Вихр

На шестстотин метра се намираше платформата.

Венло беше избрал целите си и шест големи куршума бяха заредени в пълнителя на пушката.

Ако имаше грешка… Първо Искра.

После Стен.

После…

Малкият комуникационен приемник, настроен на честотата на предаването от площада, обяви:

— Осма рота, Гвардейско помощно крило. Спасителите на Гумрак. На крак, Разузнавателна рота, Осемдесет и трета пехотна дивизия.

Това беше.

Оставаше Алената група.

Гравилихтерите на помощното крило се устремиха напред, по три в редица, с бавна скорост. Малко пред тях се движеше лековъоръжената група от разузнавачи.

Всеки гравилихтер носеше пълен набор войски, застанали мирно. Пилотите на гравилихтерите бяха съсредоточени върху строя, а командирът на лихтера отдаваше чест.

Шест редици по-назад, в централната колона, се намираше първият от убийците на Венло. Пилотът на гравилихтера беше един от младите офицери заговорници, както и всички останали войници вътре.

— Шестнайсет… седемнайсет… осемнайсет…

При отброяването на двайсет гравилихтерът се намираше, както показваха пресмятанията, на около петдесет метра преди и на двадесет метра встрани от платформата.

Пилотът задейства маклийновите генератори на пълна мощност и зави рязко надясно.

Гравилихтерът се завъртя, сблъсквайки се в един от съседите си, който загуби контрол и предизвика верижна катастрофа сред парадния строй.

Младият офицер се мъчеше да задържи нивото на машината, после я свали на земята и лихтерът се плъзна към платформата.

Войниците изскочиха в движение и откриха огън с гранатомети по хората от частите със специално предназначение.

На пазачите им трябваха броени секунди, за да се окопитят, но една трета от тях бяха мъртви дотогава. После оцелелите се задействаха, засипвайки с картеч парада.

Строят на помощното крило се разкъса, гравилихтерите се издигнаха към небето и бяха свалени от други членове на специалния отряд, които имаха заповеди да убият всеки, който направи нещо нерегламентирано.

Взвод от разузнавателните войски развали строя си, и всички залегнаха. Дадоха се заповеди и пушките загърмяха.

Тяхната цел беше платформата.

Един откос и…

— Граната! — разнесе се вик и взводът се затича напред.

Четвърт секунда по-рано четиримата гурки на Стен бяха стояли мирно в края на платформата. Сега, изневиделица, се изкачиха, разблъсквайки паникьосаните политици настрани. Подпряха уилигъните на бедрата си и снарядите от АМ2 започнаха да прерязват и покосяват разузнавателния взвод.

Стен посегна към скрития в костюма си пистолет и падна, притиснат от Алекс към земята. Алекс се надигна, захвърли наметалото си и скритият отдолу уилигън откри огън.

Даул стоеше като поразен, когато гранатата падна на дъска точно пред него — колко досадно — и той я изрита. Гранатата тупна от платформата и се взриви, като го запрати върху Мениндер. И двамата мъже паднаха на земята, Даул полузашеметен.

Мениндер понечи да отмести туловището на генерала от себе си, после размисли. Какъв по-добър щит би могъл да открие, осъзна той, а после обърна мислите си към камуфлажа и доста успешно се престори на труп.

Очите на доктор Искра бяха широко отворени, веждите му започнаха да се смръщват като на професор, който ще наругае любим студент за това, че не може да отговори на елементарен въпрос, когато покрита в кръв жена изскочи пред него.

Ръцете на Искра се протегнаха напред, опитвайки се да избутат този ужас встрани.

Жената простреля Искра четири пъти в лицето, преди изстрелите на пазачите да я покосят.

Стен се претърколи настрани, а пистолетът излетя от кобура му. Изправи се до клекнало положение, докато умът му осмисляше виковете на тълпата, огнестрелните залпове, трясъците от ада, който беше представлявал парад допреди малко, и воя на гравилихтери на пълна мощност.

