Битие

— Размишлявахме за това — обади се Най-стария оцелял. — Някои смятат, че вътре има средства, които да увеличат шансовете ни за успех, когато стигнем целта си.

— Имате предвид инструменти ли? Какви?

— Може би сигнални устройства, с които да обявим присъствието си на местната раса. Или телескопи, с които да ги изучаваме. Възможно е също контейнерът да е пълен с оръжия, с които да можем да се отбраняваме по-добре. Например, ако новата система се окаже заразена със злонамерени сонди от старата епоха.

— Е, всичко, което подобрява…

Хамиш млъкна насред изречението. Пръстите му щракнаха доста задоволително за този виртуален свят.

— Ама разбира се! Това трябва да е свързано с Лекарството! Кутията сигурно съдържа биореактори, генетични кодове, изкуствени утроби и всичко необходимо в края на пътуването, с което да започнем да превръщаме данните в живи органични същества!

Това беше великият план на Емили Тан — идея, която й беше хрумнала, когато научи за отдавна мъртвия кораб сеяч, открит в Астероидния пояс. Сондата майка с нейните деца колонисти, убити горе-долу по същото време, когато са измрели динозаврите. Самата сонда представляваше остарял начин за разпръскване на биологичен разум из галактиката — късоглед, егоцентричен и всъщност обречен подход.

Но въпреки това именно тя бе дала блестящата идея на Емили.

„Защо не използваме същите технологии, за да възкресим някои извънземни видове, които откриваме заключени в древните сонди? Отдавна изчезнали разумни раси? Днес единствените им останки са софтуерни сенки, уловени в кристални яйца. Но няма ли да е възможно да върнем към живот оригиналните видове? Или същества, които са близки на тях както физически, така и културно? Да ги възстановим като живи органични същества тук, на Земята?

И ако можем да го направим… защо не започнем с онези, които покажат, че са приятелски настроени към нас?“

Самата идея се бе оказала достатъчна, за да разбие някои от съюзите между фомитите. Предложението провокира някои виртуални същества да изживеят пристъпи на неочаквана носталгия към оригиналите си. Отдавна заспали сантименти за живи същества, които някога са крачели под открито небе, дишали са въздух, общували са директно с космоса, мечтали са собствените си мечти под голи слънца.

„Ще го направите за нас? — попитаха те. — Въпреки че знаете какво представляваме? Какво се опитахме да ви направим?“

На което човечеството отвърна:

„Няма да го направим за вас, а за предците ви, за по-ранните версии на вашите раси, които са ви създали. И за вашите потомци.“

Когато първите експерименти по възкресение дадоха плод, когато няколко извънземни се родиха от изкуствени утроби и бяха осиновени от човешки семейства, виртуалните пратеници от десетки сонди изведнъж предоставиха тайните си съкровища. Генетични кодове, които бяха крили в копие след копие, информация, погребана от милиони години дълбоко в кристалните решетки. За тях старата лоялност внезапно победи личния им интерес като битове от „вирусни“ данни. И те бяха повече от склонни да платят поисканата цена.

Истината. Или толкова от нея, колкото можеха да отмъкнат от другите същества във фомитите. Онези, които все още отчаяно желаеха да разпространяват чумата.

Програмата беше толкова успешна с десетките видове извънземни новородени, които се отглеждаха в ясли и частни домове по Земята, увеличавайки разнообразието на това какво означава да си „човек“, че из планетата започна да се разпространява идея, която бе настойчива, дръзка, дори месианска.

Защо да не проповядваме това?

Щом методът работи за нас… щом можем да излекуваме чумата чрез съзидателна щедрост… то може би подходът ще работи и при други раси?

Хамиш беше сигурен, че това обяснява допълнителния товарен отсек в задната част на кораба.

— Вътре трябва да има средства за създаването на Лекарството! Инструменти, с които да започнем процеса в нашата нова слънчева система.

