Битие

„Битие“ е за космоса такъв, какъвто го виждаме. Суров, невъобразимо огромен и негостоприемен за жалки влажни еднодневки като нас. Странно, сплашващо и обезкуражаващо мълчалив. И някъде сред тази огромна пустота се намира мъничкият оазис на Земята. Много по-уязвима, отколкото си въобразяваме.

Но въпреки всичко това има ли някакви начини да оцелеем? Да издържим? Може би дори да сме от значение?

Което ни връща към въпрос номер едно. Подобно на повечето (обикновено) сериозни писатели фантасти, аз съм ужасен от идеята за вечни човешки истини. Гнусна концепция, пробутана от мрачни, ненужни академици, твърдящи, че хората винаги ще си останат едни и същи, ще повтарят всяка Прустова мания, всяко омфалоскептично съзерцание на собствения си пъп и всяка тъпа грешка на родителите си — и така до края на света. Отвратителна и ужасна концепция, която за щастие се опровергава от историята, науката и всяко поколение умни хлапета, стремящи се да се изкачат малко по-високо от невежите си предци. И да отгледат свои хлапета, които да бъдат още по-добри. Най-страхотната история. Най-страхотната възможна история.

Да, великите дела на миналото са държеливи като изкуство. Горчивината на Есхил и Шекспир винаги ще си остане трогателна и ценна. Никога няма да изгубим дълбокия си интерес и съчувствие към борбите на предишните поколения. Все пак онова, което ме интригува много повече от „вечните“ статични неща, е как израстват хората. (И нека дефинираме „хора“ по един широк, предизвикателен начин!)

Как децата понякога се учат от грешките на други поколения… или преднамерено отказват да го направят. Как се случва да подобрят себе си, града си, нацията си, дори вида си… и продължават с нови, чисто техни си грешки! Използването на изкуството на gedankenexperiment 32 за изследване на тези потенциални подобрения — и грешки — е изключително интересно! Завладяващ шанс да надникнем напред или настрани. Нашият жанр е единственият, който предлага това, а не само някакви си звездолети и глупави светлинни мечове.

Живеем в странно време, когато нашият новопоявил се вкус към разнообразието се превръща в интерес към странното, дори чуждото. Когато сме на път да вземем всички използвани от Бог инструменти и дръзко да ги използваме в нашия ред на сътворение, за добро или лошо. Дали по замисъл, или по случайност, ние, чираците, строим отново онази кула. И може би ще създадем и наши нови другари. Нови приятели. Отново, за добро или лошо.

Признайте го. Плашещо или не, това е завладяващо.

А сега предизвикателството. Никога досега човешките същества не са се облагодетелствали толкова от принадлежността си към една интелигентна, научна и все по-добродетелна цивилизация. Мъдростта разцъфтява и се разпространява… наред с глупостта. Като абсурдното твърдение (повтаряно ad nauseum 33 от леви и десни), че мъдростта не е пораснала! Абсолютна и безочлива лъжа.

Това е един искрен и неподправен ренесанс, заплашващ да направи нещата по-добри във всяко едно отношение. Ренесанс, който трябва да намери всяка потенциално смъртна грешка и, колкото и иронично да звучи, облагодетелстващ се от безкрайните критики. От градивните, убедителни критики, а не от циничното отчаяние.

Какъв е въпросът, съдържащ се в заглавието „Битие“?

Алтернативата на приемствеността е Краят на света такъв, какъвто го познаваме. Е, в книгата имаме преглед на възможните сценарии за края! Наистина се намираме в минно поле. Но ръчкането на земята пред нас, откриването на подвижните пясъци, мините и змийските ями е именно начинът, по който тревогата може постепенно да се превърне в надежда. Нашата задача е откриването на пътя към следващия век и милиони гледат на нея сериозно.

По пътя трябва непрекъснато да си напомняме, че тази тромава фаза от младостта ще отмине, ако от време на време повдигаме глави. И гледаме напред.

