Джстис

— Така че — завърши тя, — аз го обичам и той ме обича. Ще се опитаме да го запазим в тайна, докато се върнем от Резервата. Ще си вземе няколко седмици почивка, за да прекараме известно време насаме.

Вгледа се в лицето му за някакъв признак на емоция, но не забеляза такава. Каквото и да мислеше и чувстваше, го запази за себе си. Той беше майстор в прикриването на чувства. Затова бе толкова добър в работата си.

— Сигурна ли си в това?

Тя се намръщи.

— Извиках те тук, за да присъстваш на сватбата ми. Ще се омъжа за него, татко. Обичам го, той е всичко за мен. Никога не съм била по-сигурна за нещо в живота си. Ако не искаш да го направя, кажи сега, защото след десет минути се омъжвам. Джъстис бе категоричен, че трябва да се оженим, преди медения ни месец. — Усмихна се. — На мен не ми пука, достатъчно ми е да бъда с него, но той иска да го направим според правилата.

Усмивка се разля по устните на сенатор Хилс и погледът му се смекчи.

— Радвам се да го чуя. За мен ще бъде чест да го имам за син и с гордост ще те заведа до олтара.

Младата жена се хвърли в силната прегръдка на баща си, който я стисна здраво в обятията си.

— Не мога. Да дишам. Нуждая се от въздух — изхриптя тя.

Възрастният мъж я пусна и се засмя.

— Съжалявам. Къде е бъдещият ти съпруг?

— Искаше сам да ти обясни за нас двамата, но аз го заплаших, че ще му купя чорапи, ако не ми позволи да ти кажа насаме.

— И тази заплаха действа? — Възрастният мъж се разсмя.

— Той не притежава нито един чифт и ги мрази — отвърна му със смях.

— Нека отида да му стисна ръката и да го поздравя с добре дошъл в семейството. След десет минути, нали? — Сенаторът погледна часовника си. — Все пак можеше да ми намекнеш леко, че ще има сватба. Щях да се облека по-добре. — Обходи я с поглед. — Дънки? Дъще, ти наистина ли ще се омъжиш в дънки?

— Джъстис ме обича. Попитах го дали така е добре и той се съгласи, че можем да се оженим, облечени по този начин.

— Успяла си да го измъкнеш от костюма и вратовръзката? — Джейкъб се засмя. — Ще се жени в джинси?

— Хайде. — Тя го хвана за ръката. — Той се притесняваше, че ще се опиташ да ме разубедиш. Бои се да не би да размисля. Уверих го, че това няма да се случи, но все още свиква с факта, че аз държа на думата си.

Лидерът на Новите видове напрегнато чакаше в коридора. Джеси му намигна и той видимо се отпусна.

Извади ръце от предните джобове на панталоните си. Тя огледа дрехите му — джинси и черен потник — така, както бе облечен, когато се запознаха. Изглеждаше толкова възбуждащо и секси в тези дрехи и с разпусната коса, че тя облиза устните си. Едва се удържа да не започне да точи лиги.

Двамата мъже си стиснаха ръце и баща й го хвана за рамото.

— Добре дошъл в семейството, Джъстис. Ще си имаш много работа с нея. — И го пусна.

— Очаквам го с нетърпение всеки ден. — Новият вид се подсмихна. Младата жена се разсмя, когато съзря предизвикателния блясък в очите му. Знаеше, че и той мисли за секс. Двамата споделиха шегата, когато погледите им се срещнаха. Любимият й протегна ръка и я придърпа в прегръдките си, за да я прилепи пред себе си.

Тайгър излезе в коридора и погледна към тримата. Шумно изпусна въздух и се усмихна.

— Значи всичко е наред?

— Щастлив съм, че те двамата ще се оженят. — Сенаторът се засмя. — Имало ли е изобщо съмнение, че ще съм против?

— Да, по дяволите — кимна приятелят на младоженеца. — Свещеникът е тук. Готови ли сме?

Джеси извърна глава и се взря в Джъстис.

— Аз съм готова.

— Аз също. — Той я притисна отново в прегръдките си, преди неохотно да я освободи. После погледна към мъжа, който скоро щеше да му стане тъст.

— Ще бъдем на меден месец в Резервата две седмици, но планираме голяма публична сватба скоро. Даваме си сметка, че това ще бъде огромен медиен кошмар. А тази, сега, искаме да е малка и интимна, за да може да бъдем заедно сами, преди да се наложи да се справяме с реакцията на вашите хора.

— Добре, когато обявите вашия брак, аз ще бъда първият, който ще заяви пред тях колко съм щастлив, и как не бих могъл да си представя по-добър съпруг за дъщеря си.

Джъстис прочисти гърлото си.

— Благодаря ти, Джейкъб. Това е голяма чест за мен. Ще убия или ще умра, за да я защитя. Тя направи живота ми пълен. Винаги ще поставям нейното щастие пред моето собствено.

— Знам. — Сенатор Хилс премигна, очите му бяха пълни със сълзи. — По дяволите. Не ме карай да плача. — После се засмя. — Хайде да ви оженим вас двамата, за да може да заминете на медения си месец. — Всички тръгнаха да излизат навън. Джеси забеляза, че баща й е малко объркан от редицата колички за голф, чакащи пред вратата. — Сватбата на открито ли ще е?

— В Хоумленд има само едно място за парти. Бил ли си някога в бара?

— Не. Не съм.

— Приготви се за забавление тогава. Там ще се танцува. — Тя се изкиска.

— Това ми харесва — Лицето му светна. — Научих се да танцувам валс, заради бала, на който съм поканен в Белия дом следващия месец. — Всички в количката се засмяха, освен него. Той се намръщи. — Какво е толкова смешно?

— Това парти е за истинска забава, татко. Никаква политика и хвърли тази вратовръзка.

— Ще се веселим — увери го водачът на Видовете, хвана ръката на невестата си и я целуна. — Планирали сме хубава сватба, за да могат всички да се наслаждават.

— Искрено се радвам, че ще ми станеш син, Джъстис. — Сенаторът погледна към Новия вид. — Каквото и да правиш, моля те не вземай телефона и лаптопа на медения ви месец. — Засмя се. — Единствената работа, която трябва да вършиш, е да държиш дъщеря ми далеч от неприятности.

— Възнамерявам да прекарам цялото си време в опознаването й изключително добре. Кълна се, че сега тя е моят приоритет, работата значително ще намалее, така че ще имам достатъчно време, за да бъдем заедно.

— Ще го науча как да си почива и да се забавлява — додаде с усмивка Джеси. Когато погледите им се срещнаха, тя знаеше, че той си спомня онази нощ на дивана, когато му масажираше гърба. Видът измърка тихо.

— Ти ли издаде този звук? — Джейкъб зяпна бъдещия си зет.

Дъщеря му се засмя.

— Не, това бях аз — излъга тя. — Правя го понякога, защото ми е забавно. — Погледна го с невинни очи. — Хайде и ти, върза ли се? Бъдещият ми съпруг е абсолютно свиреп мъж, а не някакво си котенце.

Баща й също се засмя и тръгна след Тайгър към една от количките.

— Скъпа — прошепна Джъстис, когато се увери, че никой не ги чува, — благодаря ти.

Тя погледна към него и му намигна.

— Длъжник си ми. — После спусна поглед надолу по тялото му и го спря върху предната част на дънките, преди отново да срещне очите му. — Винаги ще съм тук, за да се грижа, както за твоята безопасност, така и за твоите нужди.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6587