка на платформата.

Картата беше толкова стара и смачкана, че преди не бе забелязал същите тези кабели около всички мини, язовири и електропроводи. Сега видя, че африканската мина разполага с втори електропровод под земята и че наричаният преди много години язовир Оуенс Фолз е защитен. Извика Ангъс и му каза да иде да провери, а ако кабелът все още съществува, да разчисти с багер дърветата отгоре. Ако контролното табло в язовира все още работи, да превключи на подземно предаване и да обучи часовоите да го включват и изключват, така че да може да се влиза и излиза от язовира и мината.

Джони се разхождаше из лагера, опитвайки се да реши какво да правят при това положение. Видя сър Робърт, който току що бе пристигнал и му показа върху старата карта, че всички мини имат такава защита и вероятно те могат да се възползват от това.

Джони продължи да се разхожда, угрижен.

Телепортирането! Тайната на психлосите. Това бе средството, с което държаха под своята власт вселената. Без него бе невъзможно да защити планетата.

Срещна Маккендрик. Ранените психлоси вече били напълно възстановени. С изключение на Чърк, която просто си лежала. Не, още не е измислил как да измъкне онези неща от главите им — при тази структура на костите всяка намеса би била равносилна на смърт за чудовищата. Да, напълно разбираше, че ако опитат да се консултират с психлоси по технически въпроси, щяха да нападнат и да се самоубият, а ако бяха жени, вероятно да изпаднат в кома като Чърк.

Маккендрик по-скоро се тревожеше за режима на хранене на затворниците. Психлосите никъде в наръчниците си не бяха сметнали за нужно да отбележат с какво се хранят — нали самите те ги бяха писали. Затворниците знаеха какво ядат, но не знаеха имената на веществата на тази планета. И ако не решат този проблем бързо, скоро щяха да останат без затворници.

Знаеше ли Джони, че вече имат трима джамбичуи? От снощи. Очевидно бяха изпратени да разузнаят всички новости в Кариба. В момента, в който му докладвали, че от кораба на джамбичуите в орбита се е откъснал разузнавателен кораб, шотландският офицер пуснал в действие нещо, измислено от китайците. Наричали го „мрежа за тигри“. Поставили едно плашило, облечено като китаец, край едно езерце далеч от лагера. Джамбичуите тръгнали да го хванат, от дърветата се спуснала мрежа и ги заловили. Зли и недодялани същества.

Маккендрик попита Джони дали знае какво ядат. Не? Ами добре, старицата от планините им помагала и може би щяха да разберат.

Джони продължи да ходи из лагера. Проклет Търл! Прекалено много случайности. Трябваше от някъде, по някакъв начин да се сдобие с нужната информация от друг канал.

Веднъж му бе хрумнало да проучи подробно телепортационен двигател, може би нещо щеше да изскочи. Двигателят не беше устройство за телепортиране, но все пак работеше с промяна на положението на точки в пространството.

Имаше двигател и пулт за управление, с които можеше да си поиграе — от танка, разбит при схватката в прохода. Бяха го довлекли до ремонтната работилница. Може би просто ако го разглоби на части… слаба надежда, нали вече бе проучвал такива устройства. Все пак облече работни дрехи и слезе в работилницата.

Башърът си стоеше там, лошо ударен, на две места обковката му бе съдрана. Влезе вътре, провери горивото и включи двигателя, като зададе точкови координати „на място“. Моторът заработи! Едно нещо можеше да се каже за психлосите — каквото направеха, траеше вечно.