Реакцията на Лейси му дойде като удар.

— Съмнявам се, Хамиш. — Тя поклати глава. — Съжалявам, но това не изглежда особено смислено.

— Защо?

— Защото една толкова малка кутия не би могла да съдържа устройствата, които описвате. А и всички генетични кодове са вградени тук, в информационната решетка на кораба. — Тя обгърна с жест всичко около тях. — Освен това не забравяйте, че планът започва с помагането на млада извънземна раса да преодолее всички фази на кризата на развитието. Например трябва да ги научим да мислят за себе си и да устоят на другите кристали, които се представят за „богове“. Да не им позволяваме да гледат на нас като на богове! Да им покажем как да се погрижат за други жизненоважни неща като екологията и мъдрото използване на технологиите. А също и триковете на взаимната отговорност и игрите с положителен резултат…

— И едва много по-късно — продължи тя, — по време на неизбежната криза, когато разполагат с високоразвита технология и умовете им са заплашени от вирусни меми, именно тогава ще добавим Предложението на Тан и ще ги научим как да създават и отглеждат нови типове същества. За да увеличат разнообразието и мъдростта на цивилизацията си. Да се сдобият с хибридната жизненост, способна да посрещне всички предизвикателства.

— А също и да им дадем възможност да направят същото предложение на кристалите, заразили системата им — добави Хамиш, за да докаже, че разбира. — Да накарат много от вирусните същества да им сътрудничат.

— Ние носим схемите и познанията, необходими за всичко това, Хамиш, и имаме възможност да променяме и адаптираме дизайна според местните условия. Но нашият план зависи от местните, които трябва да извършат цялата физическа работа! Това е единственият морален начин. Той решава етичната дилема на старите засяващи сонди, чийто план за колонизиране на Земята би унищожил шанса на планетата ни да роди своя разумна раса. По този начин светът първо трябва да създаде собствен разумен вид. И едва тогава, при техен избор, те могат да поканят други да се присъединят към тях и да създадат остров на космополитна галактическа цивилизация.

Хамиш примигна. Наистина поразителна версия за Лекарството. Никога не беше гледал на въпроса по такъв начин. Лейси определено мислеше във впечатляващи мащаби.

— Страхотно! — каза той. — Значи в името на мисията…

— Въпросът е, че не ми се струва вероятно Земята да натъпче миниатюрни биореактори, които очевидно ще се разложат или така или иначе ще остареят през милионите години. Ние ще обучаваме. И трябва да го направим лично.

Хамиш не знаеше какво да каже и затова само изсумтя разочаровано, както правеше винаги, когато някоя чудна идея изведнъж ставаше на пух и прах.

Приближаваха група фигури в края на кристалния кораб, където спускащата се дъга на тавана се превръщаше в почти отвесна стена. Също като на носа на кораба, и тук неколцина човеци стояха редом с извънземни до холографски и двуизмерни дисплеи.

Хамиш въздъхна и се обърна към Лейси и Най-стария оцелял.

— Добре. Значи кутията не е свързана пряко с Лекарството. Все пак присъствието й означава, че нашият кораб е по-голям и по-просторен от типичната кристална сонда. Освен това е оборудван с инструменти и средства за взаимодействие със света. Страхотно! Няма да сме безпомощни. Всичко това би трябвало да увеличи шансовете за успех на мисията ни, нали?

Нещо в поведението на Най-стария оцелял изглеждаше необичайно. Беше твърде мълчалив или резервиран.

— Предполагам, че това е така, приятелю — отвърна извънземното същество. — Шансовете може да са по-големи за тази конкретна сонда.

— И за другите десет милиона ли?

— За тях също, ако са изстреляни с подобно оборудване.

— Ясно. Е, тогава какъв е проблемът?

Хамиш погледна Лейси и тя вдигна рамене.

— Мисля, че за Най-стария оцелял допълнителните разходи са глупаво пилеене на средства.