Джстис

Лорън Донър

Джъстис

Глава 1

Прехапала устни, Джеси наблюдаваше Джъстис Норт от далечния ъгъл на стаята. Искаше й се да може да събере кураж и да го доближи. Беше го виждала често по новините, но на живо изглеждаше много по-висок и още по-красив.

Не бяха много хората, които можеха да я уплашат, но мъжът, избран от собствения му народ за лидер на организацията на Новите видове, бе един от малцината.

Джеси уважаваше силата и мъжеството — неща, които той притежаваше в изобилие.

Тя обмисляше идеята как да го заговори. Джъстис даваше заповеди на шефовете й и можеше да повлияе върху политиката на работната група, с която тя не беше съгласна. Шансът да й се отдаде друга възможност да говори с него бе почти нулев. Не й бе позволено да присъства на съвещанията, които ръководителят на групата провеждаше с висшия водач на Видовете. За него мнението й по много важни теми бе неуместно.

Джеси се поколеба, докато обмисляше последствията. Тим Оберто щеше да замъкне задника й в офиса, ако разбереше, че действа през главата му. Щеше да й се развика, което за него бе напълно нормално, и словесно да я разкъса на малки парченца.

Погледът й обходи стаята, изучавайки Новите видове. Те бяха войнствени, заради онова което бяха преживели; всеки един от тях бе станал жертва на огромен бизнес, целящ единствено да ги прецака.

Фармацевтичната компания Мерикъл Индъстрис бе създала генетично изменени хора, използвайки животинска ДНК. Затворили ги в тайни лаборатории, където в продължение на години провеждали с тях ужасяващи експерименти. И всичко това, за да се печелят пари, дори още по-лошо, част от тези опити били финансирани от правителството.

Ето къде са отивали парите от данъците ми, мрачно отбеляза тя и ядно стисна зъби. Самата мисъл за това я вбесяваше. Мерикъл бе оповестила, че разработва нови лекарства, които да помагат на американските войници да се възстановят по-бързо, те щели ги направят по-силни и да подобрят рефлексите им. И тези идиоти в правителството им бяха повярвали и бяха подписвали чековете за финансиране на експериментите. А по-късно отрекоха да са знаели, че във всичко това са били въвлечени и живи същества.

Но въпреки това Джеси оцени бързата реакция на властите, след като плъзнаха слухове за нелегалната дейност на компанията. Веднага след официално показаните доказателства, военни и полиция се обединиха за спасяването на всеки оцелял, затворен от Мерикъл Индъстрис.

Новите видове бяха създадени с парите на данъкоплатците и родени на американска земя, което автоматично ги правеше техни съграждани.

Първата лаборатория бе успешно щурмувана, а оцелелите спасени и освободени.

След разпитите на служителите бяха открити местонахожденията на още три подобни бази. Военните бяха действали внезапно и бързо, спасявайки още жертви. И тогава адът се отприщи. Стотици Видове имаха нужда от подслон. Настаниха ги в защитени зони, и се започна играта „на кого е вината“. Американското правителство даде на Видовете новопостроена военна база, която те превърнаха в своя родина и нарекоха Хоумленд. Място, където обществото им можеше спокойно да живее и да бъде защитено от външния свят. Под натиска на правителството Мерикъл Индъстрис бързо уреди исковете, предявени от Новите видове. С част от тези пари те купиха още една обширна територия, която нарекоха Резервата.

Огромно тяло се блъсна в Джеси, откъсвайки я от мрачните й мисли. Тя погледна нагоре и се усмихна на мъжа, който стоеше пред нея. Новите видове се разпознаваха лесно по различната лицева структура, наподобяваща животинската. Те не бяха нито хора, нито животни, откъдето идваше и разликата. Някои от тях бяха със смесено ДНК на едри котки, други на кучета, а трети — на примати.

— Извинете — каза мъжът, когато погледът й се спря на чифт красиви котешки очи.

— Няма проблем. — Котка, определи го наум тя.

