Бойно поле Земя III

За Джони се носеха такива преувеличения и лъжи, че нямаше нужда от още една. Затова той насила качи Пиер в един самолет, заведе го в Африка и го накара сам да се качи от Виктория в самолет и да иде до онзи връх с психлоските трупове. Трябваше да се приземи, да се увери с очите си какво има на върха и да се върне в мината през бурята. Пиер успя, без да катастрофира и Джони го взе обратно в Люксембург. Пиер му благодари. Отново бе назначен на старата си работа, където местеше от хангара самолети и стана добър пилот.

Странен инцидент се случи и в Единбург. По някакво чудо саркофагът на Бити Маклиъд се бе запазил въпреки бомбардировките. Три греди от катедралата паднали така, че образували заслон над него. Шатоврианците го бяха поставили в криптата на новата катедрала редом с ковчезите на герои от войната, в това число и намерените останки от Гленканън.

Като стана на шестнайсет, Пати поиска да бъде заведена в криптата и да се венчае за Бити. Нищо не успя да я разубеди. Застана до саркофага в бяла сватбена рокля и с медалиона от Бити, където бе написано: „На бъдещата ми съпруга“. Свещеникът, който не можеше да открие нищо противозаконно в това, изпълни церемонията. След това Пати облече дрехи на вдовица и се нарече мисиз Пати Маклиъд.

Продължи медицинското си образование и основа Междугалактическа Здравна Организация Маклиъд. Джони я спонсорираше и тя бързо се разрасна във всички галактики.

Случиха се още две събития — на Криси и Джони им се роди момче, Тими Брейв Тайлър, съвършено копие на Джони, както всички се кълняха. След две години им се роди момиче, Миси, образ и подобие на Криси.

Когато Тими стана на шест, Джони се ядоса, че момчето не получава подходящо възпитание. Имаше рекорден брой чичовци — „чичо“ полковник Иван, „чичо“ сър Робърт, „чичо“ Данълдин. Всеки шотландец, който бе работил с Джони на мината или по-късно му бе служил, също беше „чичо“. Ужасно глезеха детето. Носеха му разни неща от целия свят. Но дали ги интересуваше какво образование получава Тими?

Не! Наистина, той говореше няколко езика, които най-много се използваха — руски, китайски, шатовриански, психлоски и английски. Можеше да смята наум, когато поиска. И можеше да кара миниатюрна телепортационна количка, която Ангъс и Том Смили бяха направили за него. Но Джони се плашеше, че синът му ще израсне, без да знае какви са истински важните неща в живота.

Джони бе решил. Нещата вървяха чудесно и без неговата намеса. Тъй че, той събра някои неща от първа необходимост, качи Криси, Тими и Миси, заедно с четири коня в един товарен самолет и отлетя за южно Колорадо. Изключи радиото и предавателя на самолета и го скри в един листак. Направи лагер.

През цялата следваща година, дъжд, слънце, Джони работи върху Тими. Миси беше чудесна. Помагаше на майка си и още тогава научи как се сушат кожи, как се готви и други неща за домакинството. Джони обръщаше внимание главно на Тими.

Отначало на момчето му дойде малко нагоре, защото Джони бе нетърпелив да навакса за пропуснатото време. Но след няколко месеца започна да напредва. Момчето се научи да проследява следи, да разпознава животни и да разбира намеренията им. Научи се да язди и опитомява диви коне и вече не му трябваше седло. Справяше се много добре и това го радваше. Джони го научи да хвърля ножове и веднъж момчето едва не уби един койот. Джони малко се успокои за бъдещето на сина и имаше намерение да го повиши, като го научи да лови вълци и пуми. Но още на първия ден чу самолет в следобедното небе. Не беше разузнавач, а самолет. Насочваше се към кълбото пушек, което издаваше лагера им.

Джони веднага се върна с момчето. Имаше неприятно предчувствие.

Бяха Данълдин и сър Робърт.

