Бойно поле Земя III

С помощта на повдиганите на кораба помощник пилотът започна да разтоварва „улова“ в металния пулверизатор. Стормълонг слезе и се приближи до Джони.

— Петдесет и пет тона този път — гордо каза той. — Има още много в орбита. Мислиш ли, че ще ни трябва още?

Джони не бе много сигурен. Занимаваха го други неща. Отидоха в лагера, за да проверят.

Появи се един от будистките комуникатори. Джони винаги се учудваше на начина, по който се движеха. Поставяха дясната си ръка в левия ръкав, лявата в десния, а после придвижваха краката си в нещо като тръс. Раменете им изобщо не мърдаха. Създаваше се усещането, че плуват или свободно се носят по въздуха. До вчера повечето от тях продължаваха да носят жълто-оранжевите си дрехи. Но по тях и по бръснатите им глави можеха лесно да ги различават от въздуха. Иван изпрати значително количество пакети с униформи. Хората му ги шиеха от платове, изпращани от някаква наскоро поправена тъкачница в Люксембург. Униформите бяха зелени и към всяка имаше каска от закален алуминий, също зелена. Джони предположи, че скоро ще могат да облекат цялата войска в такива униформи. В момента будистът носеше една такава. Той се поклони — постоянно се кланяха — и подаде на Джони един пакет. Много съжалявал. Имало толкова работа, че се забавил с предаването. Джони се поклони на свой ред. Беше заразително.

Тръгнаха със Стормълонг из лагера, за да намерят Ангъс. Джони отвори пакета. Беше от Иван. Каска. Зелена като всички останали. Имаше подплънки за ушите. В каската имаше и писмо (продиктувано на някой Координатор).

Каската беше хубава и точно по мярка. На две-три места не беше много гладка. Явно Иван е стрелял по нея, за да я пробва.

Беше изпратил и пакет муниции за АК 47. Джони ги бе посъветвал да пробият по една дупка в края и да я напълнят с термичен експлозив, за да могат да се използват срещу толнепите. Казаха, че можело да стане и бяха започнали да ги приспособяват.

Стормълонг и Джони пристигнаха в зоната за „измиване на метеоритен прах“. Четири жени психлоси здраво работеха, като изсипваха метален прах в огромни вани с живак. Имаха ръкавици и облекла, които ги предпазваха от отравяне с живак.

Когато Стормълонг се захвана с минирането на орбитата, идеята беше да се обучават пилотите и Джони подозираше, че също и да удовлетвори желанието си за безразсъдно летене. Улавяха какви ли не неща. Метеорити и други подобни влизаха в орбита и преди да навлязат с цвърчене в атмосферата, често имаха кристална структура и изглеждаха удивително. Джони почти бе решил да забрани тези разходки. Бяха изпълнили целта си — посетителите бяха смъртно уплашени от магнитните мини. Но Ангъс, който се ровеше във всичко, бе забелязал, че някои от улавяните космически тела имат различна химическа структура.

От известно време насам на небето се разнасяше комета от друга система. Ангъс сподели с Джони, че тя съдържа микроскопични частици от онзи неизвестен метал, който Търл бе използвал като ядро на онази кутия. Ангъс му ги показа на анализатора. Ето, микроскопични следи от метала. Ако метеоритът се бе запалил при досега си с атмосферата, както ставаше в повечето случаи, нищо чудно елементът да бе изчезнал вследствие на топлината. Но „девствените“ късове, които ловяха горе, наистина съдържаха елемента.

Джони дни наред си блъска главата как да извлекат метала, но се сети, че златото, например, може да се „промива“, защото е по-тежко от скалата и отпадъчните вещества.

Психлосите използваха буквално тонове живак в някои от етапите на обработка на рудата. Направиха му проби. Желязо, мед, никел. Повечето от елементите, стрити на прах, бяха по-леки от живака и се носеха на повърхността му в свободно състояние или свързани с други елементи. Но този странен елемент отиваше право на дъното, дори се чуваше отчетлив звук при падането му. Имаше ужасно висока кохезия и частиците се лепяха една към друга. Но съдържанието му в космическите блокове беше много малко и трябваше да разполагат с огромно количество.

Можеха да се опитат да пригодят някакви машини да извършват промиването, но на жените психлоси абсолютно не им правеше впечатление, че работят с живак и щастливо го преливаха от съд в съд, за да промият праха. Усмихнаха се на Джони. Всичко при тях вървеше страхотно, стига да не се споменава „математика“. Иначе стават с една по-малко. Беше се случило и с Чърк, и с още една женска.

Казаха им, че Ангъс ще се върне и седнаха да го чакат. След малко се появи и го попитаха трябва ли му още. Ангъс поклати глава и им махна да го последват.

В стаята, която ползваше като работилница, Ангъс бе направил същата кутия като тази на Търл с едно изключение — при отваряне на капака не се изтласкваха всички елементи едновременно. Това ставаше с часовников механизъм. Нагласяш времето и пръчиците се затварят.

Ангъс имаше шест такива кутийки. Металът по средата може би не беше с толкова чисто съдържание като този на Търл, но бяха сигурни, че това не е от значение. Теглото малко варираше, но всички бяха приблизително седемдесет и пет фунта в центъра. Ангъс не бе поставил топчетата в кутийките. Те бяха отделно и всяко бе пробило дупка под себе си.

— Освен ако не си намислил да взривяваш вселената, не смяташ ли, че около осем ще са достатъчно? — попита Ангъс. — От новопристигналото количество ще излязат горе-долу още две.

— Но за какво служи? — примоли се Стормълонг.

Джони поклати глава:

— Не знаем. Но след като Търл правеше кутията с такова изражение, можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че това е най-смъртоносното оръжие, което психлосите притежават. Погрижи се само за едно, Ангъс: пакетирай топчетата отделно и не позволявай на никого да ги събира върху тази планета! Когато всички са готови, изпрати ги в подземната база в Кариба.

Джони излезе. Беше му весело. Доста хубави неща се случваха. Китайците от Кариба казаха, че разполагат с инженери и наистина бе така, само че бяха специалисти по мостове, дървени и каменни постройки и други такива. Сред тях имаше и художници — изрисуваната чинийка изглеждаше доста странно, но определено имаше нещо артистично в нея. Облицоваха отвътре бункерите с тухли, направени от тях самите и стана много чисто. Дори си построиха малко селце между язовира и кабела на атмосферния щит. Противовъздушните им скривалища имаха отгоре малки островърхи куполи.

В Америка също много напредваха.

Джони бе почти щастлив. Може би все пак имат някакъв шанс. Малък, но го имаше.

Естествено, проблемът с математиката си оставаше. Напоследък Търл не правеше нищо друго, освен да преглежда страница след страница математически уравнения. Още не беше започнал с построяването на пулта за управление, но очевидно работеше по това. Старият бе изгорял. Все пак той го поиска заради арматурата и те му донесоха какви ли не боклуци, само не и това, което искаше. Истинският беше у Джони — долу в гаража, изгорял до основи. Тъй че, Търл трябваше да измайстори и металната конструкция.