С крайчеца на окото си видя лихтерите на Бор да се откъсват от паркинга си, после под него се оказаха двама мъже, които се прицелваха, и той стреля… туп, туп… и двамата паднаха мъртви… огледа се за друга цел…

Доволната усмивка замръзна на лицето на Венло, докато включваше системата за увеличение на визьора. Картината се приближи.

Искра беше мъртъв. Без съмнение.

Мениндер и Даул бяха ударени — вероятно. Нямаше значение, те не бяха важните цели.

Сега. Сега оставаше Стен.

Ето го. Копелето не беше мъртво. Изправи се на крака…

Издига се… задръж дъха… издишай плавно… обхвани спусъка… подготви се за отката… натисни… сега!

Изстрел-откат-удар от приклада, опрян в рамото му. Затворът изхвърли пушещата гилза, трак, следващият куршум влезе в камерата, по дяволите, целите не се виждат…

— Стен е поразен — съобщи безстрастен глас по комуникационната уредба.

Млъкни, каза Синд. Не поглеждай. Не се обръщай. Просто се съсредоточи върху този прозорец и завесата, помръднала се от проблясъка на изстрел, копелето е тренирано, достатъчно умен е, за да избере място сред сенките, и тя запрати три АМ2 снаряда през прозореца…

Официалната дреха на Стен може и да беше подплатена с броня от Килгър. Но човек не можеше да издържи удара на солиден куршум, тежащ малко над сто грама и идващ със скорост от около осемстотин метра в секунда, освен ако не се намираше в танк. Иначе бронежилетката беше също толкова полезна, колкото и за пешеходеца, блъснат от камион.

Но мина твърде много време, докато се пробудят старите умения на Венло, докато умът му очакваше отката да блъсне рамото му.

Шестстотин метра не са съществени при модерните оръжия. Но са фактор. Особено когато става въпрос за огнестрелно оръжие с конвенционален метателен експлозив, който да изблъска тежък куршум до целта. Затова траекторията на куршума на Венло, изстрелян от пушката за лов на динозаври, беше висока, пръстеновидна дъга, изложена на вятъра и студените и топли вълни.

Куршумът трябваше да уцели Стен в корема. Вместо това първа премина през тежкия стол до него и после се разби. По-голямата част рикошира Бог знае къде. Но плътната му обшивка се блъсна директно в бронираното сако на Стен, в основата на една от здравите плочки, с които Килгър го беше покрил. Стен се претърколи от платформата. Противоударната възглавница се изду и за миг посланикът заприлича на плаваща играчка за баня. После, докато падаше към труповете, възглавницата спадна и пред него се изпречи някой с пушка с щик.

Неясно как, но пистолетът все още беше в ръката на Стен и той застреля мъжа, и затърси нова цел, после осъзна, че все още е жив и може да чуе превъзходното „Айо… Гуркали“, докато подкрепленията му пристигаха.

Снарядите на Синд направиха таванската стаичка на решето и запратиха Венло зашеметен назад. След миг той се окопити и се затътрузи към отворения капак, но не, някой щеше да го чака там, спокойно, предвидил си и това, протегни се надолу…

Ръката на Венло откри кордата, която задействаше двете димки, които беше закрепил от двете страни на капака. Той дръпна.

Изчакай… изчакай пушека… сега. През капака и навън.

— Мамка му, пропуснах го — изруга Синд, после погледът й се премести, докато от отвореният капак започна да се издига пушек.

— Посланикът е добре! Повтарям, посланикът е добре — излъчи комуникационната линия.

Да не би експлозиите да бяха подпалили пожар…

Не. Това беше прикритие, реши тя, като видя движение, изчезващо зад парапета. О, сладко нещо, помисли си.

— Ърл. Три бързи изстрела. В средата на онази стена. Един метър след олука. Сега!

Бам… Бам… Бам.

Древният камък на парапета се разтроши. Синд успя да види малката назъбена дупка през визьора си.