Гай-джин

— Да. Разбирам те. Но… ами, поне ще бъдеш заедно с него, при мъжа си, а не като мен.

Морийн съзря сълзите й и чу съвети, нечувани никога преди, и тайни, не споделяни никога преди. Накрая майка й рече:

— Бог да те благослови, момичето ми. Да кажем на татко ти.

Баща й бе майор от британската армия в Индия, сега пенсиониран. Бе служил двайсет и пет години, от които осемнайсет в новосформирания Гуркхски 75 полк. Бе си идвал в отпуска веднъж на две-три години. Старите му рани го принудиха да се оттегли преди около десетина години, но мразеше да го смятат за пенсионер.

— Да, момичето ми, ще ти дам благословията си при две условия — рече й той. — Ако тоя Джейми те отблъсне, да му кажеш, че ще го намеря и ще го убия. Второ, ако те изнасили или обиди, отрежи му топките. Ще ти дам моя кукри, тъй като Шон не ще има нужда от него поне още десет години.

— Добре, татко.

Кукри 76, бойният му гуркхски нож, бе неговата най-ценна вещ. Морийн бе най-голямата от трите си сестри, братчето й бе на единайсет и тя първа напускаше дома.

Децата на Британия навред по света си оставаха чеда на империята.

Джейми добави още въглища в огъня и приближи стола си към нея. Седна. Взе ръката й.

— Морийн, преди три месеца ти писах.

— Малко писма получих от тебе — заяви тя безгрижно, за да спечели време.

— Във всичките си писма от последната година се опитвах, доколкото мога, да ти изтъкна, че тук не е място за дама. Тук не е като в Индия, където полковият жив…

— Никога не съм ходила в Индия, както знаеш, Джейми. Мама беше там само веднъж. — Морийн задържа ръката му в своите. — Не го вземай присърце — и тук е хубаво, не бой се. Това е женска работа. Ще уредя живота ни.

Джейми усети как буца засяда в гърлото му. Нямаше как да й спести истината. „Кажи го, инак никога няма да го сториш, кажи й го сега! Разбира се, не е честно, но ти така и така през всичките тези години не бе справедлив към нея. Същински негодник си, задето през цялото това време я лъга. Господи Боже мой, сгодени сте от три години, а се познавате от пет и ти си наистина един негодник… признай си го и веднага й кажи. Незабавно.“

Думите му се изляха като порой:

— Писах ти преди три месеца, но навярно писмото е пристигнало, след като си тръгнала. Струва ми се най-разумно да развалим годежа си и да ме забравиш. Ужасно съжалявам, но така е най-добре за теб. Няма да се върна вкъщи, нито ще живея там, нито пък ще работя. Няма да напусна Азия, докато не ми се наложи, стига да не се разболея или… Няма да замина оттук, не мога, обичам Азия, обичам работата си, а няма надежда да ти осигуря щастлив живот. Не те заслужавам и признавам, че се възползвах от теб, но все едно няма как да се оженим, невъзможно е, особено сега, когато започвам самостоятелна търговия… — Джейми млъкна, за да си поеме дъх, и добави гърлено: — Не зная какво още да ти кажа, пък и няма какво, освен отново да ти се извиня… и толкоз.

Бе отдръпнал ръката си. Стомахът му се сви. Извади кърпичка и избърса челото си.

— Прости ми — рече Макфей неубедително, стана, отново седна и взе да върти чашата си. — Прости ми.

Нейните ръце лежаха в скута и. Гледаше съсредоточено, открито и не откъсваше очи от лицето му.

— Недей да се извиняваш — рече тя мило и едва забележимо се смръщи. — Стават такива неща, момчето ми.

Джейми зяпна.

— Значи си съгласна?

Морийн се засмя.

— Разбира се, но само с част от думите ти, не с всичко. Ти си мъж, аз съм жена и виждаме нещата по различен начин.

— А? Как така?

— Ами… първо, що се отнася до работата. Женската работа е да се грижи за мъжа, да му създаде дом, поне мен на това са ме учили. Домът и семейството са най-важното нещо на този свят. — Морийн забеляза, че Джейми се кани да я прекъсне, и бързо добави: — Моят татко смята, че империята стои на първо място, но той е мъж. Мъжете ходят на работа и се трудят, за да донесат вкъщи овесена каша, малко месо и, ах, да, малко уиски. Но за тази цел трябва да си имат дом. А без жена това не е възможно. Много е важно да имаш с кого да споделиш тайните си, докато работиш или търсиш работа, или започваш всичко отначало. На мен можеш да ми имаш вяра. Господин Горнт също иска да започне самостоятелна търговия.

— Тъй ли?

— Да, някой ден. Сега пристига тук, за да поеме ръководството на „Брок и синове“…

— Тъй ли? — премига смаяно Джейми.

— Вика, че поемал работата на оня, дето се опитал да те убие — на господин Грейфиф.

— Грейфорт. Норбърт Грейфорт. — Джейми трескаво се опитваше да се върне на темата. „Май си загубих акъла, когато ти изникна като призрак. Забравих и за Хоуг, и за Малкълм, и за Хонконг.“ — Какво стана в Хонконг? Относно Малкълм Струан? Горнт каза ли ти нещо за Морган и Тайлър Брок?

— Потърпи, момчето ми, и на това ще му дойде времето. След като сам отвори дума, нека се върнем към нас двамата, ще бъдем страхотен екип — най-добрият, обещавам ти. Сгодени сме. Ще съм ти прекрасна съпруга.

— Но, момичето ми, не виждаш ли, че това няма да го бъде? — Джейми се ненавиждаше, но бе напълно уверен в правотата си. — Тук животът е суров, няма почти никакви жени, ще ти липсват приятелите, няма какво да правиш.

Морийн се засмя.

— Джейми, Джейми, не си чул и дума от това, което ти казах. Ето за какво…

Прекъсна я почукване на вратата. Тя се провикна:

— Само секунда! — Стана и продължи със същия мил, но твърд глас: — Това ще да е доктор Хоуг, той настояваше незабавно да се срещне с теб, но аз го помолих да ме изчака няколко минути. Нямах търпение да те видя. Оставям те насаме с него. — Морийн взе шапката, ръкавиците, палтото и шала си. — Не се безпокой за мен, ще се преоблека много бързо. Ще ти чукна на вратата. Вечерята е в девет, да не забравиш.

— А? — попита Джейми слисано.

— Оня руски граф Сергеев или нещо такова ни покани на вечеря. Господин Макструан ми разказа всичко. — Морийн тържествено се запъти към вратата. Благодари на Хоуг и преди Джейми да успее да си отвори устата, Хоуг вече бе затворил. Спусна се към него и запъхтяно започна:

— Всичко мина като по вода, Джейми. Малкълм бе погребан с всички почести в морето, както те двамата с Анжелик искаха!

— Той какво!

Хоуг се изкиска:

— И аз се сащисах. Тес Струан бе избрала Шек-О, едно от най-любимите му места на този свят, още няколко дни, преди да пристигна. С пълни почести, Джейми, със знамената, спуснати до средата на мачтите, корабите отдаваха салют със сваляне на знамена, с оръдейни изстрели, с гайди, с една дума — погребение на тай-пан, макар Малкълм да не бе такъв. Вестниците отразиха всичко, нося ти изрезките. В Хонконг е обявен едномесечен траур. Губернаторът нареди да отслужат литургия в нашата църква на хълма в Хепи Вали в прослава на Кълъм. Гордън Чжан устрои най-грандиозното шествие с факли и бдение над мъртвец в историята на Китайския квартал, като се изключи това на Дърк. Естествено, запали обичайните огньове по склоновете и скатовете и разправят, че няколко бедняшки хижи се превърнали в пепел. И не само това — като се видях с Тес… Може ли да пийна, изгарям от жажда!

— Естествено. Продължавай, не спирай. — Джейми наля и на двамата. Отдавна бе изпразнил собствената си чаша. Забеляза, че пръстите му треперят. „Господи, защо ли Тес се е решила на погребение в морето и от къде на къде Морийн ще приема покани за вечеря, след като имаме сериозен разговор?“ — Продължавай, за Бога!

Хоуг първо отпи.

— Боже мой, бива си го! — Свали си палтото и седна. Пое дълбоко дъх и се почувства по-добре. — Боже мой, така се радвам да те видя. Докъде бях стигнал? Ах, да! Като видях Тес за пръв път, толкова се разстроих заради нея. Беше ужасно. Прие ме в стария кабинет на Кълъм и ми рече: „Роналд, кажи ми лошата новина с всички подробности, как се случи.“ Тя стоеше до огромното бюро, изправена като мачта и бледа, никога не съм я виждал толкова бледа, Джейми. Портретът на Дърк ме гледаше от стената със зелените си предизвикателни очи и ме приканваше да я излъжа. Разправих й колкото можах. Тя естествено бе научила това-онова от Стронгбоу. Спомняш си, че му заръчах да й предаде, че ще пристигна с пощенския кораб, че съжалявам, задето не мога да се кача на „Облака“, но уж ми предстояла операция.