Гай-джин

Тес Струан дори не трепна, нито веднъж не трепна, Джейми, само слушаше, докато й разказвах за Токайдо, за годежа, за сватбата и за смъртта му колкото можех по-спокойно. За дуела, за Норбърт, за теб и Горнт. Всичко се изля отведнъж, не си спомням точно думите си, но й го разказах, както се бе случило. — Хоуг млъкна за момент, бе се поуспокоил. — Знаеш я каква е — винаги прикрива чувствата си, сдържа се, никога не пада духом, каквото и да стане. Просто ми благодари, съобщи ми, че е получила смъртния акт и документите по следствието от Стронгбоу. Забележителна жена. Необикновена. Ами горе-долу това е… А, да, щях да забравя. Благодари ми, че съм уредил нещата с погребалното бюро. Там всичко мина по мед и масло, слава Богу.

— А?

Очите на Хоуг светнаха.

— Естествено, не исках да отваряме ковчега, наредих на Стронгбоу незабавно да го отнесе при „Блор, Кристънсън, Хърбъртс, Хърбъртс и Крик“, имал съм си често работа с тях. Заръчах „от медицински съображения“ незабавно да положат ковчега в някой от техните, който да е от най-скъпите, със сребърни дръжки, и да го завинтят тутакси. Да не го излагат за поклонение и да не го отварят. Препоръчах им го във връзка с разлагането и т.н. Писах и на Тес най-изрично в този смисъл. Радвам се, че от наша гледна точка всичко мина чудесно. — Хоуг отново напълни чашата си. — Радвам се, че отидох. Иначе казано, всичко е добре, когато свършва добре.

— А каза ли й за другото… за нашето погребение?

— Боже мой, не, да не съм идиот! Да не си си загубил акъла, Джейми?

— Просто исках да се уверя — оправда се Джейми, недоволен, задето му припомнят, че Морийн бе използвала същата дума. „Май наистина натам вървят нещата. Какво, по дяволите, ще я правя?“ — Тес попита ли нещо за Анжелик?

— Какво се кани да прави ли? Не, въпреки че ми зададе десетки въпроси. Как е Анжелик?

— Добре, поне външно така изглежда. Спокойна е, повече от времето си прекарва в стаята си, рядко слиза за вечеря. Тази вечер ще гостува на Сергеев по молба на Сър Уилям. И помен няма от предишната й оживеност — тогава сякаш пръскаше искри… — „Пак тази дума“ — помисли си Джейми. — Но… ами… по-красива е от всякога. За какво те пита Тес?

— Нищо особено, само за нещата, както аз ги знам. Казах й, че — да, сигурен съм, че се обичаха, че Малкълм буквално я преследваше, а не обратното, че я обожаваше, а тя прие предложението му и се съгласи да ги венчаят на „Пърл“.

— Не те ли пита какво се кани да прави Анжелик?

— Не, и тъкмо това е най-странното. Очаквах да се разгневи, да поиска мнението ми, та да се ориентирам, но не. В края на краищата от години съм им семеен лекар, на работа съм при нея, при Струанови, и я познавам по-добре от всички други. Тес не обсъди нищо с мен, дори неволно не изтърва и дума, само задаваше въпроси, за да изясни подробностите, за които бях забравил да спомена. Много необикновено.

— Да — отзова се Джейми. — Тя сигурно е замислила нещо.

— Съгласен съм. Разбира се, цялата история се появи във всички вестници — от жълтата до официалната преса — с най-сензационни подробности.

— Ей такива едни заглавия, макар че Тес се опитваше да потули нещата. Събрал съм всички изрезки за теб, заедно с това — очите на лекаря заблестяха странно. Той подаде на Джейми някакъв плик.

Макфей разпозна почерка на Тес: „До г-н Дж. Макфей лично по пратеник.“

— И преди да си ме попитал, ще ти кажа, че не зная какво пише. Просто ме помоли: „Предай го на г-н Макфей веднага, щом пристигнеш.“

Джейми го сложи на бюрото си.

— Защо се върна?

— Преди да съм забравил, има още нещо. Старият Брок и неговият също толкова противен син Морган довтасаха на погребението.

— Какво? Неканени?

