Битие
Битие читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
Дали моята малка земна жителка се е досетила вече това, докато се движи сред неуспелите колонисти, загинали под своята Сонда майка преди толкова много време? Дали Тор Повлов би могла да разбере защо тази конкретна Сеялка и децата й е трябвало да умрат преди да установят колония на Земята? Съчувствието може да бъде силно чувство за една органична раса. Вероятно тя си мисли, че унищожаването им е ужасно престъпление. Посрещача и Очакващата биха се съгласили с нея.
Именно затова крия ролята си в това.
В гигантския поток на галактиката има въртопи и приливни вълни. И макар всички оцелели да сме членове на Старата коалиция на лоялните, след като спечелихме на косъм победата преди толкова много време, във всеки един съюз има увъртания и разминавания. Ако живееш достатъчно дълго, неизбежно ще изиграеш и ролята на предател.
… Ама че любопитен избор на думи! Да не би да съм прекалил със земната телевизия? Или съм прочел твърде много човешка е-литература? Това ли е резултатът от потапянето в дивите и хаотични онлайн дискусии на тези създания?
Докато размишлявам върху това, трябва да търпя поредното дразнещо разсейване — автоматичната система на Тор продължава да излъчва онези стари „Предизвикателства към извънземните“. И сега, по една сардонична случайност, ние сме онези, които се занимават с намеса и кражби, и те настояват да спрем. Дръзко искане, което пронизва всички нас, оцелелите прокудени, които се потапяме в земната култура вече близо два века, без да плащаме за това.
И отново, ама че избор на думи! Започвам да се чудя. Дали не съм развил чувство за вина? Ако да, тъй да бъде. Изучаването на подобни чувства може да помогне срещу скуката, след като тази фаза приключи и започне новото дълго чакане. Стига да оцелея.
Междувременно пускам убедителния „Адвокат“, когото изобретих преди много време именно за тази цел — да успокоява другите и да не допуска да отговарят. Той ще намери всички необходими извинения и доводи.
Както и да е. Вината е нещо незначително, също като Съжалението.
Жал ми е за горките биологични същества, човеците, които живеят живота си без онова върховно преимущество, което имам аз. Съвършено знание защо съществувам и каква голяма или малка роля очаква да изиграя Вселената.
Чудно ми е дали някои от тях ще разберат, когато дойде времето да им покажем какво имаме за тях.
Да кажем, че следите нашата телевизия, радио и интернет и причината да не говорите е, че сте отговорни за някои от така наречените инциденти с НЛО или надути поведения, известни ни от по-мрачните ни легенди…
… в такъв случай спрете и престанете!
Даже нещо по-добро — бихте ли пукнали, моля?
Групата, съставила тези съобщения, се състои предимно от астрономи, участници в програмата СЕТИ, учени аматьори и други, които (в по-голямата си част) не вярват в НЛО.
Не че това има особено значение; все едно да вярваме на подобни приказки, разказвани от прадедите ни — за елфи, гномове и горски създания, които вършели подобни неща — отвличали хора, държали се неестествено с тях, говорели загадъчно, пускали тайнствени намеци и никога не били честни с хората. Напълно ясно е, че това е продукт на плодовитото и параноично човешко въображение. Нужно ли е някакво друго обяснение?
И все пак кой може да е сигурен? Милиони хора следят страховити съобщения за „посетители“ от далечни места, които се спускат от небето и се държат много лошо с всички. Други твърдят, че извънземните се правели на „богове“ в миналото, бърникали в политиката, общественото устройство и дори в гените ни. Повтарям — ние, участниците в тази група, не вярваме на подобни истории.
Но ако случайно те са истина и вие сте дори частично отговорни — престанете!
Елате открито, като почтени гости. Просто се обадете на работните или домашните номера на хората от СЕТИ или на Службата за планетарна защита на НАСА. Това едва ли надхвърля техническите ви умения, нали? Или си изберете други, с които ще се чувствате по-удобно. Осигурете доказателство (това може да изисква много повторения) и в крайна сметка ще можете да сте сигурни, че ние ще направим нужното.
Ще ви устроим най-голямото парти в историята! Или ще се договорим за дискретност, безопасност и удобство. Каквото ви устройва.
Ако при предложение като това откажете да се явите открито и продължите грубия си тормоз, тогава за нас е ясно какви сте. И имаме да добавим само едно.
Махайте се!
Помислете си, че злонамереността върви с неизбежните си последици. Помолете родителите си, пазителите си или онези, които отговарят за вас, да бъдат така добри да се свържат с нас.
А ако отхвърлите това искане? Ако предпочетете да продължите да ни досаждате и дразните? Е, тогава почакайте и ще видите.
81.
Пътешественици
Трета смяна на Междупланетен крайцер „Абу Абдула Мохамед ибн Батута“. Време, когато всички учени, изследователи и редовен персонал са в хамаците си, включени на подобрен сън, който презарежда тела и умове, докато малкият машинен персонал изпълнява задачите си. Сменя и проверява модули, рециклира материали, мести гориво, отпадъци и други течности — груби задачи, оставени за малките часове, тъй като могат да попречат на деликатните експерименти с неизменните си вибрации.
Всички бяха свикнали с подобни тихи звуци по време на третата смяна. Музиката на поддръжката.
За Джералд това беше време за изпълняване на „уникални функции“. Онези, за които се искаше…
Ами, „секретност“ напоследък бе твърде мръсна дума. „Дискретност“ подхождаше повече на операцията, която сега ръководеше от мостика, докато капитан Ким и повечето офицери дремеха долу.
„Разбира се, именно затова продължават да се обръщат към мен. Причината най-елитната конспирация на човечеството да ме праща тук. Защото съм потайно копеле с характерната за поколението ми лекота, с която мога да лъжа.“
Само трима други деляха мостика с Джералд и всички те бяха членове на този сплотен екип. Джени Пен — с провиснал суичър с пикселизиран пингвин, бродещ неуморно по гънките на дрехата, — следеше телескопа Голямото око и го приготвяше за специална задача, подобна на ролята му като оръжие.
Младата Ика се носеше наблизо. Ноктите на ръцете и краката й бяха покрити с активен лак, който проблясваше и следеше всяко трепване на мускулите в крайниците й, като го превръщаше в команди. Хайрам, ученият аутист, потопен в тотална виртуална качулка, скимтеше и стенеше на един от диалектите на расата си, които другите поколения погрешно приемаха за безсмислица. Потоците данни, които следеше, бяха твърде много за възможностите на Джералд и дори на повечето компютри.
Съвсем малък екип, способен да действа като много хора. Бяха упражнявали операцията в орбита около Земята, както и преди няколко смени, преди сражението със СФУК. Сега беше време за изстрелването на Оперативната сонда.
Джералд свали един ключ от верижката на врата си, наведе се под близката конзола и отключи скрита ключалка. В същото време прати проста кодирана пиктограма на корабното ядро. Последва тихо бучене.
През големия централен прозорец, с невъоръжени очи, реагиращи на естествените фотони, Джералд загледа как единият хълбок на „Ибн Батута“ се отвори по шева — отвор, за чието съществуване знаеха малцина. Двата панела се разтвориха като някой робот от филмите или като товарните врати на някакъв древен бомбардировач, завъртяха се и оголиха малкия си полезен товар. Четири метални тръби, всяка не по-дълга от висок мъж.
„Не биха могли да са по-големи, защото броячите щяха да ги засекат. Можем обаче да обясним внезапното изчезване на няколкостотин килограма. Като изхвърляне на боклук например. Отчетите вече са нагласени.“