Тими се спусна към тях с огромна радост и развълнувани викове.

— Чичо Данълдин! Чичо Робърт!

Джони накара Криси да им приготви вечеря. Явно не бързаха да им кажат защо идват. Падна мрак и всички се наредиха край огъня. Запяха шотландски песни. След това Тими им показа, че не е забравил танца на шотландските планинци, на който Тор го бе научил.

Най-накрая, когато Криси и децата си бяха легнали, Данълдин каза напълно излишните думи:

— Предполагам, че се чудиш защо сме дошли.

— Какви са лошите новини? — попита Джони.

— Новините не са лоши — каза сър Робърт. — Обединили сме шестнайсет вселени, сякаш с лепило сме ги залепили. Защо трябва да се е случило нещо лошо?

— Измина цяла година — каза Данълдин.

— Дошли сте за нещо — подозрително каза Джони.

— Ами като си помисля, така е — каза Данълдин. — Преди две години ти обиколи всички племена на Земята. Има предложение да направиш обиколка на по-големите цивилизации на галактиките. Много правителства искат да ти засвидетелстват почести и да те наградят с медали, защото галактиките процъфтяват.

Джони се ядоса.

— Казах ви, че си вземам една година почивка! Не разбирате ли, че имам отговорност към семейството си? Какъв баща ще съм, ако позволя синът ми да израстне като един образован дивак?

Данълдин се засмя.

— Знаехме, че ще кажеш така, затова вместо теб изпратихме Тор.

Джони замълча. След малко каза:

— Щом сте решили този въпрос, защо сте дошли?

Сър Робърт каза:

— Годината изтече, Джони. Не ти ли е хрумвало, че липсваш на приятелите си?

И така, Джони се прибра у дома и докато Тими се учеше да говори на петнайсет езика и да овладее пет различни математики, да кара кола като Кер и да пилотира всичко, произведено от компанията, на коя да е планета, включително и новата яхта на Драйс Глотън, краят на обучението му така и не се виждаше. Може би защото Джони Гудбой Тайлър се бе провалил в живота единствено там.

Доктор Макдермот, историкът, живя още много дълго.

Написа книгата „Джони Гудбой Тайлър такъв, какъвто го познавах или похитителят на Психло, гордостта на шотландската нация“. Книгата не бе добра като тази, защото бе предназначена за полуграмотни хора. Но имаше триизмерни илюстрации, които се движеха. От тази книга бяха продадени двеста и петдесет билиона копия, и то само от първото издание.

Доктор Макдермот спечели много повече, отколкото се нуждаеше в скромния живот, който водеше и основа Музей на Тайлър. Това е първата сграда с позлатен купол, която се вижда зад Междугалактическата Здравна Организация Маклиъд на излизане от терминала в Денвър.

Джони изчезна известно време след като се бе върнал в Америка. Семейството и приятелите му бяха много загрижени. Но знаеха, че Джони не обича поклонничеството. Не обичаше да го разпознават по улиците. Беше споменал, че си е свършил работата и вече няма нужда от него. Заедно с него бяха изчезнали и една торбичка, нож и други дребни неща. Шлемът с дракона и туниката с пъстроцветни копчета си седяха, окачени на една закачалка.

Но хората навсякъде из галактиките не знаят, че Джони е изчезнал. Който и да попиташ на някоя цивилизована планета къде е Джони, ще ти отговори, че е ей там, зад онзи хълм и бди да не се завърнат лордовете от Психло. Опитайте. Ще видите. Даже ще ви го посочат.

Информация за текста

© 1982 Л. Рон Хабърд

© 1993 Снежана Йорданова, превод от английски

L. Ron Hubbard

Battlefield Earth III, 1982

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2001

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 Г. ЧАСТ 3. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 500. Цена: 30.00 лв. ISBN: 954-422-021-6.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/531]

Последна редакция: 2006-08-06 16:27:36