— Произведоха същински фурор! Ето какво стана. Тес уреди погребението да се извърши на „Китайският облак“. По главната улица преминаха оръдейни лафети и бяха качени на клипера. Поканени бяха четиридесет гости, губернаторът, всички важни клечки, адмирал Сър Винсънт-Синдъри, генерал Скефър — новият главнокомандващ в Азия, страхотен левент, идва направо от британската армия в Индия, всички тай-панове и Гордън Чжан. Никакви вестникари. „Китайският облак“ тъкмо се извъртя срещу вятъра край Шек-О, службата тъкмо да започне, и ето ти ги Стареца Брок и Морган с техния клипер „Стремителната чародейка“. Спряха на около стотина метра. Целият кораб бе украсен със знаменца, флагът — спуснат до средата на мачтата, а те двамата с Морган стояха на квартердека целите в траурна премяна, с цилиндри, с жаба. Когато ковчегът потъна в морето, копелето даде оръдеен салют и отвори бутилка шампанско — всички на борда на нашия кораб твърдят, че са чули как тапата е гръмнала. Онези там вдигнаха тост, хвърлиха чашите и бутилката в морето, отправиха поздрав с цилиндрите си и шумно отплаваха.

— Копелета! Мръсни копелета!

— Нали? По-късно и двамата твърдели, че „беше, за да почетем горкото мъртво момче“! Губернаторът стоеше до Тес, та той ми рече, че тя нито казала нещо, нито направила нещо, а стояла, сякаш е глътнала бастун. Чул я само как въздъхнала от ярост и бил потресен до такава степен, че чак топките му подскочили, познато ти е това усещане, нали… ох, забравих да спомена, че и Горнт беше с Брокови.

— Според Морийн той поемал ръководството им тук.

— Да. Въпреки това младежът ми се струва свестен. Призна ми, че му било наредено да се качи на „Стремителната чародейка“ и… Дявол да го вземе, как забравих за Морийн! Джейми, голям си късметлия.

— Благодаря.

— Голям късметлия си. — Хоуг му протегна ръка: — Приеми поздравленията ми.

— Благодаря. — Джейми се ръкува с него и се престори на доволен, макар да бе унил и мрачен. — Помислихме си… взех я за Тес. Как да не сбърка човек, като гледа през бинокъл в тая тъмница, пък и тя бе увита в шал.

— Стига бе, че тя изобщо не прилича на нея!

— Зная, но са почти еднакви на ръст, пък и осанките им са почти еднакви — с високо вдигната глава — раздразнено възрази Джейми.

Хоуг се намръщи и измърмори:

— Не ми е идвало на ум. Сега, като те слушам, май си прав. Но Морийн съвсем не прилича на Тес — по-млада е от нея поне с десет-петнайсет години, косата й е червеникава и сякаш цялата искри.

— Господи, престани! И без теб го зная. Колко му е да сбърка човек.

— И слава Богу. — На Хоуг чак му призля. — Майчице, да не дава Господ да пътувам с Тес! Твоята Морийн е истинска хубавица! Каза ми, че ти писала за пристигането си.

— Да, но в Хонконг, а не тук. И без да съобщи точната дата.

— Ах! Очевидно не е имала време, тъй като „Буйният облак“ щеше да отплава веднага, а тя тъкмо бе пристигнала. — Хоуг се усмихна под мустак: — Дръж я под око, че инак ще ти я отмъкнат. Горнт май доста я хареса.

Джейми пламна от ревност въпреки желанието си:

— Благодаря за съвета. Как са децата на Тес? Видя ли ги?

— О, да. Здрави са, само дето Дънкан изкара още една тежка простуда. Всичките присъстваха на погребението. Тъжна гледка. — Дънкан се опитваше да се държи, Елайза и Роналда плачеха, а Тес бе плътно забулена — до един съзнаваха, че това е краят на цяла епоха. Така се прекъсва родът на Дърк по права линия, като се изключи Дънкан, но детето е само на десет и ще минат години, докато го наследи. Това не вещае нищо добро за Търговската къща. По цял Хонконг е плъзнал слухът, че Брокови са погнали Търговската къща.

— Изключено! — Джейми се опита с всички сили гласът му да прозвучи убедително. — Новият тай-пан ще бъде от рода на Роб Струан, природения брат на Дърк. Единият от неговите синове или внуци ще стане тай-пан.

— Сигурно си прав, но вече няма да е същото. Язък за Малкълм, цялата надежда на Тес беше в него. Докато бях в Хонконг, все си мислех за тукашното ни погребение. Май беше ненужно, а? Виж какво, дай да го забравим веднъж завинаги. Да смятаме, че Малкълм е бил погребан там, край Шек-О.