Гай-джин

Малко по-нататък Филип Тайърър също се взираше в далечината. Мислеше за Фуджико и едва не изстена на глас. Снощи взе приятеля си Накама-Хирага да му помогне в преговорите за отделянето й. Мама-сан Райко зарея поглед и поклати глава:

— О, толкова съжалявам, съмнявам се, че ще бъде възможно. Момичето се цени много и повечето знатни гай-джин я желаят, знатни гай-джин — намекваше, че дори самият Сър Уилям посещава Фуджико от време на време, макар и да не спомена неговото име нито веднъж. Думите й объркаха и разстроиха Тайърър и усилиха копнежа му.

Райко заяви, че преди да обсъдят финансовата страна на нещата, както и останалите подробности първо ще помоли Фуджико да си помисли. За негова неприятна изненада мама-сан добави, че е най-добре да не се среща с момичето, докато не сключат договора. Отне му още цял час да постигне компромиса, предложен от Накама: междувременно, когато се среща с Фуджико, въобще да не й споменава за случая — това било задължение и отговорност на мама-сан.

„Благодаря на Господа за Накама — помисли си Филип в нов пристъп на тревога, едва не обърках всичко. Ако не беше той…“

Погледът му се спря на Сьоратар и Андре Понсен, потънали в поверителен разговор, а недалеч от тях Ерлихер, швейцарският посланик, говореше също толкова поверително на Йохан. Йохан поглъщаше всяка негова дума.

„Какво толкова важно и неотложно имат да си споделят — запита се той, — та го обсъждат дори на футболния мач?“ Това му припомни, че е крайно време да престане да витае из облаците, а да се държи като зрял мъж и да осъзнае, че в Япония не всичко върви добре, да изпълнява дълга си към Короната и към Сър Уилям — Фуджико нека почака до тази вечер, пък може и отговор да получи най-сетне.

По дяволите тоя Йохан! Лукавият швейцарец напускаше поста си на преводач и стоварваше още по-голямо бреме на неговите плещи — нямаше да му остава време да спи и да се забавлява. Днес сутринта Сър Уилям бе кипнал. „Съвсем несправедливо“ — помисли си Тайърър с горчивина.

— За Бога, Филип, работи повече. Колкото по-скоро овладееш свободно японски, толкова по-добре за Короната; колкото по-бързо Накама научи английски, толкова по-добре за Короната. Печели си хляба ежедневно, стига си хайлазувал. Само на Накама ли ще се уповаваш! Накарай го и той да си изкарва хляба всеки ден или да се маха!

Хирага се намираше в Легацията и четеше на глас писмото, написано от Тайърър по заръка на Сър Уилям. Той му бе помогнал да го преведе и утре щеше да бъде връчено на Бакуфу. Не разбираше доста думи, но напредваше бързо с четенето:

— Имаш дарба да учиш английски, Накама, друже — му бе повторил Тайърър няколко пъти.

Японецът изпита задоволство, макар обикновено похвалата или критиката на гай-джин да не беше от значение за него. Седмици наред бе прекарвал почти цялото си време в зубрене на думи и изрази, повтаряше ги отново и отново до такава степен, че дори сънуваше и на двата езика.

— Защо си блъскаш главата, братовчеде? — попита го Акимото.

— Трябва да науча английски колкото е възможно по-бързо. Няма много време, главният на гай-джин е груб и раздразнителен и не съм сигурен още колко ще мога да остана при тях. Но ако умеех да чета, Акимото, сигурно щях да събера доста сведения. Не можеш да си представиш — така глупаво пазят тайните си. Стотици книги, брошури и документи се въргалят навсякъде, имам достъп до всичко, бих могъл да чета всичко, а оня Тайра отговаря и на въпроси от най-секретен характер.

Разговорът им се бе състоял миналата нощ в сигурната им къща в селото. Хирага бе увил главата си със студена мокра кърпа — имаше главоболие. Вече можеше да напуска Легацията. Можеше да нощува в селото, ако пожелае, но често вечер се изморяваше до такава степен, че оставаше да преспи на свободното легло в къщичката, която Тайърър делеше с Бабкот. По необходимост им се наложи да разкрият пред лекаря кой е Хирага.

— Великолепно! Накама ще помага и на мен да уча японски и да попълня речника си! Великолепно! Аз ще организирам уроците и начина за зазубряне!

Подходът на Бабкот се оказа крайно изчерпателен. Обучението се превърна в наслаждение и скоро стана едва ли не игра, жизнерадостна надпревара кой запомня по-бързо — нещо напълно ново за Хирага и Тайърър, за които училището се свързваше с представата за задълбоченост, за втълпяване на наизустени знания, повторение и бой.

— Да знаеш как напредвам с уроците, Акимото! Всеки ден става все по-лесно — така ще правим и в нашите училища, когато соно-джой победи.

Акимото се изсмя:

— Внимателни и любезни учители, а? Никакви юмруци, никакви пръчки? Няма да стане. Я кажи по-важното — за фрегатата?

Хирага бе разказал на Акимото за обещанието на Тайърър, че ще помоли свой приятел капитан да качи и двама им на борда; Хирага ще представи братовчед си за син на преуспяващо семейство корабостроители от Чошу, дошъл да го посети за няколко дни, и като бъдещ ценен приятел на гай-джин.

През отворения прозорец до ушите му достигнаха радостни възгласи от футболния мач. Той въздъхна и благоговейно взе в ръце писания на ръка речник на Бабкот. За пръв път виждаше речник, да не говорим пък за английско-японски или японско-английски. Докторът бе съставил списък на думи и изрази, събрани от него самия, от търговци и свещеници, както католици, така и протестанти, а също и преведени от холандско-японски източници. Засега книжката беше малка. Но ежедневно набъбваше и обстоятелството очароваше японеца.

Според легендите преди около два века един йезуит на име Цуку-сан съставил нещо като португалско-японски речник. Преди това не съществувал никакъв друг. След време се появили няколко холандско-японски, но били ревностно пазени.

— Няма нужда да го заключваш, Накама — бе му казал Бабкот вчера за негово изумление, — британците постъпват другояче. Разпространявай знанията, нека всеки да научи; колкото по-образовани са хората, толкова по-добре за страната. — Лекарят се бе усмихнал. — Естествено не всички са съгласни с мен. Във всеки случай следващата седмица с помощта на печатарската ни машина ще…

— Печатарска машина, моля?

Бабкот му бе обяснил:

— Скоро ще започнем да печатаме и ако ти ми обещаеш, че ще напишеш историята на Чошу, аз ти обещавам да ти подаря екземпляр от моя речник.

Преди седмица и нещо Хирага бе показал на Акимото брой на „Йокохама Гардиън“.

— Това са последните новини от цял свят. Те изготвят нов всеки ден в колкото екземпляра си поискат — хиляди, ако се налага…

— Невъзможно! — бе възкликнал Акимото тогава. — И най-добрите ни дървени щеги не м…

— Виждал съм как ги правят! Машини вършат работата, Акимото! Те ми показаха машините си! Нареждат всички думи в един ред. Четат от ляво на дясно, обратно на нас — не от дясно на ляво надолу колонките с йероглифи, колонка след колонка. Невероятно. Видях как човекът на машината прави думи от отделни знаци, наречени латински букви. Казват, че всички думи на различните езици се състоят от двадесет и шест такива знака и се изписват чрез тях…

— Невъзможно.

— Слушай! Всяка буква, тоест всеки знак, обозначава един и същ звук, така че различните хора могат да разчитат отделните букви в думите. За да правят този „вестник“, печатарите използват съчетания от железни парченца, върху които са изрязани знаците… извинявай, не са железни, а от някакъв вид желязо — викат му олово или нещо подобно. Човекът нарежда буквите в една кутия, намазва ги по някакъв начин с мастило, хартията минава върху тази кутия и ето ти току-що отпечатана страница с нещо, което бях написал малко преди това. Тайра го разчете съвсем точно! Истинско чудо.

— Ийе, ами как да го правим на нашия език — всяка дума се изписва със специален йероглиф и се изговаря по пет до седем различни начина, а и пишем другояче, пък и…

— Доктор Гигант слуша, докато казвам японска дума, записва я с техните латински букви, а после Тайра я произнася, като просто ги чете!