Ние не сме проклятие върху света. Ние сме неговите нови очи. Неговият мозък, тестиси, яйчници… неговата амбиция и сърце. Неговият глас. Така че пейте.

Допълнителни източници

Има продължително обсъждане в сайта на „Тор Букс“, както и на www.davidbrin.com/existence.htm и в блога ми: Contrary Brin.

Относно неоспоримия факт, че насилието между хората е намаляло след 1945 г., вижте книгата на Стивън Пинкър „По-добрите ангели на нашата природа“. Или гледайте онлайн презентациите му.

С жизненоважната концепция за игрите с положителен резултат, която е в основата на нашия продължаващ експеримент Просвещение, се занимава една от най-важните книги на нашето време — „Положителен резултат“ на Робърт Райт. Моята научнопопулярна книга „Прозрачното общество“ се занимава обстойно с въпросите на секретността, личния живот и свободата.

А след като се натъпчете с добри новини, обърнете се и към по-тъмната страна! Отворете „Колапсът“ на Джаред Даймънд. „Нашият последен век“ на Мартин Рийс и „Глобални рискове“ на Ник Бостръм и Милан Чиркович ще ви предложат чудесен обзор на това колко малки са шансовете ни за оцеляване. Болезнено привлекателно пътуване през гибелни заплахи, намерили кулминация в моя принос към популярната поредица „Живот след хората“.

И накрая, ако изпитате остра нужда да наклоните везните, погледнете предложенията как дори заетите обикновени хора могат да променят нещата чрез пълномощници — www.davidbrin.com/ proxyactivism.htm. Оказва се лесно. Така че нямате извинения.

Благодарности

Безкрайно съм задължен на моята група интелигентни и безочливи читатели на ръкописите ми, които откриват безброй несъответствия и гафове и безстрашно ми казват кога темпото — или умението ми на разказвач — като че ли куца. Някои от тях допринесоха с наистина страхотни идеи! Искам да благодаря на Шелдън Браун, Върнър Виндж, Джон Молдин, Джо Милър, Ели Милър, Стивън Бакстър, Ралф Вичинанца, Ерик Флинт, Клаудио Маконе, Дък Макелуен, Стивън Джоунс, Ърнест Лили, Мишел Николози, Том Ларсън, Дейвид Молс, Николас Макдоналд, Дейвид Айвъри, Тиамър Т. Тот-Фехел, Филипе ван Недервелде, Джой Крисп, Дейвид Крисп, Стив Джаксън, Мери Аманда Кларк, Робърт Куолкинбъш, Робин Хенсън, Джон Смарт, Джон Пауърс, Уилям Тейлър, Стивън Потс, Бевърли Прайс, професор Бин Чен, Дан И. Радкович, Патрик Хефернан, Грей Тан и Джо Карол.

На Бет Мийчъм, Том Дохърти и другарите им от „Тор Букс“ — благословени да сте за търпението ви. И най-вече искам да изразя голямата си любов и благодарност към Черил и много по-добрите от мен хлапета, които изтърпяха наред с мен този дълъг, дълъг труд и неведнъж ме измъкваха от тресавището на отчаянието.

Обещавам в бъдеще да пиша по-бързо и не толкова изтощителни книги.

Някои от сцените с Хакер бяха публикувани за първи път като „Живот на ръба“ в специално издание на „Популар Сайънс“ през август 1998 г. „Най-умната тълпа“ се появи най-напред в „Ол Стар Зепелин Адвенчър Сторис“ (2004) и в „Бийнс Юнивърс Магазин“ (онлайн). Някои от сцените с Пен Сян Бин се появиха в „Джим Бийнс Юнивърс“ през 2009 г. под формата на повестта „Къща край брега“. Много ранна версия на приключенията на Тор в Астероидния пояс се появи като „Двойнодишаща риба“ в „Азимовс Сайънс Фикшън“ през 80-те и бе сериозно редактирана за един том в чест на Пол Андерсън, излязъл през 2012 г.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7368

Издание:

Дейвид Брин. Битие

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов