Гай-джин

Мама-сан вдигна врява, викаше и оскърбяваше разгневения военачалник на Огама, който ругаеше и настояваше да узнае къде са отишли ронините, удари няколко от мъжете прислужници по лицата и всичко без полза. Хората трепереха и на висок глас твърдяха, че са невинни.

— Ронини ли? В моята уважавана, хрисима къща? Никога! — развика се мама-сан.

Но когато патрулът си замина и всички се озоваха в безопасност, мама-сан започна да кълне, привържениците й и слугите — и те всички псуваха предателя, който ги бе издал.

— Кацумата-сан, кой беше? — попита Такеда, младеж от Чошу на двайсет години, с тромава фигура и къс врат — родственик на Хирага; сърцето му все още биеше силно от едва сполучилото бягство.

Кацумата сви рамене:

— Карма, ако го открием, карма, ако не го открием. Това само доказва мисълта, която ви набивам в главите: да сме готови за предателство, за мигновено отстъпление, мигновена битка, никакво доверие на мъж или жена, с изключение на кален в борбата шиши и на соно-джой.

Всички в претъпканата стаичка кимнаха.

— Ами какво ще кажеш за господаря Йоши? Кога ще го нападнем?

— Когато излезе извън стените. — Вестта за внезапното пристигане на Йоши посред нощ дойде твърде късно, за да го пресрещнат.

— Но, Сенсей, ние имаме привърженици вътре в стените — рече Такеда. — Там трябва да го изненадаме, когато се чувства на сигурно място, а телохранителите му не са нащрек.

— Телохранителите на Йоши винаги са нащрек. Не го забравяйте. Що се отнася до нашите хора край него и до тези, които са зад стените му, заповядано им е да останат спокойни и скрити, присъствието и сведенията им са твърде ценни, за да ги излагаме на риск. Малко е вероятно шогунът Нобусада да се измъкне от засадата ни, но в такъв случай те ще са ни още по-необходими.

Мнозина се усмихнаха мрачно и стиснаха оръжията си. Засадата бе планирана по здрач, след пет дни в Оцу, последната крайпътна спирка преди Киото. Само няколко странноприемници по Северния път и по крайбрежния Токайдо се смятаха достойни за почивка на такива величайши особи с тяхната многобройна охрана, прислужници и прислужнички, така че бе лесно да отгатнат местата им за пренощуване. И да се пуснат съгледвачи дотам.

На десет шиши бе възложено това самоубийствено поръчение, те вече бяха в Оцу и се готвеха. Всички сто и седем шиши се събираха в различни сигурни къщи из целия Киото и молеха да бъдат включени в групата за нападение. По предложение на Кацумата бяха теглили жребий. Трима от Чошу, трима от Сацума и четирима от Тоса се сдобиха с честта, вече близо до мишената си, кръчмата на Многото цветя.

— Ийе — прошепна развълнувано момичето Сумомо, — само пет дни още и соно-джой ще стане факт. Бакуфу никога няма да се съвземат от този удар.

— Никога! — усмихна й се Кацумата, харесваше я, бе най-добрата от всички негови ученички — както Хирага бе най-добрият сред мъжете, с изключение на неговия Ори, — възхищаваше се на смелостта, силата и уменията й. Тя също бе доброволец, но той й забрани да участва в тегленето на жребия, смяташе я за твърде скъпоценно оръжие, за да я хвърли в толкова рисковано начинание. Радваше се, че й бе казал да чака тук, отхвърляйки заповедта на Хирага тя да се върне в дома на баща му. Сумомо бе донесла последните сведения от Йедо, които потвърждаваха слуховете за договореното отслабване на напрежението между Бакуфу и гай-джин, за неуспешното нападение над главния министър Анджо и за успешното убийство на Утани и подпалването на резиденцията му. И най-важното, тя бе потвърдила растящата вражда между Анджо и Йоши Торанага. „Откъде идва тази информация — бе прошепнала тя на Кацумата, — не зная, но мама-сан твърди, че ти познаваш източника.“

Бе докладвала също и фактите за смъртта на Шорин. Но не знаеше нищо повече за Ори и Хирага, освен това, че раната на Ори зараства и че и двамата се крият извън Колонията в Йокохама заедно с Акимото, а Хирага някак си като по чудо е станал довереник на един чиновник гай-джин.

— Права си, Сумомо, Бакуфу никога няма да се съвземат — рече Кацумата. — А нашият следващ силен удар ще довърши шогуната на Торанага завинаги.

Незабавно след успешното отстраняване на шогуна Нобусада — на всяка цена щяха да запазят невредима принцеса Язу — шиши щяха да предприемат масирано нападение по главната квартира на Огама, за да го убият; в същото време Кацумата и останалите щяха да завладеят Портите, да издигнат знамето на соно-джой и да обявят, че властта е върната на Императора, а междувременно всички верни даймио и самураи щяха да се стекат да му изразят почитта си.

— Соно-джой — измърмори тя, ликуваща като всички тях.

С изключение на Такеда, един шиши от Чошу. Той неловко се размърда на мястото си.

— Не зная дали да убиваме Огама. Той е добър даймио, добър водач — той предотврати заграбването на властта от Санджиро, отслаби нарастващата мощ на Тоса, той е единственият даймио, който изпълни заповедите на Императора да изгони гай-джин. Не затвори ли той Проливите Шимоносеки? Само нашите оръдия се противопоставят на корабите на гай-джин — само силите на Чошу са на предната линия, нали?

— Вярно е, Такеда — рече един прославен шиши от Сацума. — Но какво ни напомни Сенсей Кацумата? Че Огама се е променил, след като сам владее Портите. Ако почиташе Императора, сега, когато контролира Портите, лесно щеше да провъзгласи соно-джой и да върне цялата власт на Императора. Ето какво ще направим, когато завземем Портите.

— Да, но…

— Лесно му е на Такеда. А той какво стори? Само използва властта си, за да върти Двора на малкия си пръст. Той иска да стане шогун не по-малко.

Чу се одобрителен шепот и тогава Сумомо се обади:

— Моля да ме извиниш. Такеда, но Огама е сериозна заплаха. Всички знаете, че съм от Сацума, както и Сенсей Кацумата, ние сме съгласни, че Санджиро също е извършил някои добрини, но нищо за соно-джой. Така че трябва да отстъпи властта, ще не ще, и да си иде… ще си иде. Същото се отнася и за Огама. Да, извършил е и добри дела, но сега върши само злини. Истината е, че нито един даймио, който държи Портите и е на път да стане шогун, няма да си иде охотно.

Такеда отвърна:

— Може би трябва да помолим Огама?

Момичето продължи:

— Моля те, извини ме, но молбата няма да е от полза. Когато завладеем Портите, за да предотвратим гражданската война и възможността всеки даймио да се изкуши отново, когато завземем Портите, ще трябва да продължим нататък — ще помолим Императора да отмени шогуната, Бакуфу и всички даймио.

Сред възгласи на изненада от това крайно предложение Такеда избухна:

— Това е лудост. Кой ще управлява, ако няма шогунат и даймио? Ще настъпи хаос! Кой ще плаща нашите месечни възнаграждения? Даймио! Даймио притежават всички оризови коку…

Кацумата се намеси:

— Остави я да довърши, Такеда, после ще се изкажеш.

— Толкова съжалявам, Такеда, но това е идея на Хирага-сан, не е моя. Хирага каза, че в бъдеще даймио ще служат само за украшение, добрите даймио, а властта ще се упражнява от съвети на самураи от различните рангове и те ще решават всичко, от месечните възнаграждения до това кой даймио е достоен и кой ще му бъде приемник.

— Никога няма да стане. Това е лошо, несполучливо хрумване — заяви Такеда.

Мнозина не се съгласиха с него, мнозинството беше със Сумомо, но Такеда бе непреклонен. Тогава момичето запита:

— Сенсей, несполучлива ли е идеята?

— Добра е, стига всички даймио да се съгласят — рече Кацумата, доволен, че обучението му дава такива плодове, че те достигат до бъдещето единодушно. Както и останалите, той бе клекнал, говореше малко, мислеше си за неотдавнашното бягство, кипеше отвътре пред новото покушение над живота му и едва сполучилото отстъпление.

„Без малко да успеят този път — мислеше си той, жлъч се надигаше към гърлото му. — Примката се затяга. Кой е предателят? Предателят сигурно е в тази стая. Никоя от другите части шиши не знаят, че ще прекарам нощта в «Шептящите борове». Предателят е тук. Кой е той — или дори тя? Кой?“