Бойно поле Земя III

Джони тръгна да пресрещне шестте, които слизаха надолу. Ставаха все по-големи и по-големи на екраните му.

Прицели се в носа на водача. Палецът му удари бутона за стрелба точно в момента, в който той се изнесе странично и блъвна цялата чудовищна мощ на оръдията в стройния ред на толнепите.

Екраните му се обагриха в червени отблясъщи от експлозията.

Чу се лек удар от падането на една отломка от толнепски кораб в крилото.

Джони умело лавираше, за да не се посипе всичко отгоре му. Прицели се в опашката на последния кораб. Удари бутона на огнестрелното оръдие. Летеше напред толкова лудо, че изпусна.

Четирима толнепи поеха обратно.

Той тръгна да ги пресрещне и се завъртя. Почти се изравни с водещия толнеп. Секунда преди да се сблъскат, изстрелите на Джони запушиха като гюлета дулата на толнепския кораб, които също бяха стреляли. Корабът избухна.

Останаха три. Направиха лупинг и се подредиха, без да престават да стрелят. Въздухът около Джони вреше. Марк 32 бе улучен в екраните.

Оръдията на Джони се обадиха. Един толнеп! Двама толнепи!

Последният се опита да избяга, стреляйки отвисоко зад себе си.

Джони стабилизира бойния самолет. Постави оръдията на „пламък“ и „максимален обхват“. Стрелнаха се няколко лъча.

Толнепският кораб подскочи като огнена топка.

А къде е Гленканън?

Ето го, препускаше към базата, почти беше стигнал.

Един толнеп се бе залепил за опашката му.

Стормълонг и другите два кораба се насочиха надолу към толнепа.

Часовоят отвори атмосферния щит и Гленканън се спусна през него. Беше в безопасност!

Вълна огън удари толнепа — Стормълонг и другите двама го бяха приближили отгоре и стреляха от максимален обхват.

Часовоят отново включи атмосферния щит. Толнепът се вряза в него и се разклати.

Не бе изминало достатъчно време, за да се йонизира отново въздухът.

Толнепският кораб се взриви и се превърна в кълбо пламъци върху площадката, като едва не връхлетя върху самолета на Гленканън.

Джони и Стормълонг огледаха дали няма още вражески кораби в небето. Беше чисто. В далечината на няколко места се издигаше дим — там бяха паднали разбитите кораби.

Часовоят изключи атмосферния щит. Веднага пристигна отряд, който се зае да потуши огъня от горящия толнепски кораб. Джони, Стормълонг и другите двама се приземиха.

Гленканън не помръдваше от пилотската седалка. Будисткият комуникатор се опитваше да го успокои. Гленканън плачеше. Ръцете му трепереха. Беше изживял шок.

— Имах заповед да дойда — повтаряше Гленканън.

Комуникаторът махна на другите да се отдалечат и се приближи до тях.

— Пилотите от Академията в Америка трябва да вършат много неща — каза будистът на Джони и Стормълонг. — Освен това трябва да поддържат и собствена противовъздушна защита. Нямаше свободни пилоти за ескорт и отлагахме дни наред. После Гленканън реши, че повече не може да се изчаква. Един съвсем отскорошен швейцарски пилот, негов близък приятел, се съгласи доброволно да дойде. Толнените ни нападнаха точно след като прекосихме брега на северна Африка. Много е далеч от Корнуол и от Люксембург, за да ни изпратят от там помощ.

Швейцарецът ги пое. Свали трима. Но му тряваше помощ, а Гленканън имаше заповед, ако се случи нещо такова, да продължи по пътя. И той продължи.

Толнепът разби швейцареца на парчета. Той се изстреля и опита да се спусне с парашут, но те го убиха във въздуха.

Гленканън иска да излети и да обстрелва онези кораби в орбита. Ще го убият. Моля ви, помогнете му.

Успокоиха Гленканън. Стормълонг каза, че ще говори със сър Робърт да направят още по-секретна жизнено важната радио връзка. След няколко дни сър Робърт отиваше в Америка, за да премести Академията в Корнуол, но междувременно трябваше да се вземат мерки. Огромно количество самолети и машини вече бяха прехвърлени на сигурни места. Племената бяха централизирани. Стормълонг реши да поеме управлението.

Гленканън им подаде торбичка с дискове.

Джони погледна пратката. Надяваше се, че си е струвало.

8

Наистина си струваше! Джони отвори куриерската торба, постави първия диск и само няколко минути след това осъзна, че за първи път в цялата дълга и садистична история на Психло чужди очи имат достъп до самия процес на построяването на пулт за телепортационно управление.

Търл работеше по схеми, които сам бе направил. И макар самият той да бе налудничав, работеше много точно. Разбира се, от това зависеше не друго, а собственият му живот.

Вече бе направил външната конструкция. Бе поставил отгоре редиците бутони, взети от склада и ясно маркирани. Бе направил резбите за болтовете, които свързваха горния панел с вътрешността.

Джони с удивлеие го наблюдаваше от екрана как взе една обикновена черна изолираща платка с размери един квадратен ярд, каквито се използваха за подлепяне във всички електронни устройства и уплътни пространството между горния панел и страничните стени. Очевидно тъкмо тя поемаше всички компоненти, които образуваха веригата. Търл внимателно и точно проби дупките в изолиращата платка, тъй че да пасне между горния панел и външната конструкция и да се закрепи със същите болтове.

Постави я временно на мястото й, поръси отгоре й някакъв прах, тъй че да се отбележи положението на всички бутони. След това я извади и нанесе положенията с червен молив. Проби малки дупчици върху всеки белег и постави метални контакти. Така при натискане, бутоните от горния панел щяха да опират в контакта.

След това Търл обърна изолиращата платка. Отдолу се показваха малките метални контакти. Отбеляза горната и долната страна и се захвана с истинската работа.

Без да се консултира особено често с предварително направените изчисления и записки, Търл започна да покрива долната част на платката с най-различни електронни компоненти: резистори, мънички усилватели, релета и превключватели. Схемата изглеждаше доста груба и остаряла. При натискане, бутоните докосваха металните контакти, които задействаха останалите компоненти.

Но имаше нешо странно. Поставяше предпазители на места, където ако платката се използва, то те със сигурност щяха да изгорят. Всъщност, за всеки метален контакт, който минаваше през платката, имаше по един предпазител, който щеше да го изключи от веригата. На Джони му се струваше, че стига само да натиснеш бутона на пулта и предпазителят изгаря. Имаше десетки такива предпазители.

Тази мистериозна верига имаше някаква своя, глупава логика. Само че, ако се изключат предпазителите. Какво общо имат предпазителите с една електронна верига?

Търл почисти веригата след изработката й, оцвети я и я забърса. Най-накрая всичко бе готово. Наистина изглеждаше великолепно, ако човек се възхищава от цялата сложност на една електронна платка. Почти всичко изглеждаше логично — натискаш един бутон и протича ток в една част от веригата, натискаш друг, протича ток в друга и т.н.

Платката беше готова. Търл спря малко да й се порадва, дори отхапа малко кербанго за почивка.

След това направи възможно най-странното нещо.

Със замах на лапата свърза няколко места от веригата с източник на енергия, пречупи връхчетата на терминалите на възможно най-художествено изработената верижна платка в света и гръмна всички предпазители в нея.

Това бе придружено от искри, лек пукот и дим.

Търл току-що направи цялата верига негодна за функциониране.

И сега вече наистина се хвана за работа. Извади огромната си купчина уравнения и формули, приготви микроизмервателни уреди, почисти няколко триъгълника и линийки и наостри до косъм моливи за маркиране.

Обърна току-що направената платка откъм празната й страна, отбеляза няколко точки и през следващите два дни направи нова верига, усърдно консултирайки се със записките си. Освен това, че пасваше с металните контакти, които се свързваха с бутоните, новата верига нямаше абсолютно нищо общо с онази, която с толкова труд бе изработил от обратната страна на платката.