Джстис

Обърна се и тръгна. Бе направил едва няколко крачки, когато умът на Джеси започна отново да функционира. Джъстис си тръгваше, а тя не можеше да понесе мисълта, че никога повече няма да го види.

— Чакайте!

Глава 2

Джъстис застина на място и се обърна. Тъмният му поглед срещна този на Джеси.

— Да, госпожице Дюпре?

— Искам да знам дали скоро ще имате малко свободно време? Надявах се да поговорим за жените ви. Има няколко аспекта от политиката, чиято промяна бих желала да обсъдя с вас. Запознала съм с тях Тим Оберто, но той не е много чувствителен към женските нужди. Има ли някаква възможност да ми отделите малко време и да изслушате моите идеи? Мисля, че си заслужават.

— Колко време ще останете в Резервата? — Изглежда мъжът обмисляше въпроса й.

— Още няколко дни, ако всичко е наред. Смятам да поостана, за да помогна на новоосвободените жени да се адаптират към живота извън решетките. Освен ако не ме извикат в оперативната група. Иначе разполагам с много свободно време между акциите.

Той прехапа устни.

— Щом ще оставате тук, защо не дойдете с мен в кафетерията? Искам да ви представя на всички, за да съм сигурен, че подобен инцидент няма да се повтори. След това бихме могли да вечеряме заедно. Тогава е единственото ми свободно време. Може да поговорим, докато хапваме. След това трябва да се подготвя за пресконференция във връзка с проведените акции от снощи, която ще се състои в 22:00 извън портите на Резервата.

— Би било страхотно. — Но си спомни за скъсаната си риза. — Имам ли време да се преоблека? — Усмихна се. — Въпреки че ако не го направя, обзалагам се, че никой от тях няма да забрави как изглеждам с разкъсана дреха. Не съм сигурна, че ще запомнят лицето ми, но ако ме видят по сутиен, това ще стимулира по-доброто им отношение към хората.

Цялото му тяло се разтресе от смях. Джъстис е адски възбуждащ, реши Джес. Очите му блестяха. Щедрата усмивка, разкри белите му зъби. Забеляза дупчиците по долната му устна. Значи все пак притежава острите зъби на Видовете. Младата жена усети как тялото й реагира.

Ако не се успокоеше, щеше да се наложи освен ризата да смени и бельото си. Чудеше се какво ще бъде усещането, ако зъбите му докоснеха голата й кожа.

— Спри се, момиче! — скастри се тихо под нос.

Смехът му замря.

— Моля?

Беше я чул да си мърмори. Забравила бе, че Видовете имат остър слух.

— Нищо. — Отново се усмихна. — Питах се, дали да се преоблека или да дойда така както съм?

— Защо не смените ризата си? Докато ви чакам ще поговоря с тях и ще ви представя, когато се върнете. Знаете ли къде е кафетерията?

— Тази сутрин закусих там с Брийз.

— Ще се видим, когато се върнете. — Той се обърна и се отдалечи.

Джеси го проследи, докато се изгуби от погледа й. Мъжът изпълваше дънките много по-добре от всеки друг, когото бе виждала досега. Имаше дълги мускулести крака, които опъваха плата около бедрата и страхотен задник. Носеше високи черни боти тип мокасини, които се затваряха отпред с каишки от велкро.

За да може бързо да ги сваля.

Присмя се на странното си либидо, докато бързаше към асансьора. Харесваше мъж, носещ неща, които лесно и бързо можеха да се смъкнат. Поклати глава на отражението си в огледалото на кабинката, докато се издигаше нагоре. Това е Джъстис Норт, лидер на Новите видове, и много добре знаеш, че никога няма да се получи. Това ще ти струва работата. Тим не само ще ти срита задника, но ще те изхвърли и от оперативната група.

Джеси се наведе напред, взря се в отражението си в огледалото и се намръщи. Можеше да си сложи малко грим, но го използваше рядко, само в случаите, в които се налагаше. Беше правила всичко заради бившия си съпруг, но се бе оказало чиста загуба на време. Той беше очаквал от нея да се издокарва и ако тя не го правеше, се чувстваше обиден. Потребността й да му угажда бе умряла заедно с брака им. Оказа се, че копелето бе имало афера с негова колежка по време на военно обучение.