Той се отдалечи и младата жена въздъхна разочаровано. Рядко някои от тях проявяваха желание да говорят с хората. Не можеше да ги обвинява, след онова, което бяха преживяли. Мерикъл Индъстрис им бе дала номера и ги бе нарекла „експериментални прототипи“. Персоналът беше третирал децата като животни и лабораторни мишки без души, напускащи клетките си единствено когато тренираха или участваха в тестове. Животът им бе самотен и труден.

Новата раса не се бе оказала лесно податлива на опитомяване, както Мерикъл бе очаквала в грандиозния си план. Някои от подрастващите Видове се бяха разбунтували и убили хората, които с години са ги измъчвали и наранявали. Вместо лабораторни плъхове, компанията бе създала хиляди ядосани, безмилостни и изключително силни затворници, на които им бе дошло до гуша от издевателствата над тях. Тази мисъл накара Джеси да се усмихне. Браво на тях! Надявам се, че са успели да премахнат много от онези негодници.

Впоследствие Мерикъл бе решила да опита дали може да създаде ново поколение, като чифтосва мъже и жени Видове. Процесът една женска да даде живот на генно променено дете бе по-евтин, отколкото да се похарчат милиони долари за откриване на начина, по който са били създадени Видовете. Компанията искаше да се отърве от първородните и да започне всичко отначало, поучавайки се от грешките си. Обаче опитите им да размножат нещастните жертви, се бе оказал неуспешен. Мъжете и жените от Новите видове не можеха да създават потомство.

Именно тогава Мерикъл бе решила да започне с продажбата на останалите експериментални прототипи. Джеси винаги изпадаше в ярост при мисълта за жените-подаръци, които фармацевтичната компания бе използвала като примамка за нови инвеститори.

Те целенасочено бяха създали по-дребни женски с ДНК на не толкова агресивни животни, и с лекарства контролирали растежа им, за да са сигурни, че никога няма да пораснат повече от метър и половина. Членовете на борда на Мерикъл Индъстрис и всички богаташи, вложили достатъчно пари в експериментите, бяха получили жени-подаръци. Джеси често се бе питала дали това е основната причина, ученият създал първородните да напусне компанията. Докторът, проектирал Видовете, бе унищожил всички свои записи и изчезнал, а тайната за създаването на новата раса се бе изпарила с него. Достатъчно лошо бе, че са създали хора специално за тестване на медикаменти, но да ги продадеш на садистични перверзници — бе стотици пъти по-ужасно.

Жените-подаръци били продавани като секс робини — заключвани, изолирани и грубо малтретирани. Това бяха жените, на които Джеси помагаше да се възстановят и чиито съдби я държаха будна нощ след нощ, неспособна да заспи.

Мислите й се върнаха към настоящето. Вгледа се в Джъстис Норт през стаята и реши, че може да подобри работата си, ако успее да го накара да я изслуша. Тим със сигурност ще се вбеси, но така животът на онези нещастни жени ще стане по-лесен.

Никога преди не беше виждала Джъстис в джинси и потник. Обикновено на пресконференциите той носеше бизнес костюми. Голите му ръце разкриваха мускулести бицепси и загоряла кожа, а отпусната му стойка го правеше да изглежда по-лесно достъпен. Тя си пое дълбоко въздух, издиша го и тръгна към него.

Още дребни детайли започнаха да се разкриват пред погледа й с приближаването към огромния лидер на Видовете. Косата му бе кестенява с руси кичури, а по телевизията и на снимки изглеждаше по-тъмна, с типичния кафяв цвят. Екзотичните му котешки очи бяха почти черни. Притежаваше отличаващите го от хората широко изпъкнали скули и плосък нос. Джеси винаги се бе възхищавала на факта, че повечето от тях нямаха наболи бради, и се бе питала дали ги бръснат, за да могат по-добре да се слеят с околните.

Внезапно Джъстис се засмя и дъхът й спря от дрезгавия му сексапилен глас. Пълните му устни бяха перфектни за целувка, на каквато тя с удоволствие би се насладила. Тази мисъл я накара да спре. Не ставай смешна, Джеси! Не си мисли за това. Той дава заповеди на твоя шеф и е забранена зона. Трябва да си намериш мъж. Стигнала си до там, да си фантазираш за мъжете, с които работиш. Голяма грешка.