Отстъпи назад и прокара пръсти през косата си. Прическата й представляваше яркочервена бъркотия и дори да се бе опитала, не можеше да изглежда по-зле. Може и да бе привлечена от сексапилния Нов вид, но той едва ли изпитваше същото към нея.

Вратите на асансьора се отвориха и Джеси почти хукна надолу по коридора. Не беше сигурна какво е намерил Джъстис в нея, но се беше съгласил на среща. От дълго време не бе срещала мъж, който да я привлича. Новият вид определено караше сърцето й да препуска и пълнеше главата й с диви мисли. Бяха изминали две години от горчивия й развод и през цялото това време изобщо не се беше интересувала от противоположния пол.

Е, имаше един човек, припомни си тя, „секс за една нощ“, след прекалено много питиета. Реши да не се замисля за този мъж. Тогава бе имала тежка вечер и се нуждаеше от близостта на друго същество. Случи се точно след първото й участие в акция, при която бяха намерили труп на жена от Новите видове.

Мръсникът, който я бе убил, беше погребал малкото й натрошено тяло в сутерена, където в продължение на години я беше държал заключена. Гледката на мъртвото тяло бе отвело Джеси направо към най-близкия бар и в ръцете на първия добре изглеждащ мъж. Искаше да забрави болката от представата за онова, което беше сторено на бедната жертва, и от мисълта, че са пристигнали твърде късно, за да я спасят.

Но партньорът й за една нощ се бе оказал пълен некадърник. Беше й обещал добро търкаляне между чаршафите, но когато дойде време да действа, не можа да го вдигне и изпълнението му не струваше пукната пара.

Тя влезе в стаята и грабна първата попаднала й дреха, лежаща върху леглото — син потник. Беше й голям, но това не я изненада, тъй като всички жени Нови видове, живеещи в Резервата, бяха експериментални прототипи за тестване на лекарства, използването на които ги бе направило така едри и силни. Най-дребната, която бе виждала, беше висока метър и петдесет и пет, а най-грамадната — метър деветдесет и два. Имаха солидно телосложение и при необходимост можеха да надвият един нормален мъж. Продоволственият магазин доставяше дрехи за жителите на Резервата и най-вероятно нямаше да имат на склад среден или малък размер, като за нея.

Джеси излезе тичешком от стаята като мушна ключа в задния джоб на дънките си. Единствените панталони, дадени й в Резервата, я запарваха и тя не ги хареса. Затова остана с черните си дънки, с които беше дошла. Не беше от жените, използващи дамска чанта; ако нещо не се побираше в джобовете или не би могла да го пъхне някъде из дрехите си, просто не го взимаше. Когато влезе в асансьора, отново се огледа в огледалото. Дългата, стигаща почти до задника й, коса бе боядисана в дръзко яркочервено, постигнато с две опаковки боя.

Беше намерила в себе си куража да се измъкне от калъпа на човешките служители, работещи за Новите видове. Те бяха различни, специални и бяха намерили своето място в живота. Джеси се бе боядисала в крещящо яркочервено в разрез с нормите. Знаеше, че в тъмното, искрящият цвят на косата й се забелязва отдалеч, но тя си го харесваше. Той придаваше дълбочина на тъмносините й очи и рязко контрастираше с естествения, почти млечнобял тен на кожата й. Никога нямаше да има приятен слънчев загар, но не я беше грижа.

Вратите на асансьора се отвориха и тя се запъти към кафетерията. Двойните врати на заведението бяха широко отворени и двама униформени от Новите видове стояха на пост. Младата жена забави крачка и се вгледа в мъжете, чудейки се дали Джъстис ги е предупредил, че я е поканил на среща.

Те се отместиха от пътя й. Джеси дари всеки един от тях с усмивка и влезе в голямата зала. Направи няколко крачки и спря близо до входа. Право пред себе си забеляза Джъстис Норт, нямаше как да го пропусне — той се извисяваше над всички, покачен върху една маса в другия край на салона, близо до дългия зареден бюфет. Така или иначе щеше да привлече вниманието й — изправен над множеството, мъжът изглеждаше по-грамаден от присъстващите.